Банкеръ Weekly

Свят

Всеки да си каже - какъв Евросъюз иска

Юнкер очерта най-важните теми, по които работят европейските институции. 
S 250 18d2638b 3b3d 4f34 9c13 6da484121fb7
S 250 8c86943e e140 4a75 8d60 77e56ee9805d
S 250 cfb61920 3374 48d9 9ab0 f02e81726d2c

Най-мащабната онлайн консултация за бъдещето на Европейския съюз  искрено и лично с Юнкер за проблемите и трудните решения, финансовите инструменти в ЕС, изискването за специални етикети върху бутилките с алкохол  и зависимостта между пенсионерите и трудоспособното население бяха сред основните теми на европейските институции през седмицата.

 

Уроци по демокрация

 

На 9 май - Деня на Европа, Европейската комисия сложи началото на онлайн допитване за бъдещото на общността. Тази уникална с мащабите си консултация е част от по-широкия дебат "Бъдещето на Европа", започнат с Бялата книга на комисията през 1 март 2017-а. Всеки европеец може да даде идея за промяна в която и да е сфера и да получи обратна връзка. Група от 96 души от различни краища на Съюза са подготвили онлайн проучване от 14 въпроса по основни теми, свързани с перспективите за неговото развитие. Според анализатори това е уникално упражнение по демокрация. Организаторите на инициативата - Европейския икономически и социален комитет, се надяват да убедят европейските граждани, че са в центъра на разговора за бъдещето.

Успоредно се провеждат текущите граждански диалози, организирани от Еврокомисията и държавите-членки. Почти 700 такива интерактивни обществени дискусии се състояха от 2012-а насам в 160 града. Намеренията са честотата им да се увеличи, като до европейските избори през май 2019-а да бъдат организирани поне още 500 събития.

Онлайн консултацията ще продължи до срещата на върха в Сибиу, Румъния, на 9 май следващата година.

 

Юнкер за проблемите и решенията  

 

Трябва да направим всичко необходимо и възможно, за да се преборим с национализма и крайната десница. Национализмът се превърна в голяма политическа сила. Всяка форма на национализъм води до война. Това обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пред парламента на белгийската област Валония на 8 май.

Юнкер очерта най-важните теми и проблеми, по които работят европейските институции. Това са бюджетът на Евросъюза, политиката по въпросите на отбраната и миграцията. Според него нещата не вървят особено гладко и страните членки трябва да са по-активни.

"Все още държавите в ЕС не са възприели предложенията на Еврокомисията за промени в миграционното законодателство, а някои възразяват срещу необходимостта от засилена охрана на външните граници. А външната гранична охрана струва 33 млрд.а евро", обясни той.

Друг проблем е, че Европа продължава да няма обща отбранителна политика. Ако имаше, това би й спестило по 100 мрлд. евро годишно с уеднаквяване на видовете въоръжение.  "Днес Европейският съюз харчи два пъти по-малко за отбрана в сравнение със САЩ, като постига едва 15 на сто от резултатите на Вашингтон в тази област", отбеляза Жан-Клод Юнкер.

Председателят на Еврокомисията посочи също така, че едва от 1964-а Европа е в състояние сама да произвежда необходимите й количества храна. Този факт обаче не се взема предвид, защото "поне три“ правителства в Съюза настояват за отпадане на общата селскостопанска политика.

Проблеми има и при кохезионната политика - финансират се с европейски пари обекти, които не са приоритетни за дадения регион. Според Юнкер това са скандални разходи и даде пример с изграждането на велоалеи в Бавария. Заради разхищаването на средства фондовете за земеделие и сближаване, които са две от най-важните пера в бюджета на ЕС до 2027 г., са сериозно застрашени. 

