Банкеръ Weekly

Свят

Заговорът срещу Катар

Шейх Тамим и "брат" му.

Кризата между Катар и редица арабски страни е най-голямото сътресение, обхванало региона след окупацията на Кувейт от Саддам Хюсеин през 1990-а. Както тогава срещу Ирак, така и сега се образува цяла антикатарска лига, включваща над десет държави. Образуването на антииракската коалиция беше продиктувано от бруталното погазване от Саддам на всички международни правила и завърши с операцията "Пустинна буря". Днес обаче нещата не са толкова избистрени - нито има подобен драстичен акт, извършен от емирството, нито яснота докъде ще стигне решителността на противниците му, ако то не изпълни исканията им.

Саудитска Арабия и останалите обвиниха Катар в спонсориране на тероризма и в колаборационизъм с Иран. Обвиненията дойдоха непосредствено след близкоизточната обиколка на американския президент Доналд Тръмп, включваща Тел Авив и Рияд, и бяха подкрепени от него. И макар че договорките между Тръмп, Израел и саудитите никога няма да станат публично известни, извън всяко съмнение е, че последният развой на събитията е техен плод. Уликите са много. Най-напред Тръмп още в Израел заклейми Иран като главен източник на международния тероризъм и заплаха за мира. След това повтори същото дума по дума и в Рияд, като и на двете места изявленията му бяха приети с аплодисменти. Последва атаката срещу Катар, където като основен акцент бе изведено именно сближаването му с Техеран. Накрая и самият Тръмп директно похвали в Туитър действията срещу емирството.

Израелската връзка се подчертава от самите искания на коалицията. Наред с прекратяването на отношенията с Иран на водещо място присъства спирането на подкрепата за палестинското движение "Хамас". Какви точно проблеми причинява движението на Саудитска Арабия и на Египет, а още повече на Джибути и Коморските острови (все членове на антикатарското обединение), е трудно да се каже, но е ясно, че то е сред основните противници на еврейската държава. И макар че Израел публично не зае позиция по катарския въпрос, подкрепящият правителството авторитетен вестник "Джерусалем пост" излезе със списък от причини защо случващото се е важно за израелците. Според вестника кризата нанася удар на "Хамас"; сближава Израел със Саудитска Арабия, Египет и държавите от Персийския залив; показва, че американското влияние в региона се завръща.

Иран пък оповести твърдата си подкрепа за Катар и заклейми акцията срещу Доха. Ислямската република отиде още по-далеч, като заяви, че терористичните атаки в Техеран, при които загинаха 23-ма души и отговорност за които пое "Ислямска държава", са организирани от Саудитска Арабия. А гвардията на пазителите на Ислямската революция, която - освен че е елитна военна сила, контролира изключително важни позиции в политиката и икономиката, обеща мъст. На практика това означава, че Иран и саудитите никога не са били толкова близо до открит сблъсък.

Остава въпросът докъде ще стигне антикатарската коалиция, ако емирството не приеме исканията й? Още повече че засега няма никакви признаци, че то е готово да отстъпи - потвърди го и външният му министър шейх Мохамед Ал Тани на 12 юни в Париж. "Изглежда, някой цели да се отърве от Катар", отбеляза Ал Тани, подчертавайки, че никой не може да диктува външната политика на страната му.

Военната опция все пак изглежда малко вероятна. Чисто технически държавите, подкрепящи Катар - а това са Турция и Иран, са прекалено сериозни противници за Саудитска Арабия и нейните съюзници. Решаваща в случая е подкрепата на Турция - с ускореното приемане на законите, позволяващи разполагането на турски военни в емирството, Анкара даде най-ясния възможен знак, че няма да допусне насилствени действия срещу него. Освен общи политически интереси турският президент Реджеп Ердоган има и специално отношение към катарския емир шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, за когото говори като за "моя брат". На 16 юли миналата година, един ден след неуспешния опит за преврат в Турция, шейхът е изпратил на Ердоган 150 от най-елитните си войници, за да гарантират живота му, в случай че метежът сред турските военни се разрасне, твърди "Ал Монитор". Сега с предполагаемия контингент от 3000 души турският държавен глава ще му върне жеста.

При положение че военното решение не стои на дневен ред, единственият начин емирството да бъде вкарано "в правия път" е чрез икономически натиск и заплахата от по-нататъшна изолация от съседните му и близки по дух арабски сунитски страни. Но ако този вариант не сработи, съществува рискът то да напусне тяхната орбита и да се присъедини към вече образувалия се триъгълник между Москва, Анкара и Техеран. Русия, макар и да зае позиции, призоваващи към решаване на проблемите с диалог, даде ясно да се разбере, че подкрепя управляващите в Доха, което пролича и по време на срещата на катарския външен министър с руския му колега Сергей Лавров в Москва.

С даването на зелена светлина на акцията срещу Катар Доналд Тръмп пое риск. Достатъчно е да споменем, че в емирството се намира най-голямата военновъздушна база на Съединените щати зад граница. Последните събития заплашват да изострят още повече обтегнатите отношения на Вашингтон и с негов ключов съюзник - Турция. Не е за пренебрегване и фактът, че друг ключов съюзник, с когото отношенията напоследък не вървят - Германия, категорично заклейми "тръмпизацията" срещу Катар с изявление на вицеканцлера Зигмар Габриел. Единственото обяснение за стъпките на Тръмп е, че е готов да плати висока цена, за да се върне в Близкия изток, след като предшественикът му Барак Обама бе на практика вдигнал ръце от региона.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във