Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

4.4 МЛРД. ЕВРО СА ДЪЛГОВЕТЕ НА ЧАСТНИ ФИРМИ КЪМ ЧУЖБИНА

Само след година външният дълг на банките и фирмите в България ще достигне задълженията на държавата към чужбина. Това показват данните от статистиката на БНБ за седемте месеца на 2004 година. В края на юли държавният дълг е бил над 7.1 млрд. евро (40.4% от брутния вътрешен продукт), а банките и частните фирми са имали да връщат на чуждестранни кредитори общо около 5.5 млрд. евро (28.3% от БВП). По-любопитното е обаче, че докато дългът на държавата намалява (с над 350 млн. евро в сравнение с края 2003 г.), то този на частните дружества нараства с над 2.1 млрд. евро.Преобладаващата част от частните задължения към чужбина са на търговските дружества, а не на българските банки. В края на юли 2004 г. частните фирми са дължали на външни кредитори около 4.4 млрд. евро, докато банките имат да погасяват към чужбина 1.1 млрд. евро, сочи статистиката на БНБ. Тук е моментът да се каже, че значението на външното финансиране за българските компании е точно толкова съществено, колкото и за нашите банки. Показателно е, че заемите, които кредитните ни институции са отпуснали на работещите у нас дружества и на земеделски стопани в края на юли 2004-а, са 8.5 млрд. лв., или малко над 4.3 млрд. евро. С други думи, българските фирми стават все по-зависими от чуждестранните си кредитори. При това става дума за големите компании у нас, защото малките и средните предприятия все още нямат достъп до финансиране от западни банки. Не е маловажно и че значителна част от споменатите компании не получават пряко финансиране на дейността си от своите чуждестранни собственици, а банкови кредити. Този факт се потвърждава и от статистиката на БНБ. От данните в нея става ясно, че вътрешнофирмените задължения на българските дружества с чуждестранни собственици от началото на 2004 г. до края на юли 2004-а са нараснали от 1 млрд. на 1.4 млрд. евро. За същия период обаче заемите, предоставени на наши частни фирми от западни банки, са се увеличили от 1.68 млрд. до около 3 млрд. евро.Няколко са причините, довели до рязкото повишаване на обема на заемите от чужбина. Едната е поредицата от ограничения върху ръста на кредитирането, за които БНБ през април 2004-а обяви, че ще налага по искане на Международния валутен фонд. Още тогава банкерите предупредиха, че много фирми ще намерят алтернативни източници на финансиране, тъй като могат да вземат кредити както от чуждестранни банки, така и да ползват услугите на лизингови компании. Данните от статистиката на БНБ от юли потвърждават правотата на това твърдение. Другата причина за нарасналото ползване на заеми от чужбина са изгодните условия, при които те се отпускат. Според анализите на Централната банка размерът на средната годишна лихва, която дружествата у нас плащат за външни кредити в евро, е 4.3 и 3.4%, ако те са в долари. При вътрешнофирмените заеми: чуждестранна централа - дъщерно дружество в България, средната годишна лихва в евро е 2.5%, а при доларовите - 0.6 процента. В същото време българските банки отпускат корпоративни заеми в евро при средна годишна лихва 8.8%, а когато са в долари - 9.1 процента. Западните банки имат още едно предимство - отпусканите от тях заеми са много по-дългосрочни от тези, които предоставят българските кредитни институции. Статистиката на БНБ показва, че в края на юли тази година 75.6% от фирмените заеми от западни банки - за 3.3 млрд. евро, са дългосрочни, като средният срок за погасяването им е пет години и единадесет месеца. Докато корпоративните заеми, отпуснати от български банки, със срок на погасяване над пет години са за 867 млн. лв., или около 11% от общия обем на финансирането за фирми.Ясно е, че при подобни условия обемът на чуждестранните кредити за български дружества ще продължи да нараства по-бързо от корпоративното финансиране, отпускано от нашите банки. И това ще постави в по-благоприятни конкурентни условия фирмите с чуждестранни капитали, тъй като те имат по-широк достъп до външно финансиране. Преобладаващата част от компаниите, контролирани от българи, ще бъдат принудени да продължат да разчитат на заеми от наши кредитни институции, което, както показва статистиката, е по-скъпо и по-краткосрочно удоволствие. При тази ситуация може да се прогнозира, че през следващите няколко години чуждестранните компании у нас ще продължат да разширяват пазарния си дял за сметка на българските дружества. Съвсем основателно може да се прогнозира, че до влизането на страната ни в ЕС през 2007 г. значителна част от едрия бизнес у нас ще се контролира от чужденци, докато за българите ще остане алтернативата да се развиват в областта на малките и средните предприятия. Но жизнеспособността им също зависи от поръчките, които получават от по-големите компании.Бързото увеличаване на кредитите от чуждестранни банки за работещите у нас фирми води до още една неприятно последствие - нарастване обема на валутата, която изтича от страната към чужбина. Вярно е, че в момента той не е значителен. За първите седем месеца на 2004 г. общият размер на плащанията, които са направили фирмите у нас за погасяване на външните си задължения, е 139.1 млн. евро. В сравнение със същия период на 2003 г. те са само с 15% повече, но обемът им ще продължи да се увеличава през следващите години най-малко по две причини. Първо, ще нараства общият размер на получаваните от чужбина заеми. Второ, очаква се Лондонският междубанков лихвен процент (ЛИБОР) и Европейският междубанков лихвен процент (ЮРИБОР), използвани като основа за определянето на плаващите лихви по кредитите, да се повишат. На 17 септември 2004 г. шестмесечният ЛИБОР за задължения в долари е бил 2.08%, като прогнозите са, че за една година той ще се покачи до 3 процента. Същото ниво се очаква да достигне и шестмесечният ЮРИБОР, който на същата дата бе 2.19 % за заемите в евро. И след като върху две трети от заемите, предоставени от чуждестранни банки на български фирми, се начислява плаващ лихвен процент, очевидно е, че при повишаването на ЛИБОР-а и ЮРИБОР-а и разходите на фирмите за обслужване на лихвите по външни заеми ще се увеличат. Мнозина биха възкликнали, че това е проблем на самите компании, а не на гражданите данъкоплатци. Това донякъде е вярно. Но в крайна сметка всяко изтичане на валута от държавата е проблем на хората, които живеят в нея. Не за друго, а защото плащането на лихви във валута води до намаляване на валутния резерв на държавата, а той от своя страна е в основата на стабилността на Валутния брод. И колкото по-малък е резервът, толкова по-голяма е опасността финансовата стабилност в страната да бъде нарушена. Единственото успокоение е, че 85% от заемите, получени от наши фирми в чужбина, са в евро. И след като България се присъедини към еврозоната (най-рано в средата на 2009 г.), еврото ще бъде единствена разплащателна единица в страната ни. Тогава плащанията в евро няма да се отчитат като изтичане на валута от държавата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във