Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЛАГАТ ЛИЧНИТЕ НИ ДАННИ ПОД КЛЮЧ

Засега проектозаконът за защита на личните данни прилича на опит да се сложи матово стъкло на прозореца, който гледа към улицата. Не че върху сведенията за някои лица измежду по-първите в държавата ни досега не е имало плътен похлупак. Важното е, че подобна екстра сега се обещава и на обикновения електорат. Защото личните данни на редовия гражданин, извън политическия или икономическия каймак на обществото, са изложени на показ в нещо като стъклена къщичка. Всеки може да се добере до тях и да ги използва както му е угодно. Е, не всичко ще стане тайна занапред, но поне ще се сложи известен ред в това кой и до какви данни ще има достъп. Всъщност точно това е и целта на проектозакона:- да се уреди събирането, обработването, достъпът и защитата на сведенията, които всеки гражданин дава по един или друг повод пред държавните органи, организациите, синдикатите, статистиката или предприятията. Всъщност нуждата от приемане на специален закон за защита на личните данни произтича от Конвенция N108 на Съвета на Европа, която България е подписала още през 1998 година. И предстои да бъде ратифицирана от парламента. А също и от Директива 95/46 на Европейския съюз, която има за цел да хармонизира различните равнища в страните кандидатки за закрила на правата и свободите на гражданите. Предложеният от кабинета текст включва доста широк периметър от данни - за физическия и психологическия статус, за умственото ниво, за икономическите възможности, за културната и обществената принадлежност. Освен тези общи факти са предвидени и по-специални, с по-специален режим на събиране и съхранение. Такива са сведенията за расов или етнически произход, политически или религиозни убеждения, членство в политически, религиозни или синдикални организации, здравен статус, както и сексуална ориентация. Тази втора категория, т. нар. специални данни, може да се обработва единствено с изричното писмено съгласие на лицето. И да се използва само ако законът го допуска. Най-вече за такива цели като защита на живота и здравето на титуляра, в интерес на отбраната и националната сигурност или когато става дума за престъпления, административни нарушения или непозволени увреждания. Един от основните въпроси обаче е кой има право да събира и обработва сведениятаСпоред предложението на кабинета, те ще могат да се събират и обработват само от т. нар. администратори. Например районната данъчна дирекция, която извлича нужните й данни от данъчната декларация, ще има такова качество. Митническите и паспортните служби, общинските отдели, службите в НОИ, болничните регистратури и всички, които по силата на закон са задължени да събират сведения за гражданите, ще притежават също белезите на администратори. Според предложения текст в групата на имащите право да събират и обработват данните ще могат да се включат както държавни органи, така и фирми, а също и физически лица.Например директорът на отдел Кадри, в което и да учреждение или фирма, е администратор. Но администратор би трябвало да е и частният детектив, който прави досиета на своите клиенти и обекти - при условие че дейността му е легална и не престъпва закона. Посредническата фирма, която търси работа за своите клиенти, също е администратор. Секретарката обаче, която приема заявленията и анкетните карти на работещите и ги предава на завеждащия личен състав, не е администратор. Също така не е администратор и гражданинът, който се опитва да направи досиета на своите съседи или на роднините на съпругата си поради патологичното си любопитство или за да има тема за разговор с приятелите си по чашка.Същността на закона, както подсказва и името му е дарегламентира защитата на личните данниТова ще рече, че главното задължение на администратора е да вземе всички мерки срещу случайното разрушаване, загубата, промяната или незаконното разкриване на сведенията, които е събрал. Те се подреждат и поддържат в регистри и представляват служебна информация. Администраторът на личните данни може да ги обработва сам или да възложи това на някой друг. В този случай обработващият данните трябва да има нужните професионални и технически възможности, както и да спазва всички условия за тяхната защита, които изисква законът. Особено важен е тук и проблемът сконтрола върху администраторитеПроектозаконът го поверява на петчленка, наречена Комисия за защита на личните данни. Членовете й ще се избират от парламента за срок от пет години и по предложение на Министерския съвет. Те няма да могат да заемат друга длъжност по съвместителство, освен ако преподават или са на научна работа. Комисията ще е нещо като висш надзорник на администраторите - ще води регистър за тях, ще ги проверява, ще дава становища и ще разрешава достъп до данните, ако е предвидено в законов текст, ще дава предписания, ще разглежда жалби и т. н. Всеки ще може, след като си плати такса, да научи кои точно са администраторите на лични данни в службата му или в органите, с които си има работа, както и да разбере какви видове сведения събират те, с каква цел, на какво законово основание, а също и как точно се събират и обработват. Но естествено няма да може да види съдържанието на личните данни, освен на своите собствени. И то при условие, че те не са обвързани с данни на друго лице.Накратко, ако законът за защита на личните данни бъде окончателно приет от Народното събрание, ще се сдобием с още една ключалка на касата, където ще се пазят тайните ни. Навярно подобна придобивка няма да ни е излишна по пътя към Европа. Но верни на балканския си скептицизъм май е редно да попитаме:А кой ще ни пази от пазачите?

Facebook logo
Бъдете с нас и във