Банкеръ Weekly

Свят

Тръмп посяга към ядрената бухалка

S 250 44ae0c80 fa7b 4041 a474 5f0c85515108
S 250 3872638e 5d32 4820 82a7 4b80cfecc0a9

Ексцентричният американски президент Доналд Тръмп отново смрази света: този път с намерението си рязко да увеличи мащаба на американската ядрена мощ. Причината е уж проста: САЩ изостават и в тази сфера от своите съперници. Една теза, която едва ли е вярна, ако зад нея не прозираше основната доминанта в бъдещата политика на Белия дом - Америка преди всичко - или America first. "Би било чудесно, ако нито една страна няма ядрени оръжия, но ние никога няма да изостанем", заяви Тръмп в интервю за агенция "Ройтерс".

Намерението на новия американски държавен глава за модернизиране и разширяване на ядрения потенциал на Съединените щати влиза в пълно противоречие с доктрината "Обама" за т. нар. "No-First-use". Или, казано с други думи - при конфликт Америка би се задължила да не нанася първи ядрен удар.

Има още един щрих към картината. По време на предизборната кампания - в телевизионно интервю, Тръмп бе попитан дали може да си представи използването на ядрени оръжия в Близкия изток или в Европа срещу терористи от "Ислямска държава". Тогава той не изключи подобна възможност: "Ислямска държава нанася удари, а вие не бихте се бранили с атомни бомби? Защо тогава ги създаваме?"

Като първа крачка към ядреното превъоръжаване на САЩ Доналд Тръмп обеща "историческо увеличение" на бюджета за отбрана още тази година с 54 млрд. долара. Това той заяви в първата си реч пред двете камари на Конгреса. Парите ще дойдат от съкращаването на второстепенни пера от военния бюджет и от оптимизирането на други. Едно е ясно - и занапред ядреното оръжие ще продължи да има двойно предназначение. От една страна, то е заплаха за пълно глобално унищожение, поради което е и сдържащ фактор, който изключва войните между притежателите му. От друга, то е средство за постигане на външнополитически цели - без реална употреба на сила и за шантаж на неядрените държави. Друг е въпросът, че ако пристъпи към нов етап от ядрената надпревара, Белият дом ще разруши съществуващата рамка от международни договори, върху които се крепи механизмът за контрол върху неразпространението на ядрените оръжия. Става дума за Договора за частична забрана на ядрените опити (1963 г.), Договора за неразпространение на ядрените оръжия (1968 г.), договорите СТАРТ, както и Договора за пълна забрана на ядрените опити, който е създаден през 1996-а, само че още не е влязъл в сила, тъй като не е подписан от всички страни.

Но не е само това. Договорът СТАРТ между Русия и САЩ изисква до 5 февруари 2018-а двете държави да ограничат своите арсенали от стратегически ядрени оръжия до еднакви равнища за следващите десет години. За Тръмп обаче той е само една "едностранчива сделка", при все че статистиката оборва тази философия. Към 1988-а САЩ разполагат с около 23 000 ядрени бойни глави, а СССР - с над 45 000, но печелят Студената война. През 90-те години на ХХ век са осъществени няколко последователни вълни от ядрено разоръжаване, констатира Стокхолмският международен институт за изследване на мира (СИПРИ) в своя годишник Yearbook 2015. Към началото на 2015-а САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея притежават около 15 850 ядрени оръжия, от които 4300 са готови за незабавна употреба. Съединените щати имат 2080 оперативни ядрени глави и други 5180 в резерв. Русия - 1780 оперативни ядрени глави и 5720 в резерва. Великобритания - 150 ядрени глави в готовност и други 65 на склад - общо 215, или с 10 по-малко спрямо 2014-а. Франция притежава 290 ядрени бойни глави в оперативна готовност и 10 в запас. Китай са с общо 260 ядрени бойни глави, за разлика от 2014-а, когато е имал 250. През последните две години остава непроменен боезапасът на Индия - 90 бомби в готовност и 110 в запас. При Пакистан също няма промяна - 100 срещу 120, а Израел има 80 ядрени бойни глави и 6-8 ядрени заряда на склад. (За Северна Корея няма относително точни данни).

Впрочем доктрината "Тръмп" за развитие на американския ядрен потенциал среща съпротива от другите ядрени сили. Русия е категорично против денонсирането от САЩ на Договора за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжие (СТАРТ-3), казва шефът на Комитета по отбрана и сигурност на Горната камара на руския парламент Виктор Озеров, цитиран от РИА "Новости". Според него той е "крайъгълен камък за световната сигурност - документ, отчитащ интересите на двете подписали го страни". Но това изглежда не тревожи Белия дом. Официалният представител на президента Шон Спайсер е категоричен, че Вашингтон не възнамерява да отстъпи на никого своето превъзходство в ядреното въоръжение.

Проблемът е, че по географски и исторически причини САЩ и Русия разполагат с асиметрични ядрени триади. При руснаците водещи са наземните ракетни войски със стратегическо назначение. В началото на 2015-а в техния състав има 305 ракетни комплекси, носещи 1166 ядрени бойни глави. На въоръжение са и 135 мобилни комплекса Топол и Ярс. Руският военноморски флот пък разполага с 11 стратегически атомни подводници, като само осем от тях носят на борда си балистични ракети. Общо става въпрос за 128 пускови установки, по 16 на подводница, на които има 512 ядрени бойни блока. А в състава на Далечната авиация са 38 стратегически бомбардировача: Ту-95МС, 16 Ту-160 и 41 Ту-22М3, дислоцирани на четири авиобази. Те са въоръжени с ядрени крилати ракети Х-55 с далечина на полета 2500 километра. Предвижда се замяната им с ракетата Х-101 с далечина на полета до 5000 километра. Иначе, според последния договор, СТАРТ-3 Русия не може да има повече от 1550 ядрени заряда.

В американската ядрена триада влизат 400 междуконтинентални балистични ракети Минитмън ІІІ с наземно базиране в шахти, 14 атомни подводници "Охайо" с 336 ракети, и 96 стратегически бомбардировача от три типа - Б-52, Б1 и Б2, които могат да носят от 16 до 32 крилати ядрени ракети на борда си. Към 2018-а броят на носителите трябва да бъде съкратен до 700, а на бойните заряди - до 1550, както е при Русия.

С една дума, светът се изправя пред перспективата да наблюдава как се руши досегашната система за предотвратяване на ядрени конфликти, защото е повече от ясно, че ако една държава постигне ядрено превъзходство над другите, вероятността да се изкуси да нанесе първа ядрен удар, на който не може да се отговори ефективно, нараства значително. Нещо повече, към 20-те години на този век се очаква навлизането на въоръжение на принципно нов клас оръжие - хиперзвуковото, най-вече в Русия и САЩ. Което ще е поредното изкушение да се започне неядрена война, като се игнорира в много голяма степен съответната противоракетна отбрана и се постигнат резултати, съизмерими с ядрено нападение. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във