Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧЕРЕН СПИСЪК СВИ ПЛАТНАТА НА БМФ

Люшкан от променливите ветрове през последните десетина години, ето че и Български морски флот (БМФ) заплува към спасителния бряг на приватизацията. През седмицата АП обяви началото на открит конкурс за избор на консултант за продажбата на най-големия корабособственик у нас (също и на Българско речно плаване). Документацията за конкурса може да се закупи до 13 септември, а срокът за подаване на офертите е 16 септември. По-важното обаче е не кой, а какво ще консултира при тежките проблеми, налегнали морското ни параходство.БМФ още не може да влезе във владение на закупената на 2 април Варненска корабостроителница (заради съдебни искове на кредиторите й), но вече изготвя меморандум за продажбата на непроизводствените й активи. За продан ще бъдат предложени сградата на Института по корабостроене, стадион, кино Корабостроител и други обекти. Според оценката на ПрайсУотърхаусКупърс, за шестетажната сграда на института параходството е платило 30 хил. лева. Но по пазарни цени за квадратен метър от неговите площи ще могат да се вземат поне по 380 щ. долара, смятат експерти. Очевидно е, че на флота не му трябва кино, а свежи пари. Пък и с предвидената операция, по думите на председателя на съвета на директорите на параходството Славейко Стайков, ще отпадне възможността спекулативни партньори да изявят желание за съвместна работа само за да препродадат после несвързаните с корабостроенето имоти. БМФ е в преговори с петима потенциални инвеститори, които искат мажоритарен дял от едно бъдещо съвместно дружество, което да стопанисва Варненска корабостроителница. Сред тях са и индонезийската компания Сийгазко, и корейският концерн Хюндай. БМФ ще влезе във владение на предприятието, който акт се бави вече четири месеца и половина през следващите дни, заяви синдикът на корабостроителницата Димитър Смиленов. Колкото до кредиторите, те очакват Варненският окръжен съд да се произнесе по обжалвания от повечето от тях разпределителен лист на вземанията им от завода. Съдията по несъстоятелността Ванухи Аракелян не допусна поисканата по време на делото експертиза за разпределението на парите, платени при покупката, което навява на мисълта, че то ще си остане такова, каквото предложиха синдиците. Средствата, получени при продажбата на Варненска корабостроителница на 2 април, трябваше да отидат в Банковата консолидационна компания (около 30 млн. лв.) и ЦКБ (5 млн. лева). Но събитията претърпяха неочакван развой. Аракелян съобщи, че в съда е постъпила молба от регистрираното в Кипър дружество Украбултранс-газ-комерс-лимитед за отмяна на хода на делото по същество. Оказва се, че офшорката е влязла в правата на ЦКБ, изкупувайки вземанията на банката на стойност 5 130 650 лева. По този начин дружеството става нов обезпечен кредитор на Варненска корабостроителница и иска да защити интересите си. Делото по нововъзникналия казус обаче ще бъде насрочено след 15 септември. Междувременно параходството усилено ремонтира кораби в закупеното от него варненско предприятие. Всеки ден доковите камери са заети, а в най-голямата могат да се видят и по два плавателни съда наведнъж. Славейко Стайков оптимистично обещава до края на годината да завърши и строителството на корабите Трапезица и Доли. Откъде БМФ е взело средствата за тези дейности Стайков отказа да съобщи. По неофициална информация става въпрос за 20 млн. щ. долара, осигурени от немска банка. Практика в такива случаи е да се подпише поне договор за тайм-чартър, чрез който да се осигуряват вноските по кредита. Твърди се, че БМФ е водило разговори с германската компания Йоткер за наемането на Доли. Немците ползват в момента корабите Родина и България. Трапезица пък, изглежда, ще бъде дадена на Каргил, която бе наемател на кораба близнак Царевец, както и на няколко кораба с водоизместимост 14 900 тона. Без съмнение строежът на нови съдове и ремонтът на старите сега е най-важната задача за параходството, след като корабите му, плаващи под български флаг, се озоваха