Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

3.6 МЛН. ДОЛАРА ПОТЪВАТ В ОЗОНОВАТА ДУПКА НА БРАТЯ ВАСИЛЕВИ

След серията природозащитни атракции, спретнати напоследък от ведомството на екологичната министърка Долорес Арсенова, дойде ред и на гвоздея в програмата. В тандем с Българския икономически форум, на 8 и 9 юни екоминистерството бе домакин на втория поред Международен бизнесфорум, преминал, както и миналогодишният, под амбициозния наслов Инвестиции в околната среда за по-добър живот. Чудесен лозунг. Бедата е, че вярващите в неговата материализация авторитетни наши и чуждестранни участници в мероприятието си нямаха и хал хабер за съдбата на екологичния подарък от 10.5 млн. щ. долара, потънал залудо в пясъците на една индустриална пустиня. Тъкмо в такава неуютна територия се е превърнала днес българската хладилна промишленост. Въпреки че точно преди десет години слънцето милостиво огря пет водещи предприятия от този бранш.Това се случи през есента на 1994 г., когато у нас бе даден стартът на стратегически проект, свързан с програмата за поетапно ограничаване на потреблението на озоноразрушаващи вещества. Тогава с благословията на Световната банка и Международната банка за възстановяване и развитие от Глобалния доверителен фонд за околната среда на България бе отпусната безвъзмездна помощ в споменатия размер от 10.55 млн. щ. долара. Така нареченият гранд бе под формата на машини и съоръжения, необходими за задължителното преустройство (наложено в световен мащаб), на наличните производствени мощности на страната за работа с новите, безопасни за озоновия слой, фреони. Важно е да се отбележи също така, че получател и гарант за използването на помощта по предназначение е не кой да е, а българската държава в лицето на нейното Министерство на околната среда. В сключеното със Световната банка споразумение изрично са записани две клаузи от съществено значение. Първата гласи, че: Получателят декларира своята обвързаност с целите на проекта и че ще работи за неговата реализация с прилежащо усърдие и ефективност, в съответствие с необходимите административни и финансови умения. Другото важно условие е държавата да потвърди пред банката жизнеността на всяко едно от участващите в проекта предприятия въз основа на анализи на неговото финансово и фактическо състояние.В групата на късметлиите попадат заводите за производство на хладилна техника Мраз - София (обновен с модерни линии на стойност 3.6 млн. щ. долара), сливнишкият Фриго(съоръжения за 1 136 667 долара), Брист - Брезник (877 315 долара), Климат - София (1 132 011 долара) и Институтът по хладилна техника, чиято модернизация е струвала 1 267 017 долара. Отделно в екологичния проект на Световната банка са включени още три предприятия - благоевградското поделение на Инкомс Телеком холдинг - Електроника и механика (глътнало 687 339 долара), фабриката за производство на автобусни седалки Възход в с. Трудовец (644 475 долара) и лагерният завод на ВМЗ - Сопот, получил съоръжения за 937 326 долара. Така, заедно с дължимите такси по доставките на новата техника в размер на 307 349 долара, общата сума на проекта се закръгля на 10. 55 млн. долара.Лошото при тези хубави пари обаче е, че явно не са налети там, където трябва. Доказва го днешното състояние на повечето от изредените фирми, което съвсем не е цветущо. С благополучие поне не може да се похвали някогашният флагман на българското хладилно производство, взел и най-голям пай от безвъзмездното екологично дарение на Световната банка - столичния завод Мраз. А точно той уж случи на добър приватизатор. На 20 декември 1996 г. тогавашният шеф на АП Веселин Благоев продаде срещу 1 млн. долара, платими в брой, 67% от капитала на дружеството на консорциума от купувачи. Той бе сформиран от Brookway Inwestment, Vassilev International, Братя Василеви ООД и Българо-иракски консорциум АД, всичките представлявани от бившия журналист-международник (добре познат на българите от телевизионния екран) и сегашен авторитетен бизнесмен - Васил Панайотов Василев. Така че на практика той поема и изпълнението на записаните в приватизационния договор ангажименти - в срок до пет години от сключването на сделката да инвестира в Мраз 1 млн. долара, да съкращава по утвърден план заварените там 850 работници (като до 2001 г. бройката им е закована на 500) и което е най-важното - да погаси задълженията на завода в размер на 2 млн. щ. долара. Нещата с инвестициите изглеждат наред, независимо от твърденията на мнозина зловидници на Васил Василев, че той е успял да отчете като свои вложения безплатните съоръжения, доставени по екологичния проект на