Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СБОГОМ НА ИЛЮЗИИТЕ

ТИ БИ ЕС ХОТЕЛИ И ХРАНКОВ СЕ РАЗДЕЛЯТ С ХОТЕЛИТЕ СИ, ЛЕКС ФАЛИРАПреди десет години хиляди повярваха, че някой друг може да инвестира добре парите им - било в хотели, било в паркинги, в тържища или в разнообразна търговска дейност. Тогава те имаха всички основания да се смятат за по-прозорливи от онези, които се довериха на очевидните пирамиди от типа на Лайф Чойс Интернешънъл или примерно на Проксима. Защото акциите на Ти Би Ес Хотели, на Хотелска верига Хранков и на Лекс се търгуваха на десетината фондови борси в страната редом с няколко банки, инвестиционни фондове и застрахователни дружества. Тези компании провеждаха редовно общи събрания, представяха одитирани баланси, някои даваха дивидент. И поне през първите три-четири години книжата им бяха ликвидни и можеха да се продадат на борсата. После интересът към тези операции секна. Кризата, разбира се, не засегна всички. Едва ли някой би се усъмнил във финансовото здраве на тогавашното ЗПАД България (сега Алианц България), което се търгуваше редовно на двете софийски борси. За твърде нашумелите преди десетина години Лекс и Ти Би Ес Хотели обаче не се е чувало нищо поне от две години. Хранков е единственият, който все още привлича вниманието - най-вече със заявки за строеж на нови хотели по Черноморието. Но фактът, който малцина знаят, е, че хотелската верига ведно с популярния Замъка в Драгалевци фактически е собственост на банка БИОХИМ. Цялото дружество, чийто капитал възлиза на 1.424 млн. лв., е било заложено пред банката през 1998 г. като обезпечение по стар договор за кредит. Той е сключен на 20 юни 1995 г. и е допълнен с два анекса от есента на същата година. Общата сума, която БИОХИМ е предоставила на създаденото година по-рано дружество, е 3.33 млн. щ. долара. Те са обезпечени с... временни удостоверения от Хотелска верига Хранков. Те са притежание на самия Пламен Хранков и са на стойност 350 млн. стари лева. По онова време капиталът на дружеството е бил 572 млн. стари лева. Той е формиран от две апортни вноски на парцели и други имоти на Пламен Хранков, оценени на 340 млн. лв., а разликата до 572 млн. стари лв. се формира от продажбата на акции чрез борсите. През следващата 1996 г. капиталът на веригата е вдигнат на 1.424 млрд. стари лв., като разликата е формирана чрез преоценка на активите (само по себе си интересна операция, тъй като за нормалните фирми преоценката на активите бе уредена чак през 1997 г. след въвеждането на Валутния борд). В търговския регистър няма актуална информация за разпределението на капитала, тъй че не остава нищо друго, освен да се позовем на данните от 1999 г., които сочат, че Пламен Хранков държи 30% от акциите. (Останалите са в ръцете на около 6000 дребни акционери.)Заемът е трябвало да бъде изплатен до 30 юни 1997 г., но това не се случва (въпреки че междувременно хотелът в Драгалевци започва работа). През 1998 г. БИОХИМ усеща, че кредитът за Хранков е обезпечен само с обещания, и успява да договори по-солидно покритие. Така на 27 март 1998 г. срещу кредита е заложено цялото предприятие Хотелска верига Хранков АД. Изплащането на задължението обаче се забатачва и на 1 октомври 2002 г. съдът разрешава на БИОХИМ да започне да осребрява заложеното имущество, т.е. да разпродава Хранков. Тази операция обаче се забавя, тъй като се налага особеният залог да се поднови, което е направено на 20 март 2003 година.Според информация от банката към 28 февруари 2003 г. са натрупани 7.002 млн. лв. задължения, в това число главница - 5.118 млн. лева. Според последния баланс за 2002 г. всички активи на хотелска верига Хранков са 7.595 млн. лв., но основната им част е формирана от разходи за бъдещи периоди (харчове, които не са признати досега, тъй като срещу тях няма приход). Загубата за 2002-ра е 167 хил. лева.По всичко личи, че шестте хиляди акционери на Хранков нямат шанс да си върнат парите. Досега те не са получавали дивидент и са загубили интерес към дружеството. На последните общи събрания се събират по стотина души.