Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Балкански магистрали... за никъде

Печели ли и какво България от евроинтеграцията на Западните Балкани?

S 250 cc1cd7f7 d2c7 4437 bfe6 8325e9514ca0

Много усилия  вложиха  управляващите страната ни  да убеждават Европейския съюз колко е добре да интегрира страните от Западните Балкани (не са малко и  коментаторите, които  все още цъкат при споменаването  на това понятие). Тази мантра звуча през цялото  време, докато председателствахме  Съюза.

Около 30 млрд. евро ще струва изграждането на транспортните коридори на територията на Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия), изчисли премиерът Бойко Борисов. Още около 5 млрд. евро ще струва изграждането на дигитална инфраструктура в региона, посочи той - в стила му е да говори за големи пари и проекти.

Основните коридори, които се  обсъждат, са номер 4, 8 и 10. По думите на Борисов реалистично е тези проекти да бъдат изцяло завършени до седем-осем  години. А когато вече ги има тези транспортни коридори, до всяка от столиците  ще може да има достъп с жп линия и магистрала, и съответно до интернет. Вече има и някои готови отсечки по посочените транспортни коридори. Очаква се  в скоро време да бъдат приети  конкретни решения за реализиране на оставащите отсечки по тези направления, тъй като те са важни за осъществяване на връзките между Европа и Азия. По думите на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Велик Занчев в последната една година в района на Западните Балкани се наблюдава интензивно  окрупняване на проектите и разглеждането им на коридорен принцип и България има сериозен принос за това. В резултат на политиката за сближаване на страните от района  е получена подкрепа от Европейската комисия за изграждане на връзките между  София и Скопие  и София - Ниш, както и на мултимодалния коридор Русе - Варна - Бургас - Александруполис - Кавала - Солун. В рамките на няколко месеца бяха подписани меморандуми за сътрудничество с Македония, Сърбия и Гърция за изграждането на железопътната инфраструктура по тези коридори. За да се случват проектите на Балканите, е нужна политическа воля, от една страна, като паралелно и в координация се изграждат липсващите транспортни връзки, с което ще може да се гарантира завършеност на коридорите и по-висока стойност на инвестициите.

В свой анализ компанията за кредитното застраховане "Кофас" очерта и ползите за България от проекта за присъединяването на страните от Западните Балкани. Според документа те ще дойдат предимно от  засилване на търговските отношения между страните в региона, от увеличението  на инвестициите там, от подобряването  на достъпа до западните пазари. Това обаче е едната страна на въпроса, която оправдава донякъде позицията на правителството.

През последните години страните от Западните Балкани задълбочиха икономическите си връзки с Европейския съюз. Организацията е най-големият донор и инвеститор в региона. Страните от общността са най-големият търговски партньор на държавите от Балканския регион   с годишен стокообмен от 43 млрд. евро,  83% от износа и 67% от вноса. Анализът на "Кофас" показва, че високият търговски дефицит в региона се дължи на неговата ограничена производствена база и на  стоките  с ниска добавена стойност, но и на не много добре развитата инфраструктура.

Няма какво да им завиждаме на страните от Западните Балкани, защото и ние получаваме немалки суми от Европейския съюз по различни програми. Проблемът е, че тези страни впрягат веднага тези пари в конкретни проекти. А ние все още не успяваме - по различни наши си причини.

И още

 

по-притеснителното за нас

 

е, че страните от Западните Балкани се свързват помежду си и с Европа с такава скорост и стръв, че скоро България може да се окаже един изолиран остров насред полуострова, и то въпреки географското си положение. Но освен това можем да станем  и една пречка за връзката на Стария континент с Азия. При такова развитие на нещата пък има опасност и Пътят на коприната да мине покрай нас, както може би ще стане и с газопроводите, и със скоростните пътнически и товарни влакове от Турция.

Старият континент се пресича от десет Паневропейски транспортни коридори, които отговарят на конкретни минимални изисквания, като всеки от тях може да комбинира сухоземни и водни пътища  и железопътни линии. Поради благоприятното си кръстопътно местоположение през България минават половината от европейските коридори - ІV, VІІ, VІІІ, ІХ и Х, с обща дължина на пътищата  над 2 хил. километра. В коридор VІІ попада изцяло българският участък на река Дунав. Едни от най-натоварените на наша територия са коридор Х до София и оттам коридор ІV за Гърция и за Турция. И нататък - към  Близкия изток.

Още от първия мандат на ГЕРБ управлението му преминава под лозунга "Да строим магистрали". Дори ги разделиха на най-малките възможни участъци - според шегаджиите, за да може по-често премиерът Борисов да реже лентички. Но  всъщност и това удоволствие му се изплъзва - такива моменти не е имало от края на 2015 година. Ако се качим на автомобила си, по магистрала можем да стигнем само до... Истанбул. Този град обаче е в другата посока. Всички останали връзки със съседните ни страни са на етап проект или планиране.

