Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

15 ПО СКАЛАТА НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС

ГОДИНА ПРЕДИ КРАЯ НА МАНДАТА ПРАВИТЕЛСТВОТО СЕ ПОХВАЛИ, ЧЕ ЩЕ НАМАЛИ ОЩЕ ПОВЕЧЕ ДАНЪК ПЕЧАЛБА. НАШИТЕ СТАВКИ ОБАЧЕ СЕ ОКАЗВАТ НИСКИ САМО ПО АРШИНА НА НАЙ-БОГАТИТЕ В ЕС.Само три месеца след триумфалното разширение на Европейския съюз напрежението между новите и старите членки вече е нагнетено до непоносимост. Причината: сериозните различия в корпоративните данъчни ставки. Еврокомисията вече взе мерки да тушира конфликта, като разпрати до правителствата проект за обща данъчна база за група страни от общността. През септември идеята ще бъде обсъдена и от финансовите министри от страните членки на съюза. Още отсега обаче мнозина го отхвърлят, определяйки го като грубо нарушение на принципите за данъчен суверенитет и автономност на отделните страни. Същевременно предприемането на някакви мерки става наложително, защото страни като Франция, Германия и Швеция, където корпоративните ставки са между 35 и 40%, вече не могат да скрият враждебността си към първолаците в ЕС. Берлин и Стокхолм, които са сред основните донори на общоевропейския бюджет, дори заплашиха да блокират част от финансовото подпомагане за новите държави, ако те не увеличат ставките за данък печалба. Атаката започна германският канцлер Герхард Шрьодер, който с възмущение напомни, че средният размер на корпоративния данък в Източна Европа е под 20 на сто. Ще трябва сериозно да обсъдим нещата, закани се той. Още по-директен беше шведският премиер Йоран Першон: Не е логично да разчитат, че ще увеличим и без това високите данъци в Швеция, Финландия и Дания и после ще изпратим парите в Източна Европа, така че там да се поддържа висша класа, която не плаща данъци.Засега България е само пасивен наблюдател на тези данъчни престрелки. Идеята на кабинета за намаляване на данък печалба до 15% от 2005 г. още не е намерила отзвук на европейския фронт. Може би защото страната ни е предпоследна в класацията по доходи на глава от населението (след нас е само Турция). Но тази европейска разсеяност едва ли ще продължи дълго. Българските политици обаче продължават да се вълнуват само от това, което става в собствения ни стопански двор. Което няма как да не ни напомни за възклицанието на Алеко: Българийо, майко моя, в какъв ли гиздав мундир ще те представят на парижкото изложение!. Предизборното заиграване с данъците набира ход и вече е на път наистина да убеди публиката, че държавата ни е рай по отношение на корпоративните налози. От 2005 г. фирмите ще плащат само 15% данък вместо досегашните 19.5 процента. Тоест страната ни се оказва отличник в стимулирането на частния сектор и един от островите на данъчно благоденствие в Европа, твърдят правителствените икономисти. Твърде хубаво, за да е истина, апострофират по-скептичните им колеги. Петнайсет процента данък печалба наистина са райски на фона на средноевропейските ставки, които до неотдавна гравитираха в зоната 30-40 на сто. След 1 май 2004 г. обаче фискалната ситуация на Стария континент е доста променена, основно заради дръзкото поведение на новите членки на ЕС. А и заради данъчната реалност в останалите държави от нашия регион, с които България традиционно се конкурира. Един бегъл преглед на фирмените налози в тези страни (виж табл. 1) показва, че новите кройки в данъчната политика на българското правителство са по-скоро козметичен ремонт, отколкото данъчна революцияА ефектите от козметиката върху българската икономика няма как да са толкова зашеметяващи, колкото пророкуват чиновниците от екипа на Милен Велчев. Очевидно българският бизнес е достатъчно наясно с този факт, защото в отговор на щедрите жестове на кабинета далеч не се чуват аплодисменти и викане на бис. Сухите данни показват, че противно на обещанията на НДСВ от началото на мандата, мерките на парче всъщност са увеличили данъчноосигурителната тежест вместо да я намалят. Вярно, известно намаление има при данъка върху доходите на физическите лица - ставките падат от 20-38% през 2001 г. до 12-29% през 2004 година. Но тъй като осигуровките, които държавата прибира, така и не помръднаха (дори се задава увеличение на здравните с 2% от 2005-а), налоговата тежест като цяло се запазва. Най-значителното намаление е при данъка върху печалбата - той падна от 28% през 2001 г. на 19.5% през 2004 г., а догодина ще стане 15 на сто. Всичко това обаче се случва в една изцяло променена данъчна ситуация, започнала още през 2002-ра с въвеждането на акцизвърху пропан-бутана и увеличаването на някои други акцизи (цигари