Банкеръ Weekly

Banker Wine

65 години Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки в България

Има държавни документи, които оказват огромно влияние върху развитието на определени икономически сектори за десетилетия напред. Има такъв жалон, който е с ключово значение и в най-новата история на българското лозаро-винарство. Той очертава насоките за развитие в бранша и определя институциите, които ще ги изпълняват, както и научното периодично издание, което ще обслужва специалистите - сп. "Лозарство и винарство". За Института по винарска промишленост, създаден в началото на 1952 г., това е Постановление №1058 на Министерския съвет и на Централния комитет на Българската комунистическа партия  от 30 август 1951 година. За основа служи отделът по винарство при Централния земеделски изпитателен институт в София. Създаването на института се налага от новите социално-икономически условия в страната след Втората световна война. Налага го развиващата се с бурни темпове винарска промишленост.

 В постановлението са посочени основните задачи, които институтът трябва да извърши:


  • <!--[if--><!--[endif]-->Пълно технологично проучване на отглежданите в страната промишлени винени сортове грозде.<!--![endif]--><!--![if-->

  • Разработване на научнообосновани технологии за производство на трапезни и десертни вина, на българско винено бренди, на български естествено пенливи вина, на вермут с български билки.<!--![endif]--><!--![if--><!-- --><!--[if--><!--[endif]--> Определяне на разходни норми при производството на вината, винения дестилат, ракиите и подсладените спиртни напитки.<!--![endif]--><!--![if--><!-- --><!--[if--><!--[endif]--> Производство на калциев тартарат, калиев битартарат и енантов етер от джибри и винена кал (утайки). <!--![endif]--><!--![if--><!-- --><!--[if--><!--[endif]-->Създаване на колекция от винени дрожди. <!--![endif]--><!--![if--><!-- --><!--[if--><!--[endif]-->Анализ на вината и спиртните напитки. <!--![endif]--><!--![if--><!-- --><!--[if--><!--[endif]-->Разкриване и обзавеждане на лаборатории за анализ във всички големи винарски изби.<!--![endif]--><!--![if--><!--[if--><!--[endif]-->

Пръв директор на института е световноизвестният учен акад. проф. Неделчо Неделчев.

През годините обаче дейността на института се разширява в съответствие с развитието на лозаро-винарството в световен мащаб. Освен водещите секции "Технология на виното", "Високоалкохолни напитки", "Химия на виното", "Микробиология", "Икономика и организация на винарската промишленост" и "Механизация на винопроизводството" се създават отдели, които подпомагат работата на научните специалисти. Такъв е отделът "Научно-техническа и патентна информация" и звеното "Контрол на вината с контролирано наименование за произход (ВКНП)", "Контролно-арбитражна лаборатория" и "Лаборатория по органични киселини", "Микробиологична лаборатория".

Институтът ползва собствена сграда на бул. "9-и септември " 134 (сега бул. "Цар Борис III 134"), в която са разположени 15 работни кабинета, 8 лаборатории, чертожна зала, библиотека с читалня и книгохранилище, тунелна изба с енотека, дегустационна зала с подготвително помещение и склад, техническа работилница, салон за събрания и сервизни помещения. Институтът не разполага със собствена експериментална база. В зависимост от характера на задачите опитите се извеждат в най-добре оборудваните производствени предприятия на ДСО "Винпром" с активното участие и на специалисти от производството, което позволява бързо внедряване на резултатите от научните изследвания. Тематиката се актуализира ежегодно в съответствие с нуждите на производството. Конкретната дейност на научните сътрудници е провеждане на научноприложни изследвания, развойна и внедрителска работа.

През изминалия 65-годишния период в Института са работили общо 51 научни сътрудници. С изключение на основоположниците - четирима хабилитирани старши научни сътрудници (доценти) и един професор - директора, всички останали са постъпили на работа като младши научни сътрудници. В процеса на работата едновременно с решаване на задачите израстват и сътрудниците. Масово се използват специализацията в реномирани институти във Франция, Италия, Германия, Унгария, бившия Съветски съюз и други страни. Особено ефективна форма се оказват подготовката и защитата на докторски дисертации. Общо 19 научни сътрудници са получили научната степен "Доктор", като двама от тях защитават и дисертации за научната степен "Доктор на техническите науки". По-голямата част от докторските дисертации решават конкретни практически въпроси и резултатите веднага се внедряват в производството. Освен научните сътрудници в института са работили общо 60 специалисти с висше образование. Дори и сега има служители, които са с близо 40-годишен стаж, като са прекарали цялото си кариерно развитие в института.

За решаването на определени задачи се съставят съвместни колективи с участието на учени от други институти в страната и чужбина - от Франция (опитните станции и институти в Бордо, Нарбон, Тулуза и др.), Всесъюзния научноизследователски институт по виноделие и виноградарство (ВНИИВ и В) "МАГАРАЧ" в гр. Ялта (бившия Съветски съюз), Института по лозарство и винарство в Будапеща (Унгария), Института по питейна и ферментационна промишленост в Берлин (бившата ГДР) и други.

За обезпечаването с научно-техническа информация институтът разполага с екип от ерудирани специалисти в отдел "Научно-техническа и патентна информация", които обработват над 100 български и чуждестранни специализирани периодични издания на тема грозде и вино. За реализирането на тази задача се ползва библиотеката на института, която съхранява над 6000 тома книги и справочници и над 1500 тома периодика. Издаваните шест броя годишно бюлетини с преводни материали и анотации на публикации от цял свят достигат да всички предприятия в страната и поддържат равнището на информираност на специалистите.

След промените от 1989 г. институтът постепенно загубва своите позиции, което е отражение на разпада на лозаро-винарския бранш в страната. Част от специалистите са освободени по икономически съображения, други напускат, за да се влеят в частния сектор.

През 2008 г. институтът е преобразуван в търговско дружество с принципал Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а след няколко години става част от Държавната консолидационна компания.

При новите условия днес пред института се откриват възможности да възстанови предишната си значимост, да бъде необходим и търсен партньор на винарските изби в решаването на конкретните им технологични задачи, да поддържа научното равнище на енолозите, да популяризира българското вино, да възпитава у потребителите култура на консумацията му, да пази българската винарска традиция жива и да я популяризира с модерни методи у нас и по света.

 

Маргарита Христова,

редактор на сп. "Лозарство и винарство" и "BGWine"

<!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if--><!--![endif]--><!--![if-->

Facebook logo
Бъдете с нас и във