в черния списък на държавите, подписали Парижкия меморандум на Международната морска организация (IMO). Преди седмица стана известен годишният доклад на организацията за пристанищния контрол. Той обхваща тригодишен период и оценките за българските съдове са плачевни. При 70% от проверките на български кораби в чуждестранни портове са констатирани различни несъответствия с международните изисквания, а в 15.6% от случаите те са били арестувани за различен период от време, при допустими 9.5 процента. В момента България е на 16-о място от 26 страни, в които процентът на задържанията надхвърля средното ниво. Сред тях са и останалите две държави, под чиито флагове плават български кораби - Малта и Сейнт Винсент и Гренадини. Съдейки от документа, причините за арестите са разминавания с изискванията на международните конвенции SOLAS и МARPOL - свързани предимно с поддръжката на спасителното оборудване, противопожарните средства и чистотата в машинното отделение. При остарелия корабен парк на БМФ не бе никак трудно да се прогнозира тази ситуация. За това БАНКЕРЪ писа още през януари тази година. Наистина на пръв поглед санкцията не изглежда голяма, но зачестилите проверки в пристанищата на страните, подписали меморандума ще доведат до увеличаване на арестите, а оттам и на финансовите загуби. Просто няма как товародателите да не поискат отстъпки от цената при съществуващия риск доставката на стоката им, превозвана с кораб на държава от черния списък, да се забави фатално.Попадането на българския флаг в непрестижната графа можеше да се предвиди и по още една причина - през последните години всеки нов кораб на БМФ се регистрираше под чужд флаг, като по този начин още повече се намаляваше процентното съотношение на читавите български плавателни съдове. Разбира се, генералният директор на параходството кап. Гено Генов оповести, че са предприети необходимите мерки за изваждането ни от черния списък - ще бъдат спрени най-старите кораби, ще се повиши контролът, ще се проведе допълнително обучение на персонала. Само че подобни мерки предвиждаше миналата година и предишното ръководство на компанията, но нищо такова не се случи.Своя глас на успокоение даде и директорката на Изпълнителната агенция Морска администрация Люсиена Костова, заявявайки че ще се проверява всеки български кораб, влизащ в наше пристанище. Нещо повече - Костова настоява подчинените й инспектори да проверяват плавателните ни съдове и в чужди портове, изпреварвайки тамошния пристанищен контрол. Сами по себе си обаче инспекциите не гарантират и отстраняване на нередностите.БМФ е атакуван и на друг фронт. Преди около месец в шведско пристанище бе задържан корабът Йордан Лютибродски, след като на борда му се качили представители на Международната транспортна федерация (ITF). Проблемът е, че параходството не е подписало договор с този синдикат за изравняване на възнагражденията на нашите моряци, плаващи на кораби под удобен флаг, с тези на колегите им по света. Започналите спешни преговори доведоха до сключването на споразумения за 10 от 25 такива кораба на БМФ. До 1 декември 2003 г. се очаква да бъде уреден въпросът и за останалите 15 съда.ITF е приела минимални стандарти за заплащане и условия на работа за всички кораби под удобен флаг. Според федерацията, в тези случаи корабособственикът може да наема екипаж с договор за девет месеца (плюс-минус един месец). Но българските моряци работят с целогодишни и безсрочни трудови договори. И от 1999 г. насам корабите на параходството, които кръстосват моретата, развявайки, да речем, знамето на Либерия, са в списъка за задължителни проверки от ITF. Резултатът обикновено е бойкот и забавяне на обработката на товарите им в пристанищата. Неблагополучията, споходили една от най-големите български компании в рамките на един месец, са логично следствие на управлението й от години. Лошото е, че всички мрачни случки ще се отразят и на предстоящата й продажба, която при нормални обстоятелства трябваше да донесе и големи пари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във