Банкеръ Daily

Свят

Водопадът Ниагара е много широк и е най-големият в Северна Америка

На днешния ден през 1876 г. италианската циркова артистка Мария Спелтерина преминава по въже над  Ниагарския водопад за 11 минути и се връща, ходейки назад, за 10 минути.

Ниагара (Niagara Falls) е група големи водопади на река Ниагара (която тече между езерата Ери и Онтария и е с дължина от 58 км), разположена в източната част на Северна Америка, на границата между САЩ и Канада. Водопадът се състои от три части: Подковата (Horseshoe, понякога наричан Канадски водопад), Американски водопад и по-малкия Брайдъл Вейл. Макар и не особено висок, водопадът Ниагара е много широк и е най-големият в Северна Америка.

Ниагарският водопад е известен със своята красота, като в същото време е и ценен източник на хидроелектрическа енергия и предизвикателен проект за опазване на околната среда. Водопадът се намира между градовете-близнаци Ниагара Фолс (в САЩ) и Ниагара Фолс (в Канада) и е популярна туристическа дестинация вече повече от столетие.

Водопадът пада от около 52 м, макар че Американският водопад има чист пад от 21 м, преди да стигне до купища скали, паднали при огромно срутване през 1954 година. По-големият Канадски водопад е широк около 790 м, а Американският е широк около 320 метра.

По една от версиите, думата Ниагара идва от дума в езика на индианското племе ирокези, която означава "гръмотевични води". Първоначалните жители на областта са онгиара, ирокезко племе, наречено неутралните от френските заселници, които ги смятали за полезни в уреждането на спорове с други племена.

През 19 век туризмът става популярен и към средата на века се превръща в основния поминък на областта. Нуждата от преминаване през река Ниагара довежда до построяването на пешеходен мост през 1848 г., а в следващите години още няколко.

Туризмът се разраства, особено след Първата световна война, когато автомобилите значително улесняват достъпа до водопада. Историята на Ниагара през 20 век е свързана преди всичко с усилия да се използва енергията му за производство на електричество и с опити за контрол на бързото развитие на американския и канадския бряг, заплашващо да унищожи природната красота на местността.

Водопадът привлича всякакви авантюристи. През октомври 1929 г. Сам Пач (Sam Patch), който сам се нарича Скачача-янки, скача във водопада Хорсшу и става първият известен човек, оживял след такъв скок. Това поставя началото на дълга традиция на подобни безразсъдни опити. През 1901 г. 63-годишната Ани Тейлър става първият човек, спуснал се по водопада в буре. Тя оцелява, практически без наранявания.

Илюзионистът Дейвид Копърфилд също добавя името си в този списък, като успешно се спуска (или, може би създава впечатление, че се спуска) по водопада през 1990-а.

Други смелчаци си поставят за цел пресичането на водопада. Като се започне с успешното пресичане на Жан Франсоа "Блонден" Гравле през 1859 г., въжеиграчите събират огромни тълпи зрители на подвизите си.

Посещение на водопада Ниагара в края на 19 век е описано от Алеко Константинов в пътеписа му "До Чикаго и назад".

Посещенията на водопада Ниагара, още преди това превърнал се в голяма туристическа атракция и любимо място за младоженци, нарастват рязко през 1953 г. след излизането на "Ниагара", филм с участието на Мерелин Монро в главната роля.

По-късно водопадът е място на действие на филма "Супермен 2" (1980 г.).

Facebook logo
Бъдете с нас и във