Банкеръ Daily

Свят

Трансформацията на френската икономика

Преди по-малко от две години Бруно льо Мер беше аутсайдер в надпреварата за кандидат-президент на десницата във Франция. Преди близо година пък той осъди един друг кандидат - Еманюел Макрон, казвайки, че "този човек няма проект, тъй като това е човек без убеждения." Днес "човекът без убеждения" е президент на Франция, а Бруно льо Мер, който дори напусна собствената си партия, служи като негов финансов министър. Впечатляващо е, че във Франция на всичко това се гледа като на абсолютно нормално нещо. 

Ако хибридното правителство на Макрон, което той състави от бивши леви политици, десни и центристи, е някакъв източник на напрежение за льо Мер, който сам определя себе си като последовател на Шарл де Гол, финансовият министър вече не би го споделил с обществеността. "Ние правим необходимото, за да бъдем успешни в социалната и икономическата трансформация на френския модел", настоява Бруно льо Мер, цитиран от The Economist. В рамките на една година правителството намали корпоративния данък, премахна данъка за богатсво и въведе плосък данък. Бюджетният дефицит бе намален до 3% от БВП. Правилата за наемане на работници бяха променени и това даде повече гъвкавост на работодателите. Сега Бруно льо Мер се опитва да прекара през парламента закон, известен като PACTE, създаден, за да помага на малките компании да инвестират, растат и да създават работни места. 

Финансовият министър е лоялен към сценария на Макрон, Бруно льо Мер зачеркна думата "реформа" и я замени с по-епичния термин "трансформация": на мисленето, икономическата култура и френския социален модел. Но този проект няма да има нищо общо с икономическата политика на Маргарет Тачър, белязана от приватизация на държавни компании и реформа в синдикалното законодателство.

Макрон обеща още преди да стане президент, че ще намали държавните разходи до 52% от БВП до 2022 година - което отново ще е доста над средното ниво в еврозоната. Льо Мер също публично подкрепя идеята, но ако вземем предвид неговите лични убеждения, той вероятно иска разходите да бъдат намалени доста по-бързо. Просто не го признава пред обществеността.  

И наистина намаляването на държавните разходи вече предизвиква яростна съпротива във Франция. Но финансовият министър потушава напрежението. Той спечели протестиращата левица, намалявайки наполовина броя на субсидираните работни места, изказвайки предпочитания частните фирми да създават сами позиции за работа. Заетостта във Франция е на ниво от над 65% през първото тримесечие, което е най-високото от 60-те години на миналия век насам.  

Стабилната политика допринесе за възстановяване на френското доверие. По-малко ясно обаче е дали Германия е готова да се партнира с Париж. Французите се надяваха, че срещата на върха на ЕС през миналия месец ще сключи споразумение за реформиране на еврозоната, по-специално чрез споразумение за отделен бюджет от този на Евросъюза. Но миграцията засенчва почти всичко останало; еврозоната трябва да чака най-малко до декември. 

Франция ще чака, но въпреки това позициите й вече са много по-силни, особено пред отслабения германски канцлер Ангела Меркел. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във