Световната банка. Дори и да е имало подобна машинация, следприватизационният контрол не я е засякал. За сметка на това е наложил солидна глоба на купувача на Мраз заради неизпълнението на обещаната от него програма за трудова заетост. Според предоставената на в. БАНКЕРЪ справка от Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) за пълния провал на тази програма собственикът на завода е санкциониран с 1 296 132 лева. Начислените неустойки не са платени доброволно и агенцията е завела съдебно дело срещу неизправния приватизатор Васил Василев, който освен всичко друго е и председател на Сдружението на работодателите. По-голямо внимание обаче заслужава твърде мъглявата картинка около ангажимента, поет от Братя Василеви за погасяването на задълженията на предприятието. От АСК поясняват, че в приватизационния договор не бил посочен конкретният размер на дълга. Там просто било записано, че купувачът ще погаси задължения на дружеството... до 2 млн. щ. долара. Колко точно - един Господ знае. Освен това в контракта изобщо не се казвало в какъв срок трябва да стане издължаването. Подобни обтекаеми екстри, облагодетелстващи някои купувачи, съвсем не са рядкост в българската раздържавителна практика. Все пак за изясняването на загадката с борчовете на Мраз, както ни уведомиха от АСК, са направени две неща - през тази седмица е сформирана работна група и е изпратено официално запитване до продавача на завода, т.е. до АП. Защото тя не е предоставила на Агенцията за следприватизационен контрол не били предоставени никакви архивни материали по сделката. АСК е получила самия приватизационен договор, но без приложения към него списък за дълговете на Мраз. Тъжното е, че той оглавява класацията на АСК за 2002 г. на дружествата с влошено финансово състояние - нареден е на първо място в списъка от 14 фирми, сред които са и авиокомпания Балкан, Горубсо - Мадан и Мадара - Шумен.Според запознати, тъкмо на закъсалото шуменско автомобилно предприятие Братя Василеви са продали през март целия инструментален цех на софийския хладилен завод. Говори се още, че самият той върви към ликвидация - разпродавали се ценни машини и съоръжения с цифровопрограмно управление. Търсел се купувач дори и за линии, стендове и зарядни станции, доставени по проекта на Световната банка. Изказват се и опасения, че въпреки високата си цена от 3.6 млн. щ. долара те можело да бъдат продадени даже и като скрап.Впрочем действията на собственика на Мраз са съвсем логични. През декември миналата година Васил Василев обяви, че на територията на предприятието ще построи Град в града. Става въпрос за суперлуксозен и изцяло газифициран жилищен комплекс с магазини, офиси, кино, спортни площадки, ресторанти, подземни и надземни паркинги на няколко нива и прочие неземни екстри. Реализацията на мащабния проект трябваше да започне в началото на тази година и да приключи през 2006-а. Но все още първа копка няма, защото порутените и запуснати халета на завода не са съборени. Освен това не е отправена и съответната молба до Министерството на регионалното развитие и благоустройството за преотреждане на терена от сегашното му промишлено предназначение в зона за жилищно строителство. Както уточниха пред в. БАНКЕРЪ архитектите Венета Панова и Деян Златевски от ведомството на строителния министър Церовски, подобно искане при тях не е постъпвало. Други техни колеги пък, пожелали анонимност, се чудят какъв луксозен комплекс може да се смеси в едно каре от около 60 декара, заключено между жп линиите, мръсната сливнишка река, която влачи отпадъци от екарисажа на близката Родопа и трамвайната линия по ул. Индустриална, зад която приятно стърчи коминът на крематариума на Софийските централни гробища?Лаконичен бе и коментарът на двама експерти от екологичното министерство. Пред в. БАНКЕРЪ началникът на кабинета на министър Арсенова - Тодор Карастоянов, и изпълнителният директор на Агенцията по околна среда Димитър Георгиев заявиха, че неслучайно сега по линията на ИСПА и на други програми се отпускат средства за екологията само на инфраструктурни обекти, които са публична държавна или публична общинска собственост. В противен случай, дори и да се дадат на държавно предприятие, след неговата приватизация никой не можел да диктува на собственика да използва парите по първоначалното им предназначение. Според Карастоянов по-нататъшната съдба конкретно на безвъзмездната екологична помощ, предоставена на завод Мраз, би трябвало да е описана в приватизационния му договор. Само че с такива подробности продавачите на държавната собственост явно не обичат да се занимават.

Facebook logo
Бъдете с нас и във