Банкеръ Weekly

Свят

Трудни времена за Шенген

Нормалното функциониране на Шенгенското пространство все още не е възстановено.
S 250 5387de49 9ad1 4b52 b999 086e51024542
S 250 398c4754 9f8c 4408 b1cc 2d9bcbdaac8e
S 250 00d1ac2f 1b29 4ec3 81ee 4b68d552dbe3

Промени в правилата за командироване на работници, опасностите пред Шенгенското пространство, колко струва политиката на сближаването, приемането на сурови наказания за злоупотреби при търговията с автомобили и човешките права бяха сред основните теми на европейските институции през седмицата. 

 

Равни условия на труд и заплащане

 

Европейският парламент одобри промени в правилата за командироване на работници в ЕС, за да гарантира справедливо заплащане и приемливи условия на труд, както и равни условия на конкуренция между компаниите. Според новите правила максималният период на командироване ще е 12 месеца с възможност за удължаване с още шест. След това условията на труд ще се определят от правилата в страната домакин. Работодателят ще е длъжен да покрие разходите на работника за пътуване, храна и настаняване, като тези средства не могат да се удържат от заплатата.

Въпросът провокира много дебати във и извън парламента заради необходимостта от баланс между социалните права на работниците и утвърждаването на конкуренцията. За шофьорите в товарните превози обаче промените няма да бъдат прилагани, а ще се приеме отделно законодателство. Това стана, след като при посещението си в България на 17 май за срещата на върха ЕС - Западни Балкани председателят на групата на ЕНП Манфред Вебер обеща десните евродепутати да подкрепят предложенията на ГЕРБ и правителството на Бойко Борисов за промени в пакета.

Досегашните правила са от 1996 г. и включваха набор от минимални права за командированите работници - например минимално заплащане, максимално работно време, годишен отпуск и условия за наемане през агенции за временна заетост.

През 2016-а в ЕС е имало 2,3 млн. командировани работници, като техният брой е нараснал с близо 70% от 2010-а. Командироването позволява на компания, която няма представителство в определена държава, все пак да предлага услуги в нея. Практиката се среща често в определени икономически сектори - 45% от всички командировани работници са заети в строителството, 24.1% - в други отрасли на промишлеността, 29.4% - в услугите, и 1.5% - в селското и рибното стопанство.

 

Шенген под натиск 

 

Шенген е под "огромен натиск“, се посочва в доклад на евродепутатите. "Националните правителства превърнаха Шенген в изкупителна жертва за провалите в политиката за сигурност и слабостта на европейската система за даване на убежище. Въпреки това Шенген не е проблемът, а решението“, заяви докладчикът на Европарламента  Карлуш Коелю (ЕНП, Португалия). Той предупреди, че стоварването на вината върху свободното движение може да има тежки последици: "Ако Шенген умре, тази Европа на гражданите, която имаме днес, ще изчезне."

През 2015-а бяха въведени проверки на някои вътрешни граници в отговор на бежанската вълна и на серията от терористични нападения в Европа. Потокът от имигранти бе възприет като заплаха за вътрешната сигурност и засегнатите държави се възползваха от клаузи в Шенгенското споразумение, за да въведат граничен контрол. Тези мерки са предвидени за изключителни случаи и следва да имат временен характер, но повече от две години по-късно нормалното функциониране на Шенгенското пространство не е възстановено.

Към момента шест страни прилагат гранични проверки: Франция, Австрия, Германия, Дания, Швеция и Норвегия. "Вътрешните граници все още са налице - главно защото ние плащаме цената за проблеми извън обхвата на Шенген като политиката за даване на убежище“, каза Коелю.

В края на заседанието евродепутатите отново настояха, че България и Румъния са готови да се присъединят към Шенгенското пространство и това не бива да се отлага. "България и Румъния изпълняват изискванията вече от седем години. Ако играеш по правилата, трябва да получиш това, на което имаш право“, категоричен бе Карлуш Коелю.

 

До 8% повече пари за България 

 

Европейската комисия предлага бюджетът за кохезионната политика за България да нарасне със 7.58% в периода 2021-2027 година. Това стана ясно при представянето на проекта от заместник-председателя на Европейската комисия Юрки Катайнен и комисаря по регионално развитие Корина Крецу в Страсбург на 29 май.

Целта на политиката на сближаване е да подпомогне най-бедните региони на Европейския съюз, които имат БВП на глава от населението под 90% от средното за общността.

За периода 2014-2020-а е предвидено България да получи от кохезионните фондове 8.099 млрд. евро. С натрупаната инфлация до 2018-а сумата е 8.3 млрд. евро. За следващия седемгодишен програмен период Еврокомисията предлага нашата страна да получи малко над 10 млрд. евро по текущи цени.

Преобладаващата част от инвестициите в рамките на Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд ще са за иновации, подкрепа за малките предприятия, цифрови технологии и модернизиране на промишлеността. Освен това ще бъдат предоставени средства за прехода към нисковъглеродна, кръгова икономика и борбата с изменението на климата.

 

Строги наказания за пипане на километража

 

Евродепутатите се обявиха срещу манипулирането на километража на автомобилите. Порочната практика причинява икономически загуби в ЕС за милиарди евро. Затова Европейският парламент настоява манипулациите на уреда, наричан одометър, да се квалифицират и наказват като престъпление навсякъде в общността. Днес тази практиката е забранена в 25 страни членки, но санкциите варират от две години затвор във Франция до глоба от около 200 евро в Словакия.

Освен това депутатите предлагат създаването на европейска база данни, в която да бъдат вписвани редовно показанията за изминатото разстояние от всички коли в съюза по време на техния технически преглед. Сходни национални системи вече съществуват в Белгия и Холандия. В бъдеще следва да се търсят технологични решения, които да не могат да бъдат манипулирани - една такава опция е блокчейн технологията, която разчита на споделени публични записи.

Връщането на километража увеличава цената на коли, продавани на старо, с между 2000 и 5000 евро. Изследвания показват, че това нарушение се случва често, особено при продажби на коли през граница - вероятността да купите използвана кола с манипулиран километраж в България достига до 80 процента. Щетите в Европа се оценяват на стойност между 5.6 млрд. и 9.6 млрд. евро и засягат търговци на автомобили, лизингови компании, застрахователи, производители и потребители.

Евродепутатите отбелязват също така, че колите с върнат километраж много често са по-опасни на пътя и замърсяват повече. Освен това удрят по търговията, защото намаляват потребителското доверие в пазара на коли втора употреба.

 

Човешките права остават на дневен ред

 

Правата на човека продължават да заемат централно място във външната дейност на Европейския съюз и утвърждават неговата водеща роля в света в тази насока. Това са изводите от годишния доклад на ЕС за правата на човека и демокрацията през 2017-а, който външните министри приеха на 28 май.

В него се посочва, че общността ще продължи да се противопоставя с всички сили срещу необоснованото ограничаване на правото на свободно сдружаване и на мирни събрания, тъй като през миналата година е имало постоянни репресии срещу гражданското общество. Методите на действие на съюза в такива случаи са двустранни диалози, финансова подкрепа и организиране на многостранни форуми с неправителствени организации и правозащитници.

2017-а отбелязва също така важен етап в дейността на ЕС в областта на правата на детето. 

За разлика от предишни години обаче докладът не включва географска част с конкретни бележки за определени държави.

Facebook logo
Бъдете с нас и във