Омир явно е бил неизкушен от виното - скучен трезвеник. Само такъв човек, дето не е вдигал чаша с божествената течност, може да опише златната пропорция за "кръщаването" й като "20 части вода на една част вино". Горките гърци.
При траките този коктейл се е получавал само когато плакнели изпразнените амфори напролет...
По нашите земи вино се е пило, пие се и ще се пие, докато ни има. И то неразредено. Точно чистото вино е приближавало траките до Бога-Слънце, за да създадат цивилизация, която да се родее с Древна Гърция и Древен Египет.
Ако свием за малко крилете на патоса, ще се приземим до лозата. Лозата, която е извисявала ръст заедно с българина, страдала е и пълзяла заедно с него. Но нито петвековните башибозушки орди, нито бичът на филоксерата след това, нито андроповата антиалкохолна кампания, нито демократичните промени: ликвидация, приватизация и връщане на земя в реални граници, са успели да ги прекършат. Защото лоза и българин лесно се превиват, но трудно се прекършват.
Отстрани всичко изглежда просто: "Бодни пръчка, пийни вино.". Но на полето е малко по-сложно: садене, филизене, колтучене, кършене, прищипване, привързване. И така - пет години. След което: бране, мачкане, цедене, зреене, стабилизиране, бутилиране... Пътят до декантера или до ледарката е дълъг, но славен.
Отдавна обаче той се е пресекъл с науката - от сортоизпитването до контрола и окачествяването на вината. И вече лозата и виното имат своята опора в генетика, лаборанта, технолога и сомелиера.
В продължение на 65 години такава опора и жалон за бранша у нас е Националният институт за изследване на виното и спиртните напитки. На неговата годишнина е посветен този алманах.
