Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВИЯТ РЕД НА ОРЪЖЕЙНИТЕ ПАЗАРИ

Продължение от бр.41В предишния си брой БАНКЕРЪ поразсъждава върху новия ред на световните оръжейни пазари, отразен в последния доклад на Изследователската служба към Конгреса на САЩ. Само една дребна подробност отличаваше този труд на Ричард Гримет от десетината по-стари подобни доклади. В него, за пръв път от три десетилетия насам, Източна Европа не присъстваше като отделна графа. В случай че някой не си е направил изводите от този факт, Гримет в прав текст заявява какво е бъдещето за някогашния четвърти по големина оръжеен комплекс на планетата. В стратегическите планове на американската военна промишленост България и бившите й партньорки от Варшавския договор вече не са конкуренти, а многообещаващи клиенти. Война с тероризма... и конкурентитеВ своя най-голям разцвет в средата на 80-те години българският оръжеен комплекс реализираше годишен експорт от порядъка на 1.2 млрд. щ. долара. През 2002 г. общият износ на България, Румъния, Словакия, Чехия, Полша и Унгария е доста под милиард. За улесняване на читателите Гримет е обединил данните за въпросните страни с тези за Украйна и Беларус и по-скромните западноевропейски производители, като Швейцария и Холандия. Техният общ експорт за 2002 г. не надхвърля 3.8 млрд. щ. долара, което е около 13% от световната оръжейна търговия. За сравнение - само през 1988 г. експортът на държавите от Варшавския договор (без СССР) е възлизал на 17% от търговията.Краят на Студената война нанесе изключително тежък удар върху военнопромишлените комплекси в бившия Източен блок. Едва през втората половина на 90-те години на миналия век те започнаха да показват признаци на съживяване. Но то продължи само до 11 септември 2001 година. Тази дата се оказа повратна за световния оръжеен бизнес. Каквито и да са политическите оценки за войната на Буш срещу тероризма, от гледна точка на американската военна промишленост тя си бе класическа животоспасяваща операция.Военните операции в Афганистан и Ирак постигнаха едновременно две цели - ликвидираха традиционни източници на доходи за конкурентите (между които и България) и гарантираха на САЩ хегемония в двата най-големи оръжейни пазара в света - Близкия изток и Азия. За периода 1999-2002 г. двата региона държат съответно 42 и 41% от общата оръжейна търговия. Русия остана сравнително незасегната от тези събития (нейните основни клиенти са Китай и Индия), така че американската експанзия бе изцяло за сметка на западно- и източноевропейските производители. Поглед към АфрикаИзтласкани от златоносните полета, източноевропейските оръжейни търговци бяха принудени да си търсят по-скромни клиенти. Замиращият пазар в Латинска Америка не можеше да им ги предложи, затова съвсем естествено всички погледи се насочиха към Африка. През периода 1995-1998 г. бившите социалистически страни са сключили договори на Черния континент за едва за 700 млн. щ. долара (9% от общия им експорт). През следващите три години обаче сумата нараства до 3.8 млрд. щ. долара (49.5%), което прави източноевропейците играч номер едно в Африка. В същото време африканците, определяни от западните производители като твърде неплатежоспособни, са утроили заявките си до внушителните 10.5 млрд. щ. долара.По данни на Ричард Гримет за последните шест години източноевропейските страни са продали в Африка 700 танка, 580 оръдия, 560 бронирани коли, 1320 ракети земя-въздух, 60 свръхзвукови изтребителя и 90 бойни хеликоптера. Сянка върху иначе оптимистичните цифри хвърля единствено фактът, че в повечето случаи става дума не за нови производства, а за бракувани машини от епохата на Варшавския договор, станали излишни покрай влизането на НАТО. Единствената сделка с нова бойна техника е тази между Чехия и ЮАР за продажбата на 30 леки изтребителя L-159. Южна Африка е традиционен търговски партньор на Прага. Полша и Словакия работят предимно със Судан, а най-сериозните сделки на Румъния са с Танзания. България и сивият експортСпоред Гримет, през 1998 г. България се нарежда на девето място в света по стойност на сключените договори, като изпреварва дори Италия и Украйна. През 2002-ра не сме и сред първите трийсет. Разбира се, даже върховите години през 90-те не могат да се сравняват с предишното десетилетие, когато оръжейната промишленост бе крайъгълен камък в българската икономика, осигуряваше основния приток на твърда валута и даваше работа на 125 000 души пряко и на още около 300 000 косвено. Военните ни заводи бяха прочути с производството на леко стрелково оръжие, на гранатомети, ракети земя-въздух и на най-различни амуниции, както и на специализирано оптично и радарно оборудване. По данни на ООН през 1984-а оръжейният експорт на България е бил на стойност 1.2 млрд. долара. През 1994-а той е едва 220 милиона.