и чай). През 2003 г. акцизите допълнително - и рязко - скочиха. При бензините увеличението бе с 20 до 30%, при дизела - с над 90%, при спиртните напитки - с над 40 процента. До 70 на сто скочиха някои държавни, съдебни и общински такси, които бизнесът няма как да избегне. Като цяло през трите години на управление на НДСВ облагането на цигарите и алкохола се е увеличило с около 50%, на горивата - между 20 и 120 процента. През 2001 г. правителството на Симеон Сакскобургготски планираше още едно сериозно облекчение - да премахне облагането на реинвестираната печалба. Но тъй като кредиторите от МВФ изразиха безпокойство, че това ще намали рязко приходите в бюджета, идеята си остана само фикция. Така на практика властта се отказа от основната си идея за стимулиране на бизнеса. Тя бе заменена от далеч по-малко атрактивната мярка за преотстъпване на данък печалба при производства в регионите с висока берзаботица (117 общини в страната). При тези обстоятелства е нормално, че съществуващите в страната 997 690 фирми (от които 237 746 са в София) не посрещнаха с кой знае какъв патос добрата новина на кабинета за новото намаление на корпоративния налог. Още по-малко овации може да очаква правителството, ако данъчната му политика бъде съпоставена с тази в десетте нови членки на ЕС и дори в останалите страни от региона, включително и Русия. От тази съпоставка веднага лъсва истината: облагането на печалбата в България е сред най-високитекоето естествено намалява привлекателността на страната като място за инвестиции и бизнес.Какво показват цифрите? В повечето източноевропейски държави корпоративните данъци са в пъти по-ниски, отколкото в Скандинавия, Германия и Франция. Благодарение на тях се поддържат и социалните системи, срещу които сега воюват старите членки на ЕС. В Естония съществува 26-процентен плосък данък върху личните доходи, като правителствената коалиция сигнализира, че се готви да го намали на 20%, за да стимулира икономическия растеж. Корпоративният данък там е 0% за фирмите, които реинвестират печалбата си. Словакия е също е сред страните с по-малка обща данъчна тежест - тя вече е рекламното лице на плоското облагане, след като въведе единна 19-процентна ставка. В Полша ставката също падна до 19 на сто. Корпоративният данък отдавна е закован на 15% в Литва и Латвия, на 16% - в Унгария, на едва 10% - в Кипър. Относително по-високи са ставките само в Малта - 35 на сто. Друг важен момент е, че данъчните реформи в тези държави се правят в условията на т. нар. фискална предвидимостВсички промени се осъществяват след широки обществени дебати със заинтересованите страни. Така всеки европейски данъкоплатец е добре информиран какво точно дължи на държавата като данък върху хляба, колата, бизнеса и осигуровките си. Какъв контраст с България, където данъчните закони по-скоро се подчиняват на правилата на бюджетната стъкмистика. И се представят на публиката едва ли не като височайш подарък. В края на 2003 г. например правителството едва не се отказа от залегналото в програмата му намаляване на корпоративната ставка от 23.5 на 20 процента. Нямало пари. След едно денонощие се оказа, че има пари - между 80 и 150 млн. лв., от които хазната хипотетично се лишава заради по-малкото данъчни приходи. И ставката падна на 19.5 на сто. С днешна дата пък се намериха други 200 млн. лв., така че данък печалба допълнително може да падне до 15 процента. Това ще остави повече ресурс за инвестиции от страна на бизнеса, увери финансист №1 Милен Велчев. Нищо чудно до година-две българският корпоративен налог да догони ирландския, който е 12.5%, прогнозира министърът. Но така и не се впусна в подробности около възможностите за намаляване на общата данъчноосигурителна тежест в България. А като става дума за облагане, коректността изисква да се правят изчерпателни послания. С думи прости, като се каже а и б, да се стигне и до я. И да се намалят непосилните ставки за социални осигуровки, които изяждат до 42.7% от доходите на работещите.КонкуренциятаСръбското правителство си поставя за цел да превърне страната в логистичен център за Югоизточна Европа. Неотдавна сръбският вицепремиер Миролюб Лабус заяви, че Белград се учи от грешките на другите правителства в региона и коригира политиката си съобразно тях. Той заяви, че едно от основните предимства на Сърбия е ниският корпоративен данък. В момента той е 14%, но Белград има намерение да намали ставката до 10 на сто, превръщайки по този начин Сърбия в страната с най-нисък данък корпоративна печалба в Югоизточна Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във