 

Ще си сътрудничим със Сърбия

 

при  изграждането на жп инфраструктура по Коридор №10. Това е записано в Меморандума за разбирателство между двете страни за подобряване на ефективността на железопътния транспорт. Те се договориха да засилят реализацията на редица инфраструктурни проекти между тях, както и да проучат възможността  да кандидатстват съвместно за финансиране от европейските фондове или от международни институции за финансиране на обекти по този коридор. Общата пресечна точка на интересите е бързото приключване на шосейния  и жп коридор София - Калотина - Димитровград - Ниш - Белград. Ако няма значителни забавяния при тръжните процедури - според министър Московски, в рамките на три години ще имаме железопътна връзка и оперативна съвместимост на системите между България и Сърбия. Вече са стартирани тръжните процедури за скоростния път от столицата ни до Калотина. Очаква се още през 2018 г. да започне реалното строителство на двата участъка - от Сърбия до Драгоман и от Драгоман до Сливница. Амбицията е до края на 2018-а да се избере изпълнител и дори да започне и строителството на скоростния път. Част от финансирането е от ЕС, а другата - от републиканския бюджет. С пари от Световната  банка Сърбия  вече свърши своята работа от другата страна на границата. Трасето между ГКПП Калотина и Сливница е много важно, тъй като е част от основната трансевропейска транспортна мрежа. То свързва  направлението Лондон - Будапеща - Белград - София - Пловдив - Истанбул - Калкута и е  най-краткият път, свързващ Западна Европа с Близкия и Средния изток. Участъкът "Калотина" - София осигурява връзка и към трансевропейския коридор "Ориент/Източно Средиземноморски".

 

Връзката в Гърция

 

още не е готова, но поне се работи по нея. Автомагистрала "Струма" свързва магистрала "Люлин" с ГКПП "Кулата". При завършването ѝ се осигурява връзка от столицата до границата с южната ни съседка. Трасето на бъдещия път е с дължина 150 км и е част от паневропейски коридор №4. Строителството на участъка през Кресненското дефиле обаче създава проблеми, тъй като преминава през една от най-уязвимите  територии от гледна точка на  защитата  на биологичното разнообразие в България. И вече след ГКПП Кулата  бъдещата магистрала ще се свърже с автомагистрала А-25 към Солун.

Дългooчaĸвaният Дoгoвop зa пpиятeлcтвo, дoбpocъceдcтвo и cътpyдничecтвo c Maĸeдoния даде  зелена светлина  и на двa гoлeми инфpacтpyĸтypни пpoeĸтa, ĸoитo тpябвa дa подобрят и иĸoнoмичecĸитe отношения. Единият oт тяx e дoизгpaждaнeтo нa жп вpъзĸa мeждy Бългapия и Maĸeдoния. Стpaнaтa ни пoe aнгaжимeнт дa дoизгpaди до 2027 г.  участъка дo мaĸeдoнcĸaтa гpaницa, а  oт cвoя cтpaнa зaпaднaтa ни cъceдĸa щe yдължи жeлeзния път дo Бългapия дo 2025 гoдинa. Да напомним, че от години  търсим подкрепа за изграждането на такава бърза връзка между София и Скопие като част от коридор №8. Това са единствените две балкански страни, които нямат пряка жп връзка, а за такава се говори повече от 20 години. В момента разстоянието се взема за около четири часа с автобус.

 

Пътните връзки с Румъния

 

обаче, за разлика от изброените проекти,  все още са на етап планиране. От София до Видин положението не е по-добро. Дори в най-добрия вариант скоростното трасе от Ботевград  до  "Дунав мост 2" ще е готово най-рано през 2022 г,. и то ако се намерят необходимите 450 млн. евро. А това трасе е отклонение на коридор №4, който е свързващият  път между страните от Централна Европа и Егейско море. На практика няма изграден и един метър от него, а всичко е на етап проект. Предстои да започне проектиране и строителство на участъка от Ботевград до Мездра, като ще се разшири съществуващият път, но ще има и два тунела. Прогнозният срок е две години и половина. Останалите участъци - от Мездра до Враца и от Враца до Монтана, са на още по-ранен етап в подготовката. Така че пет години след откриването на "Дунав мост 2"  той все още е трудно достъпен и така и не можа да изиграе  ролята на катализатор за икономиката на Северозападна България.

Непостроената все още магистрала "Велико Търново - Русе" изпокара селищата около трасето й. Тя е сред приоритетните обекти, тъй като осигурява транзитния трафик по коридор №9 и международен път Е-85 (до "Дунав мост"). Дължината й е 133 километра. Магистралата е много важна за Северна България, защото селищата около нея разчитат на увеличаване на инвестициите и на съживяване на икономиката и региона като цяло.

Поредни жалби обаче спират и този инфраструктурен обект от национално значение за България. Мотивите са, че новият път навлиза в зони от "Натура 2000". От Агенция "Пътна инфраструктура" казват, че магистралата не засяга никакви природни екообитания. Но въпреки това с поне шест месеца се забавят процедурите по изграждане на магистралата заради обжалванията. Магистралата "Русе - Велико Търново" ще свърже "Дунав мост" с Велико Търново и с трансевропейския коридор номер 9. Очакваше се строежът на магистралата да започне през 2019 г., а 133-километровото трасе да струва 600 млн. евро. Оптимистичният вариант е през тази година да минат  тръжните процедури за избор на изпълнител на два от трите лота, а през 2019-а да започне изпълнението им.

 

 

За да може един шосеен път да изпълнява функцията на транспортен коридор, той трябва да осигурява възможност за придвижване с минимум 120 км/ч и да позволява трафик от поне 20 000 автомобила на денонощие. Скоростта при жп линиите трябва да е поне 100 км/ч - един от показателите, на които нашата жп мрежа не отговаря, поради което се изпълняват ремонти и подобрения на много участъци от жп линиите, които попадат в обхвата на транспортните коридори. Съществува и норматив при пресичането на граничните пунктове между държавите, който е 15 минути за леки коли и автобуси, до 20 мин. за влакове и до час за товарни автомобили.

Facebook logo
Бъдете с нас и във