Разликите в цифрите наистина са огромни, но за сметка на това основният принцип на българската оръжейна търговия се запазва и след 10 ноември 1989 година. Става дума за т. нар. сив експорт - доставка на оръжие в нарушение на международните правни норми. Особено място в този тип търговия заемаше България - пише Константин Матвиенко, старши експерт от московския Център за анализ на стратегиите и технологиите. - По някои сведения в периода на Студената война българските спецслужби и външнотърговските дружества се специализираха именно в конфиденциалните доставки на оръжие. Това обяснява защо дори и през 90-те години българското държавно дружество Кинтекс си остана рекордьор по активност на този тип пазари. По-нататък Матвиенко цитира данни на американското военно разузнаване, според които през 1992-1993 г. Кинтекс е осъществил контрабандни доставки за поставената под ембарго бивша Югославия на стойност 100 млн. щ. долара.СкандалитеБез колебания може да се твърди, че България държи рекорда по оръжейни скандали. Един от тях - прословутата Македонска сделка през 1992 г. - дори доведе до падането на кабинета на Филип Димитров. Реакциите в София след всяко поредно сензационно разкритие в западната преса бяха сходни: всичко е клевета, опит на конкурентите да ни изхвърлят от играта. Че конкурентите са имали подобни намерения, няма спор. Но, както изглежда, не им се е налагало особено често да прибягват към клевети.През 90-те години страната бе уличена в нарушаването на поне пет ембаргови режима, наложени от ООН. Съдейки от американски източници, Кинтекс е осъществявал доставки за Македония, Хърватия, Либия, Руанда, Бурунди, Уганда, Етиопия, Еритрея, Сиера Леоне, за сепаратистите в Йемен и тамилските бунтовници в Шри Ланка. През 1992 г. българското правителство бе принудено официално да признае за нелегални сделки с Ирак за 15 млн. щ. долара. С произведено в Казанлък оръжие са воювали и двете страни в гражданската война в Ангола. Самолетен пилот на частна наша превозваческа компания призна пред БАНКЕР, че през 1998-а е извършил над 15 полета, натоварен с оръжие за Еритрея. През 1996-а друг наш самолет се разби на летището в Н'Джили (Конго), като се предполагаше, че е натоварен с автомати АК-47 за анголските партизани от УНИТА. През 1997-а американски журналисти обявиха, че български ракети земя-въздух са продадени на колумбийски картел, опериращ в Маями. Двамата литовски посредници по сделката бяха арестувани и осъдени. Покрай процеса обаче изплува и името на бивш служител на българското държавно дружество Армимекс, уредил транспорта на ракетите до Пуерто Рико. Освен в безогледни продажби България често е била обвинявана и в реекспорт. Според доклади на няколко неправителствени организации, основна база за подобни операции е било бургаското летище. През 1995-а например на островите Зелени нос бе арестуван български самолет, натоварен с беларуско оръжие за Еквадор. Несъмнено най-шумният скандал бе през 1997 г., когато публикация на Вашингтон Таймс набърка България в нелегален трансфер на чешки радарни системи Тамара за Ирак. В статията бяха споменати имената на водещи български политици. Таймс излезе с още една публикация, в която посочи като главен посредник по сделката бившия шеф на VII отдел на ДС генерал Барбалов. Генералът отрече категорично да е намесен в каквато и да било оръжейна търговия. Клиент вместо конкурентВпрочем България не е единствената източноевропейска страна, която търгува по сивия принцип. Полша и Чехия например не се поколебаха да продадат излишните си танкове на Йемен, въпреки настойчивите предупреждения на американците, че машините са предназначени за поставения под ембарго Судан. Бившите членки на Варшавския договор бяха готови на всичко, за да пласират остарялото си въоръжение и така да посрещнат поне част от огромните разходи по преминаването към натовските стандарти. Със средствата от продажбата на подобни излишъци България поръча американски хеликоптери за 8.7 млн. щ. долара през януари 1999-а. Но това са само капки в морето. А изнемощялата оръжейна промишленост, затънала в дългове и с напълно занемарена изследователска дейност, трудно може да поеме остатъка от цената. Затова никак не е чудно, че според Гримет перспективите пред американските производители са добри - за тях се отваря един съвсем нов пазарен сектор, при това - несравнимо по-платежоспособен от жалките африкански партизанчета. На световните пазари почти не бяха останали бели петна - коментира споменатият Константин Матвиенко. - Сега изведнъж се появиха доста такива: Полша, Чехия, Словакия, България, Румъния... Остава само битката кой да рисува по тях. ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКИЯТ ЕКСПОРТ ПО РЕГИОНИ (В Щ. ДОЛАРИ)Азия 1995-1998 1.9 млрд. 25.00%1999-2002 1.2 млрд. 15.58%Близкият изток1995-1998 3.1 млрд. 40.79%1999-2002 2.1 млрд. 27.27%Латинска Америка1995-1998 1.9 млрд. 25.00%1999-2002 0.6 млрд. 7.79%Африка1995-1998 0.7 млрд. 9.21%1999-2002 3.8 млрд. 49.35%СВЕТОВНАТА ОРЪЖЕЙНА ТЪРГОВИЯ ПО РЕГИОНИ (В Щ. ДОЛАРИ)1995-1998Азия 31.62 млрд.Близкият изток 30.81 млрд.Латинска Америка 5.75 млрд.Африка 3.09 млрд.1999-2002Азия 35.26 млрд.Близкият изток 35.91 млрд.Латинска Америка 3.68 млрд.Африка 10.21 млрд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във