Сходна е съдбата на Ти Би Ес Хотели - чийто основен проект бе хотел Амбасадор на Симеоновско шосе. И трите емисии на дружеството, с които капиталът му достигна 658 млн. стари лева, бяха предназначени да осигурят финансиране за този обект. Сега хотелът е собственост на създаденото още през 1996 г. дружество Хотел Амбасадор АД. Но Ти Би Ес Хотели няма нищо общо с него, макар че отначало бе негов едноличен собственик. Още през 1999 г. 49% от хотелиерското дружество бяха прехвърлени на Елана холдинг. Подробности около тази сделка не са известни, но ако се съди по тогавашните изявления на шефа на Ти Би Ес Йонко Кънчев, пакетът е продаден с цел да се погаси дългът към Първа частна банка, който е бил 2.2 млн. щ. долара. Това явно не става, тъй като след фалита на банката Ти Би Ес е принуден да изостави и мажоритарния пакет от Хотел Амбасадор и той става собственост на Йорсет холдинг, който купи активите на ПЧБ. През 2001-ва Елана холдинг изкупува повечето акции на Йорсет и в момента притежава 89% от хотела край Симеоново. Ти Би Ес Хотели продължава да съществува, макар и доста встрани от интереса на своите 2790 собственици. За последен път акционерите на дружеството са се събирали в началото на тази година, а последната новина от тази компания е смяната на нейния изпълнителен директор Йонко Кънчев. Преди година основателят на дружеството (Кънчев държи над 60% от акциите му - пряко и чрез фирмата си Джокап ООД) предаде управлението на Панталей Панов. Подобна промяна ще бъде гласувана през ноември в друго дружество, управлявано сега от Кънчев - Интеркар 91.Последният финансов отчет на Ти Би Ес Хотели е от 2001-ва и той показва печалба от 3.3 млн. лв., която е формирана изключително от валутни курсови разлики. Но през предишните години са натрупани загуби за 4.9 млн. лева. Още преди четири-пет години бе прекратен договорът за стопанисване на хотел Олимп на Боровец, който е на Министерството на отбраната. Няма сведения дружеството да притежава други хотели. Дълготрайните му активи към края на 2001-а са 200 хил. лева.Лекс пък никога не е притежавал нищо. Компанията, основана от Георги Аврамов с подкрепата на няколко държавни фирми от Ловеч и енигматичната Лекс Интернешънъл от Великобритания, фалира тихо на 22 март 2000 година. Решението на Софийския градски съд по случая е кратко и ясно: Дружеството няма никакво имущество, но има безспорен дълг, който не е обслужван още от 1994 г. - точно тогава издадените от компанията книжа достигнаха стойност от 1 млрд. стари лева. Нито един представител на Лекс не е взел никакво отношение към иска за несъстоятелност. Той е заведен от ОББ, която на 21 ноември 1993 г. кредитира дружеството с 15 млн. стари лева. До края на 1998 г. дългът набъбва до 82 млн. стари лева заедно с лихвите. Но по това време от Лекс са останали само спомени. Проблемите стават очевидни в началото на 1995 г., когато на две събрания на акционерите Георги Аврамов обяснява, че кризата в дружеството е предизвикана от неиздължен кредит, отпуснат на украинската Биатрон в размер на 3.2 млн. щ. долара, който след просрочването си е набъбнал до 8.2 млн. щ. долара. Другото обяснение на Аврамов за кризата е конфликтът с брокерите, които продавали акциите на Лекс на всякакви борси и правели с тях спекулации. (Шефът на Лекс бе наясно, че акционерите не могат да бъдат хранени само с обещания, и затова той бе от малцината, които раздадоха дивиденти още през първите години и се грижеше да поддържа цената на акциите си, като лично ги търгуваше на фондовата борса в София.)В крайна сметка през 1995 г. се стига до комичното решение, с което акционерите упълномощават съвета на директорите да предостави изцяло или частично управлението на дружеството на банките кредиторки. Едновременно с това председател на борда му става Румен Биков - като представител на ТСБанк (дългът към нея е над 4 млн. щ. долара). По същото време се решава Лекс да се включи в структурата на България интернешънъл, тоест да се образува нещо като холдинг. В годините, когато бе публична личност, Георги Аврамов бе създал още доста фирми, в това число и футболен клуб. Последното свидетелство за неговата бизнес активност е регистрираното през 1998 г. дружество Газпърл, в което Аврамов е съдружник с Йордан Христов, управител на Оптико-механичен завод (ОМЗ) - София. Колкото до България Интернешънъл, от което Аврамов държи 50%, то си съществува и до ден днешен. Според последния му отчет - за 2002 г. дружеството дори е на печалба от 5000 лв. на фона на скромни приходи от 70 хил. лева. Преди десетина години Аврамов не би си направил дори труда да отпечатва акции за подобна сума.

Facebook logo
Бъдете с нас и във