Банкеръ Weekly

Свят

Страхливата битка на германската опозиция

"Аз съм дотук", сякаш казва Мартин Шулц.

Ангела Меркел се е откъснала от действителността. Такъв аргумент използва главният й конкурент за канцлерското място, социалдемократът Мартин Шулц, в опит да обърне електоралните настроения по-малко от четири седмици преди парламентарните избори в Германия. Шулц отиде дотам, че сравни поведението й в края на третия й мандат с начина, по който бившият канцлер Хелмут Кол е загубил контакт с избирателите по време на четвъртия си мандат в края на 90-те.

С тези думи Шулц рискува - сравнението с несполуките на Кол логически поставя конкурентката му на едно ниво с един от най-големите германски държавници. Като прибавим и че краят на 90-те отдавна отмина, а германците помнят с благодарност стореното от Кол за страната им, не е изключено аргументите на социалдемократа да имат обратен ефект и да накарат избирателите да гласуват за стабилността в лицето на лидерката на християндемократите. Бившият председател на Европарламента обаче за едно е прав - той не разполага с друг шанс да промени негативните за него тенденции, освен да "загрее" вялата предизборна кампания.

Когато миналата година Мартин Шулц се завърна в Германия след дълго пребиваване на един от най-авторитетните постове в Европейския съюз, Германската социалдемократическа партия го приветства като носител на обновлението. За известно време държавата бе обхваната от "Шулцмания" и много медии прогнозираха, че това е човекът, който може да развали плановете на Ангела Меркел за изборите на 24 септември. Само че еуфорията спадна. Докато през март някои социологически проучвания съобщаваха за равенство в подкрепата за двете водещи политически сили и дори за превес от един процент за социалдемократите, впоследствие нещата се обърнаха. Сега християндемократите имат 37-39 на сто подкрепа, докато конкурентите им са с 22-25 процента.

Разбираемо е Щулц да търси по-агресивен тон, но оставя впечатление, че не смее истински да покаже зъбите си. "Това е като двубоят между Давид и Голиат, само дето Давид е забравил да си вземе прашката", коментира политологът от Берлинския свободен университет Геро Нойгебауер. Липсата на прашката си проличава по предпазливия начин, по който Шулц атакува, а причината е в изградения от Меркел образ на утвърден държавник - при толкова много нейни постижения не е лесно да докажеш, че някъде е сгрешила или че не знае нещо, смята Нойгебауер.

Липсата на истински сблъсък между двамата основни кандидати за канцлерския пост прави безцветна предизборната борба във Федералната република - особено на фона на оспорвани и вълнуващи вотове от последните месеци като тези в Съединените щати, Франция и Великобритания. Някои виждат в това нарочна стратегия на Меркел, наричана в германските политически кръгове "асиметрична демобилизация".

Този подход дори не е нов и е използван в кампанията от 2013-а, припомнят наблюдатели. Същността му е да се избягват остри теми, за които опонентите на Меркел да могат да се хванат, така че потенциалните гласоподаватели на другите партии да не виждат съществена разлика между предлаганото от управляващите и опозицията и накрая да гласуват за сегашната канцлерка. Идеята на асиметричната демобилизация е политическата дискусия да бъде държана на ниско ниво, така че да не се предоставя на политическия противник пространство за атака, отбелязва Карстен Никел, директор на германския клон на международната компания за анализи "Тенео".

Така Меркел успява да натрупа активи дори в области, традиционно свързвани със социалдемократите. Така се случи например с еднополовите бракове - канцлерката измъкна темата от ръцете на левицата, като я предложи за гласуване в Бундестага, където гей браковете бяха одобрени със солидно мнозинство. Но самата Меркел гласува против тях, за да не отблъсне по-консервативните сред християндемократите.

По същия начин тя изрази възмущение от скандала с измамите с емисиите на дизеловите автомобили и разочарованието си от действията на ръководителите на автомобилната индустрия. И макар че близките връзки между германското правителство и автомобилните производители са добре известни, Меркел пак успя да се измъкне, без някой да й потърси лична отговорност за скандала.

В същото време християндемократите и техният баварски събрат - Християнсоциалният съюз, направиха всичко по силите си, за да избегнат дискусията за интегрирането на над един милион мигранти, пристигнали в Германия през последните години. Това даде резултат - социологически проучвания от юли показаха, че въпросът за мигрантите не е сред трите водещи източника на тревога у германците, отстъпвайки пред пенсиите за възраст, социалните помощи и престъпността и тероризма.

Наистина темата за мигрантите съдържа потенциала да предизвика ако не скандал, то поне да раздвижи кампанията, но Мартин Шулц няма как да атакува Меркел заради действията й от 2015-а. Тогава неговата партия беше главен поддръжник на политиката на отворените врати, а самият той, като шеф на Европарламента, се застъпваше за приемането на бежанците. Така Ангела Меркел може спокойно да махне с ръка и да каже, че приемането на един милион мигранти е станало "по изключение", а за главния й съперник не остава друго, освен да я атакува, сравнявайки я с… Хелмут Кол.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във