Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Електронните търгове не виреят у нас

Нормативите в България не се спазват дори и от тези, които са ги написали. Например, при приемането на изцяло новия Закон за обществените поръчки преди повече от година беше решено след 1 юли 2017-а всички търгове да се провеждат чрез единна национална електронна уеббазирана платформа. Само че такава все още липсва, а и скоро не се очаква да заработи. Тоест, всички поръчки, които се обявяват след тази дата, формално погледнато, са незаконосъобразни. Получава се така, че депутатите са отметнали задължението си и са гласували разпоредбите, но нито Агенцията за обществени поръчки, нито другите ангажирани институции са си мръднали пръста. Хич не им дреме и на управниците - вероятно защото нямат особен интерес от въвеждането на електронна система за обществени поръчки, която се очаква да ограничи до минимум корупционните практики при харченето на държавни пари. Общо взето, цари пълна безотговорност.

Как се стигна до тази абсурдна ситуация?

Новият Закон за обществените поръчки, който въвежда изискването за електронните търгове, бе приет през февруари 2016-а и влезе в сила през април същата година. Четири месеца по-късно Агенцията за обществените поръчки обяви конкурса за разработване, внедряване и поддръжка на уеббазираната платформа "ЦАИС ЕОП" - съкращение от Централизирана автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки". Но още преди крайния срок за подаване на офертите в Комисията за защита на конкуренцията бе внесена жалба от фирмата "Си Ай Ти", собственост на Иван Цанков. Казано накратко, тя оспорва условията на конкурса и след извършената проверка доводите й се оказаха съвсем основателни. Излезе, че ведомството, което надзирава и управлява публичните търгове у нас, е допуснало цял куп фатални грешки в единствената обявена от самото него процедура. Така, вместо да дадат пример как да се правят нещата, чиновниците изнесоха урок по излагации. Те дори не посмяха да обжалват решението на КЗК, с което търгът беше обявен за незаконосъобразен, ами направо го прекратиха. Звучи като виц, но не е. Ситуацията предизвиква сериозни съмнения за контрола, който упражнява въпросната агенция, ръководена между другото вече цяло десетилетие от директора Миглена Павлова. След като не може да се справи със собствената си обществена поръчка, как да очакваме да открива пропуските в другите? А и как ще следи за спазването на посочения закон, щом самата го нарушава?

Колкото до конкурса за разработване, внедряване и поддръжка на новата единна национална електронна уеббазирана платформа, той бе обявен наново през март. Първоначално оферти за участие в надпреварата за 6.7 млн. лв. трябваше да се приемат до 19 април, но беше дадена допълнителна отсрочка до 22 май. От единствения публикуван досега протокол на оценителната комисия става ясно, че в състезанието са се включили пет компании: Консорциумът "Рил Ком" ("Рила Солюшънс" и "КомСофт"), Обединението "Електронни обществени поръчки" (European Dynamics SA - Гърция, European Dynamics SA - Люксембург и "Сиела норма"), "Вортал и партньори" (Vortal-Comércio Electrónico,Consultadoria e Multimédia SA - Португалия, "Лирекс БГ" и Адвокатско дружество "Йорданова и Радева"), "Индекс България" ООД, както и консорциумът "ЕОП България" ("Информационно обслужване", "Сирма Солюшънс", "Негометрикс България", "Скейл фокус" и адвокатско дружество "Събев и съдружници"). Любопитното е, че и петимата претенденти са имали пропуски в документациите си, поради което е било изискано да предоставят допълнителна информация. Все още не се знае дали всички са допуснати до отваряне на ценовите оферти. А за сключването на договор въобще не може да става и дума, тъй като тепърва ще се обяви класирането и никак не е изключено загубилите фирми да обжалват.

Всъщност такова мащабно начинание, което ще преобърне из основи отношенията между държавата и бизнеса, просто няма как да протече гладко у нас. Въпросът е защо, когато стана известно, че системата за е-поръчки няма да заработи в срок, не бяха направени промени в нормативната база, за да се избегнат всякакви съмнения за незаконосъобразност на обявените след 1 юли процедури? За две седмици парламентът можеше да гласува новите текстове и всичко да е на ред. Но вместо това на сайта на Агенцията за обществени поръчки се появи едно голо съобщение - без дата, без подпис и без заглавие. То гласи, че поради технически причини, свързани с обжалване на обществената поръчка за изработката на платформата, фактическото въвеждане на този инструмент трябва да се отложи до 18 октомври 2018-а - крайната дата за въвеждане на електроните търгове според европейските директиви. Казва се още, че били предприети действия за отразяване на необходимата промяна в Закона за обществените поръчки и дотогава ще се прилага действащият ред.

"При това положение от възложителите не следва да се търси отговорност, а обявените поръчки трябва да се възприемат като законосъобразни, тъй като същите ще са съобразени с принципите и правилата на закона и действащите европейски директиви. Промяната в срока не може да е причина за подаване на жалби срещу обществените поръчки и оспорване на тяхната законосъобразност, още по-малко да доведе до прекратяването им", пише също в съобщението на агенцията. Това обаче в никакъв случай не означава, че срещу някои поръчки няма да бъдат заведени дела за незаконосъобразност. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във