Банкеръ Weekly

Пропадане

Турция попадна в буря

Ердоган призова сънародниците си да извадят доларите от дюшеците.

Турция попадна в буря, от която не е ясно как ще се измъкне. Под ръководството на президента Реджеп Ердоган страната е застрашена от финансов срив, а в същото време отношенията й с някогашния й най-важен съюзник - Съединените щати - достигнаха историческо дъно. И макар че капитанът на кораба демонстрира увереност, че ще успее да го измъкне от опасните води, дори с цената на това да си намери "нови приятели", оптимизмът му не вдъхва доверие.

Че нещата не отиват на добре, стана ясно, след като турската лира рязко се обезцени. От началото на годината тя е изгубила около 40 на сто от стойността си спрямо американския долар, като по-голямата част от срива е от началото на август. Финансовите несгоди дойдоха на фона на невиждан дипломатически дуел със САЩ.

Падането на лирата започна, след като дългогодишните съюзници от НАТО си размениха санкции и заплахи за ответни мерки, и рязко се засили, когато американският президент обяви, че администрацията му ще наложи мита от 50 и 20 на сто върху вноса на турска стомана и алуминий. Ердоган обвини Съединените щати в това, че забиват нож в гърба на съюзник, и предупреди, че унилатерализмът им и проявяваното от тях неуважение ще накарат държавата му да си потърси нови партньори и съюзници. Подобни думи не само не трогнаха Тръмп, но в Туитър той обяви, че "турската лира бързо се срива спрямо нашия много силен Долар!", и констатира очевидното: "Отношенията ни с Турция в момента не са добри!"

Отношенията между Анкара и Вашингтон наистина не са добри в последните години. Един от главните източници на напрежение между тях е различният им подход към кюрдските сили в Сирия. Докато за Съединените щати те са необходим съюзник, с чиято помощ да задържат под свое влияние стратегически райони от разкъсваната от война страна, за Турция са терористи, застрашаващи собствената й териториална цялост. Турция успя междувременно да влоши отношенията си и с най-важния американски регионален съюзник - Израел. Нещата още повече се усложниха, след като Анкара обвини Вашингтон в участие в неуспешния преврат от юли 2016-а заради това, че американците отказаха да й предадат живеещия в страната им проповедник Фетхула Гюлен, сочен от Ердоган за организатор на пуча.

Точно оттам дойде последната криза. Формално тя бе предизвикана от това, че Турция отказа да освободи живеещия от 20 години на територията й американски пастор Андрю Брънсън, който е обвинен в съучастие в преврата. Както съобщи самият Ердоган, Вашингтон бе дал ултиматум до 8 август за освобождаване на пастора. На 10 август Тръмп обяви новите мита, но още преди това бяха наложени санкции на турските министри на вътрешните работи и правосъдието, смятани за виновни за задържането на Брънсън.

Брънсън не бе единственият западен гражданин, арестуван след пуча от 2016-а - най-малко още петдесетина души с двойно гражданство, както и служители на западни посолства, споделят съдбата му. Повечето наблюдатели са единни, че обвиненията срещу тях са скалъпени, а Ердоган ги използва като заложници, за да изтръгва отстъпки от западните държави. По всичко личи, че такъв е и случаят с Брънсън, след като самият турски президент обвърза съдбата му с предаването на проповедника Гюлен. Миналата година той съвсем ясно декларира намеренията си с думите: "И у вас има един пастор. Дайте ни го, а ние ще говорим със съда и ще ви дадем вашия."

Съединените щати обаче решиха да покажат, че при тях такова изнудване не минава. Ситуацията е такава, че за да бъде намалено напрежението в двустранните отношения, някой трябва да отстъпи, а нито Ердоган, нито Тръмп биха го направили. "Поддържаме дипломацията и преговорите, но не е възможно да приемем да ни се налагат", отбеляза по този повод турският външен министър Мевлют Чавушоглу на среща с дипломати на 13 август - сякаш забравяйки, че именно неговата страна се опита да се наложи над могъщия си съюзник.

Проблемът за Ердоган е, че Тръмп няма за къде да бърза, докато Турция е в положение, близко до критичното. Макар че не е сред големите производители на алуминий, според някои данни тя е шеста в света по производство на стомана. Най-големият пазар за износа й са САЩ и сега ще трябва да търси друго място за реализиране на продукцията си.

Самият Ердоган се изказа пренебрежително за последните американски мерки и ги определи като поредната кампания срещу неговата държава. "Не им обръщайте внимание. Не забравяйте, ако те имат долари, ние имаме нашия народ, нашия Аллах", заяви той на среща с избиратели и ги призова да изкарат изпод дюшеците си еврата и доларите, които имат, и да ги обменят за турски лири. Изявлението му обаче имаше обратния ефект и местната валута падна още.

Сблъсъкът със Съединените щати несъмнено има принос в обезценяването на турската лира, но това е само едната страна на монетата. Другата е, че инвеститорите са разтревожени от турските икономически планове. Според много експерти турската икономика е в състояние на прегряване. Изобилието от ликвидност в световен мащаб след кризата от 2008-а даде на Турция достъп до евтини пари, а турската държава стимулираше местните компании да се възползват от тези средства, с които се финансираше бурният икономически растеж от последните години. Съдейки по някои изчисления, турските фирми са задлъжнели на чуждестранни кредитори с 340 млрд. долара. Сега обаче Федералният резерв вдига лихвите, евтините пари са на привършване, а турският бизнес е все по-затруднен да обслужва заемите си, за което допринася и обезценяването на лирата спрямо долара. Така че дори и Турция да отстъпи и бързо да реши проблема с Брансън, това ще й помогне, но няма да реши проблема с недостигащите финанси. Може би мярка като вдигане на лихвите би обуздала инфлацията, но самият Ердоган е твърд противник на подобно действие. Да не забравяме, че той се е ангажирал с големи планове за икономическото развитие на страната си и едва ли желае да плати политическата цена за едно "охлаждане" на икономиката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във