Банкеръ Weekly

Свят

Сигурността е абсолютен приоритет

Урмас Пает
S 250 ece905ea a263 417f 91fb a1282f40ccbd
S 250 452f6b87 b1c6 4f2e ae84 0bbe7ceaed81
S 250 44aa83eb 2bf3 42ca b771 5def38b1a9ee

Европейският съюз търси нови механизми, за да гарантира сигурността на границите си и в интернет. Тази седмица сред основните теми на европейските институции бяха: три регламента за използването на Шенгенската информационна система, подобряване на сътрудничеството между енергийните регулатори, нов доклад за киберсигурността в общността, правила за дроновете и отпускането на още пари за справяне с мигрантската криза. 

Промени в Шенгенската информационна система

Българското председателство и Европейският парламент постигнаха неформално споразумение по три регламента за използването на Шенгенската информационна система. Промените се отнасят  за полицейското и съдебното сътрудничество при граничните проверки и връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави.

Проекторегламентите въвеждат допълнителни категории сигнали в системата. Например  сигнали, подадени за целите на разследващите, ще дават възможност за интервюиране на отделни лица. При сигнали за заподозрени или издирвани лица се предвижда въвеждането на пръстови отпечатъци или отпечатъци на длани, открити на мястото на извършени тежки или терористични престъпления, за които се смята, че принадлежат на извършителя. Другите мерки са превантивни сигнали за деца, изложени на риск от отвличане от родител, както и за деца и уязвими лица, които не трябва да бъдат допуснати до пътуване в интерес на собствената им сигурност. Освен това се разширява списъкът на предметите, за които могат да бъдат подавани сигнали - предлага се в него да бъдат включени фалшиви документи, вещи с висока стойност и ИТ оборудване.

Новите регламенти ще позволят използването на портретни снимки за установяването на самоличността, както и включването на ДНК профил с цел да се улесни установяването на самоличността на изчезнали лица.

 

По-добро сътрудничество между енергийните регулатори

 

Министрите на енергетиката от Европейския съюз съгласуваха позициите си за промените в рагламента на ACER - Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори. Стремежът е да се подобрят взаимоотношенията между националните регулатори на електроенергия и газ  чрез актуализиране на задачите на агенцията. Тя вече действа в областта на надзора на пазара на едро и спомага за решаването на трансграничи въпроси. Предложението за преработване на регламента й е последният правен акт от пакета "Чиста енергия за всички европейци“, по който министрите най-накрая постигнаха разбирателство.

"Всички държави членки признават, че е необходимо съществуващата законодателна рамка да бъде адаптирана, за да се определят наново начинът, по който агенцията функционира, нейната роля и компетентност. Това адаптиране включва задачите на директора и на Съвета на регулаторите на агенцията, който се състои от старши представители на националните регулаторни органи на държавите членки. Наново е определено разпределението на задачите между Съвета на регулаторите и директора на ACER", отбеляза енергийният министър Теменужка Петкова.

Агенцията започва да функционира официално през март 2011-а и е със седалище в Любляна, Словения.

 

Всяка страна да се погрижи за киберсигурността

 

Не само домашните ни устройства са уязвими за хакерски атаки - болници, електроцентрали, системите за следене на въздушното движение и военните обекти също могат да бъдат подложени на такива нападения. За това алармира гласуваният през седмицата от Европарламента доклад. Авторът му Урмас Пает (АЛДЕ, Естония) обясни, че ако трябва да оцени способностите на ЕС за киберотбрана от 1 до 5, като 1 е най-високата, а 5 - най-ниската, с оптимизъм би дал 2.

"Киберотбраната е отговорност на държавите членки, Евросъюзът само може да ги посъветва да имат по-унифицирани структури за борба с киберпрестъпленията и кибератаките. Сигурността в електронната сфера е международен въпрос и е взаимосвързана - ако една страна в общността е много слаба, това, за съжаление, може да засегне останалите“, обясни Пает.

Докладът насърчава европейските страни да изградят сходни структури за сигурност и да ги стимулира да споделят знания и опит. Не бива да се подценява и фактът, че в съюза има недостиг на100 000 специалисти за справяне с кибератаки. Евродепутатът допълни, че при успешна кибератака срещу атомна електроцентрала  последиците могат да бъдат смъртоносни. Миналото лято британски болници бяха обект на атака и беше въпрос на късмет, че нямаше смъртни случаи. Евентуални атаки срещу контрола на въздушното движение или железопътните системи също са сериозна заплаха.

"Ние трябва да сме готови да преминем в нападение. Не е достатъчно само да се защитаваме, понякога е важно да проявим активност - например, когато знаем откъде идват атаките. Всеки следва да помисли за "хигиената" си в областта на информационните технологии и поведението си в интернет", каза още Урмас Пает.

 

Регламент и за безпилотните апарати

 

Европейските депутати одобриха разпоредба, която налага на всички безпилотни летателни апарати (дронове) да спазват определени норми за безопасност. Проблемът е, че дроновете могат да причинят щети на самолети, вдигат шум и допринасят за замърсяването на въздуха. Понякога те се използват в нарушение на правото на хората на личен живот.

Тежките дронове (над 150 кг) попадат под разпоредбите на ЕС за въздушното движение, но регламентите при по-леките са на национално ниво. Съществуването на различни и фрагментирани стандарти усложнява продажбата на подобни апарати и поражда рискове.

Новите правила засягат всички части на дроновете (включително двигателите и уредите за дистанционно управление) и ще гарантират, че производителите и собствениците им зачитат околната среда, нормите за безопасност и правото на личен живот: Тези, които управляват дронове, е необходимо да ги държат под определена височина. Достъпът до определени географски зони като летища, посолства, затвори и атомни електроцентрали се ограничава или изцяло се забранява.

Европейският пазар на безпилотни летателни апарати се разраства бързо и се очаква да създаде над 150 000 нови работни места до 2050 година. Според някои прогнози той ще се равнява до 2025-а на 15 млрд. евро годишно.

 

Още пари за справяне с миграцията

 

Европейската комисия предлага в бюджета на ЕС за 2021-2027-а да бъдат увеличени почти тройно средствата за справяне с миграцията и за управление на границите. Предвижда се по тези пера парите да са 34.9 млрд.  вместо 13 мрлд. евро, както е сега.

Друго предложение е създаването на нов фонд за управление на границите, а в Европейската гранична служба да бъдат назначени още около 10 000 граничари. Комисията смята да разпредели за управление на границите 21.3 млрд евро, а граничният фонд да разполага с над 9,3 млрд. евро. С тези средства ще бъдат осигурени постоянни гранични проверки, ще се въведат нови информационни системи, ще се спират и залавят опасни хора, ще се предприемат действия по търсене и спасяване по море. Около 4.3 млрд. евро ще отидат за дългосрочно финансиране на мерките за управление на границите и визовата политика.

Всяка държава от общността ще получи по 5 млн. евро, а останалата част от парите ще бъде разпределена според обема на работата, миграционния натиск и равнището на заплахата по външните сухопътни граници (30 на сто), по външните морски граници (35 на сто), летищата (20 на сто) и консулските служби (15 на сто).

Facebook logo
Бъдете с нас и във