 

Съдбата на финансовите инструменти

 

Бюджетните аташета дискутираха в София на 8 май извлечените поуки и положителните ефекти от използването на финансовите инструменти в бюджета на ЕС в сегашния програмен период (2014-2020 г.). Това бяха едни от основните теми по време на неформалното заседание на Бюджетния комитет на Съвета на Евросъюза.

Финансовите инструменти представляват специализирани финансиращи схеми, подкрепени със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, от оперативните програми, както и с допълнително привлечени средства от частния и публичния сектори. Те са един сравнително нов начин за инвестиране и за насочване на европейските фондове към бизнеса в Европа. Според участниците във форума тези фондове като цяло продължават да бъдат фокусирани върху грантовото финансиране, но финансовите инструменти заемат все по-важна роля.

По време на  заседанието беше представен създаденият у нас "Фонд мениджър на финансови инструменти". Акцент беше поставен и върху български проекти, които успешно са реализирани с финансиране от бюджета на ЕС и са със значение и добавена стойност не само за България, но и за целия Европейски съюз.

Бюджетният комитет е работният орган към Съвета на ЕС, който се занимава с въпросите, свързани с общия бюджет.

 

И алкохолът под ножа

 

Ако искате да знаете колко калории съдържа кутия плодов сок, просто прочитате етикета. Ако искате обаче да научите колко са те в бутилка уиски, етикетът няма да ви помогне. Алкохолните напитки са се изплъзнали от регулаторната рамка и дали на етикета ще я има тази информация засега зависи единствено от добрата воля на производителите. Затова Европейският парламент за пореден път предложи  алкохолните напитки да се продават с подробни етикети за съдържание, върху които да е отбелязано и колко калории съдържат.

Някои от най-големите производители на алкохол вече отбелязват колко калории съдържа една стандартна тяхна напитка. Очаква се тази информация да бъде и онлайн - върху бутилките ще има QR код, който ще води до линк със съдържанието на калориите. Едно от най-калоричните питиета е сайдерът. В 470 мл от него се съдържат над 210 калории или почти колкото цял бургер. Пет големи бири с алкохолност 4% пък се равняват на три обилни хранения. А една бутилка бяло вино съдържа калории като от два мазни бургера или няколко понички.

"Скриването" на калориите в алкохола е част от кризата със затлъстяването. Човешкото тяло не може да складира алкохол, затова почти веднага то го преобразува в енергия. Това на пръв поглед звучи добре, но на практика води до нарушаването на други процеси, каквито са изгарянето на мазнините и усвояването на хранителните вещества. Ето защо етикетите на бутилките трябва да станат по-подробни.

 

Демографският проблем се задълбочава

 

Почти един на всеки пет души от пълнолетното население на Евросъюза през 2017 г.  е бил на възраст 65 или повече години, което представлява близо 100 млн. души в тази възрастова категория, или 19.4 на сто. Това показва последното проучване на Евростат за степента на зависимост между възрастните хора и трудоспособното население в общността. Според него демографският проблем се задълбочава.

Съотношението старост - пълнолетно население е най-високо в Италия - 35%, Гърция - 34%, и Финландия - 33%, следвани от Португалия - 32.5, и Германия - 32.4 процента. България се нарежда след Германия - с 31.8 процента. В тези шест страни на трима работещи се пада по един пенсионер.

В противоположния край на скалата са Люксембург - 20.5%,  Ирландия - 20.7%, Словакия  -  21.5%,  Кипър - с 22.8 процента. В тези държави на около пет души в трудоспособна възраст се пада по един възрастен човек.

За периода от 1997 до 2017 г. най-голямо увеличение на населението в пенсионна възраст за сметка на трудоспособните лица е регистрирано във Финландия (+11.5%), Малта (+10.7%), Словения (+10%), Литва и Португалия (+ 9.7%), Италия (+ 9.6%), Германия и Латвия (+ 9.4%) и др.

У нас на около 4.4 млн. българи в трудоспособна възраст се падат съответно 1.4 млн. наши сънародници на възраст над 65 години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във