Банкеръ Weekly

Свят

Търговската война тепърва ще се разгаря

Китай вече удари, като спря да приема боклук.

Търговската война, която американският президент Доналд Тръмп подготвя от началото на годината, е факт.

На 6 юли Съединените щати наложиха мита от 25 на сто за вносни стоки от Китай на стойност 34 млрд. долара. Пекин отвърна незабавно с подобни налози върху американския внос. Тръмп планира по-късно през лятото да наложи 25-процентови мита и върху внос за още 16 милиарда. Ако това стане, администрацията му ще е наложила тарифи върху сумарен внос за 100 млрд., а глобалният отговор срещу мерките й, включително и от страна на Канада, Мексико и Европейския съюз за митата върху стоманата и алуминия, ще удари по американски стоки за 75 млрд., показва анализ на Американската търговска камара. И това не е всичко - Тръмп се закани да обложи с 10 на сто китайски стоки за още 200 милиарда. Няма съмнение, че Пекин ще помисли как да отговори по също толкова болезнен начин, макар че целият американски внос в Китай възлиза на 130 милиарда.

С други думи, войната е започната, но най-сериозните битки предстоят и изходът е непредвидим.

Може да се каже, че Тръмп едва ли би могъл да намери по-подходящ момент от този, за да я обяви. Растежът на американската икономика е стабилен, безработицата е ниска и новите тарифи едва ли биха могли сериозно да им повлияят. Някои отрасли, разбира се, ще са по-засегнати от други, но по-обезпокоителен е въпросът дали има начин търговската война да бъде спряна, ако отрицателният й икономически ефект се засили.

Американският президент обяви, че търговските войни "лесно се печелят", само че засега на хоризонта не се очертава победа. Администрацията му не показа желание да преговаря за общо решение за стоманата и алуминия със засегнатите партньори - освен с такива, които бяха склонни да приемат квоти за износа си - като Аржентина и Южна Корея. По-скоро, изглежда, че митата за стоманата и алуминия бяха наложени заради желанието на президента да изпълни предизборните си обещания към западналите промишлени райони от т.нар. Ръждив пояс. Според американски наблюдатели това е имало ефект, макар че избирателите именно от тези райони са потенциално най-уязвими от търговската война.

В сблъсъка с Китай Тръмп и по-войнствено настроените хора около него начело с икономическия съветник Питър Наваро смятат, че големият търговски дефицит на Съединените щати им дава предимство. Те могат да заплашат с мита върху китайски внос за половин трилион долара, докато възможностите за ответни мерки на Пекин са за под 200 милиарда. За сметка на това обаче китайското правителство разполага с големи възможности да удари по американските мултинационални компании, действащи на територията на източната страна. Американски износители вече се оплакват, че техните пратки биват отделяни за допълнителни проверки или по друг начин биват забавяни. Драстичното намаляване на вноса на пластмасови и на хартиени отпадъци за рециклиране от Съединените щати пък е сериозен удар за американската рециклираща индустрия.

Допълнително затруднение за американските търговски партньори предизвиква липсата на яснота какво точно Тръмп иска от тях. По принцип държавите не са склонни да правят търговски постъпки с висока политическа цена, освен ако нямат сигурност, че ще постигнат поносимо за тях крайно споразумение, отбелязва Кимбърли Ан Елиът, сътрудник в Института за международна икономика във Вашингтон. Но вместо да следва последователна политика, Тръмп сам споделя, че нарочно поддържа несигурност, за да възроди американската промишленост, като обезкуражи американските компании да изнасят производството си зад граница. "Можем да преговаряме до безкрайност, защото докато преговорите продължават, никой няма да построи завод за милиарди долари в Мексико", заяви той през април по време на преговорите за НАФТА.

Дали обаче, следвайки тази политика, Тръмп съзнава, че действията му могат да засегнат потребителското доверие, да ударят по инвестициите и да намалят склонността на инвеститорите да поемат риск. Освен това съществува опасността, в случай че търговската война се засили, да бъдат нанесени по-сериозни щети върху глобалния растеж. Според икономисти на "Ю Би Ес" не е изключено разгарянето й да намали растежа с 1%, като за Съединените щати и Китай числата са по-големи - съответно 2.5 и 2.3 на сто. При положение че прогнозният растеж за Щатите е около 3 на сто, това би означавало, че те може да се окажат близо до рецесията.

Представители на института "Оксфорд икономикс" пък предупредиха, че търговската война може да повлияе на света за десетилетия напред. Икономистът Адам Слейтър обръща внимание, че ефектът от протекционистките мерки, приети от повечето държави в разгара на Голямата депресия, се е усещал чак до 60-те години. Съотношението на световната търговия спрямо световния БВП е спаднало почти двойно - от 19 на 10 на сто - от 1929-а до 1932 г., и се е възстановило чак след три десетилетия, посочва Слейтър.

Управителят на Австрийската национална банка и член на управителния съвет ЕЦБ Евалд Новотни от своя страна алармира, че търговската война може да прерасне във валутна. Засегнатите от повишените тарифи държави ще трябва да защитават конкурентните си предимства и това ще доведе до политика на понижаване на валутните курсове с цел насърчаване на по-евтиния износ към чужбина и ограничаване на вътрешното потребление на вносни стоки и на услуги. Така се компенсират загубите от новите мита - когато валутата на един производител поевтинява, това предотвратява поскъпването на стоките му на пазара в страната, въвела срещу него санкциониращи тарифи.

Ако спиралата на търговската война се завърти в опасна посока, пред Тръмп остават три възможности. Първата е да даде на заден ход и да се откаже от новите тарифи, но тя не изглежда особено вероятна. Втората е да вдигне мизата и да въвежда нови и нови мита - което вече се закани, че ще направи. И третата е да се захване със сериозни преговори. Проблемът е, че за да се реши на такава стъпка, ще трябва първо ситуацията да се влоши.

Facebook logo
Бъдете с нас и във