Банкеръ Weekly

Свят

Войната на стоманата срещу бърбъна

Тръмп обеща работа за металурзите.

Американският президент Доналд Тръмп докара света до ръба на война - само че не с оръжия и не с врагове, а търговска, и то срещу съюзници. Действието, което я възпламени, са предложените от него нови тарифи върху вноса на стомана и алуминий - съответно 25 и 10 на сто. Обявеното от Тръмп решение предизвика тревога в страната му и заплахи от ответни удари отвън.

В основата на сблъсъка е обстоятелството, че Съединените щати са най-големият вносител на стомана в света, далече пред Германия и Южна Корея, които заемат второто и третото място. През последното десетилетие те внасят значително повече стомана, отколкото изнасят, като в момента съотношението е около 4 към едно. Производството е спаднало с 11% между 2014-и и 2016-а, докато търсенето все повече се увеличава, съобщава сп. "Форчън", като се позовава на официалната статистика. Страните, които попълват разликата, са Канада, Бразилия, Южна Корея, Мексико, Русия, както и Европейският съюз като цяло.

Не по-радостна е картината при алуминия. От 23 завода за алуминий преди 25 години сега са останали едва пет, и то само един от тях го произвежда с качество, каквото е нужно за военната авиация. Канада пак е най-големият износител за САЩ, като след нея се подреждат Русия, Обединените арабски емирства и Китай.

Едно от главните обещания на Доналд Тръмп по време на предизборната му кампания бе да върне в Америка производството на стомана и алуминий и точно затова жителите на т.нар. Ръждив пояс - обхванатите от разруха някогашни металургични центрове - гласуваха за него. През април 2017-а той инициира разследване във връзка с вноса на алуминий и стомана, чиято цел бе да изясни дали недостигът на производство на двете суровини е проблем за националната сигурност. Вследствие на това сега през януари министърът на търговията Уилбър Рос предложи на Тръмп различни възможности за ограничаване на вноса, включващи и налагането на нови импортни тарифи. Главният икономически съветник на президента Гари Кон се противопостави категорично на идеята, но сблъсъкът му със стопанина на Белия дом в крайна сметка завърши с оставката му, която подаде на 6 март.

Налагането на подобни защитни мита обаче може да доведе до две негативни последици. Едната е голямата вероятност засегнатите държави да предприемат реципрочни мерки. Другата е вътрешна и тя ще се отрази в повишаването на цените на всичко в Съединените щати, което се произвежда от стомана и алуминий. "Голдман Сакс" вече изчисли, че налагането на митата ще увеличи разходите на два от най-големите автомобилни производители - "Дженерал мотърс" и "Форд" - с по 1 млрд. долара годишно. При това и двата производителя разчитат основно на произведена в Съединените щати стомана, която също ще поскъпне, след като влязат в действие новите тарифи. В тази връзка американската асоциация на международните автомобилни търговци изрази опасения, че митата могат значително да увеличат цените на колите. Продажбите на автомобили в САЩ останаха без промяна през 2016-а на ниво 17.5 млн. годишно, миналата година леко се понижиха, а за 2018-а се очаква нов спад.

Анализатори пък припомниха как през 2002-ра администрацията на Джордж Буш-младши също наложи защитни тарифи върху вноса на стомана. Тогава много компании се отказаха от вносната стомана и се насочиха към американското производство, но се оказа, че местните мощности не могат да покрият търсенето, създаде се дефицит и стоманата поскъпна с 60% за четири месеца. Резултатът бе, че вместо да върне работни места в Америка, мярката на Буш доведе до загубата на 200 000 работни места.

Що се отнася до международната реакция, тя е точно каквато се очакваше. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер съобщи, че контрамерките няма да закъснеят. "Няма да седим със скръстени ръце, когато нашата собствена промишленост страда от несправедливи мерки, които поставят под заплаха хиляди европейски работни места", каза Юнкер, като предупреди, че ЕС ще реагира "решително и съразмерно" за защита на своите интереси.

Верен на стила на германския канцлер Ангела Меркел да избягва пряка конфронтация, говорителят й Щефен Зайберт заяви, че Съединените щати поемат по "неправилен път". За сметка на това френският президент Еманюел Макрон, който от началото на мандата си демонстрира твърдост спрямо Тръмп, поиска спешно да се действа пред Световната търговска организация.

Не закъсня и реакцията на европейски институции, отговарящи за търговията. Европейската комисия предлага ответни тарифи от 25% върху вноса на широк набор от потребителски, селскостопански и индустриални стоки, идващи от САЩ, оповести еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом.

Продуктите, които ще бъдат засегнати от ограниченията, са включени в проектосписък. В него фигурират ризи, дънки, козметика, мотоциклети и лодки на обща стойност 1 млрд. евро. Ще се въведат тарифи и върху портокаловия сок, бърбъна, царевицата и др. на обща стойност 951 млн. евро. Няма да бъдат пощадени емблематични и търсени в Европа продукти като дънките "Ливайс" и мотоциклетите "Харли-Дейвидсън", изрично подчерта Малмстрьом. Мито от 25 на сто ще бъде наложено и върху стоманата и други промишлени продукти за общо 854 млн. евро, като общата стойност на вноса, подлежащ на облагане, е 2.8 млрд. евро (3.46 млрд. долара).

Ограниченията ще влязат в сила, когато  Тръмп подпише указа, с който ще задейства  плана си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във