Банкеръ Weekly

Сага

Сериалът Брексит

Демонстрация в подкрепа на твърдия Брексит, декември 2018

Тереза Мей оцеля от вота на недоверие на съпартийците си, Тереза Мей отложи унижението от парламентарното отхвърляне на сделката й за Брексит, Тереза Мей обикаля Европа за подкрепа и не се предава... Както коментира "Ню Йорк таймс", сагата около Брексит все повече наподобява сериал - като "Изгубени" например. В края на всеки епизод изглежда, че развръзката е неминуема, за да се окаже в следващия, че катастрофата (или избавлението) се е разминала, но надвисват нови опасности. И така - сезон след сезон. В следващите редове припомняме ключовите моменти от сагата и представяме вариантите за развоя й.

След като на референдума през юни 2016-а мнозинството британци гласуваха за излизането на страната им от Европейския съюз, първият важен епизод по пътя на осъществяването на желанието им бе задействането на чл.50 от Лисабонския договор за напускането на общността. Кабинетът на Тереза Мей го направи през март 2017-а, откогато започна да тече двугодишният срок за Брексит - свършващ на 29 март 2019-а.

Следващата важна стъпка бе приемането от британския парламент на "Закона за Брексит" (официално - Закон за излизане от ЕС), което се случи през юни 2018-а. Според него след британското излизане от блока Евросъюзът повече няма да определя законодателството на Обединеното кралство. Това означаваше, че законите му няма да засягат Острова, при все че на самите британски власти се наложи да трансформират множество европейски нормативи в британски. Нещата допълнително се усложняват и от обстоятелството, че макар Великобритания официално да е извън ЕС след 29 март, Законът за Брексит ще влезе изцяло в сила по-нататък, тъй като преговарящите от двете страни няма да могат да изяснят докрай взаимоотношенията между Острова и континента до края на март.

През ноември 2018-а европейските и британските преговарящи приеха текста на споразумението за Брексит. То определя в детайли отношенията между Европейския съюз и Острова след 29 март, но не дава окончателен отговор какви ще са бъдещите им отношения след изтичането на преходния период. Всъщност става дума за временно споразумение, чието предназначение е да помогне процесът на отделяне да мине без сътресения, регулирайки търговията, правните въпроси и имиграцията.

Ключов момент от споразумението е, че то предвижда преходен период, започващ от 29 март 2019-а и приключващ в края на 2020-а - с опцията Великобритания да го удължи с две години. По време на него Обединеното кралство официално вече няма да е част от ЕС и няма да бъде представено в европейските органи, но все още ще има същите задължения, все едно, че е член на блока. Това включва участие в митническия съюз и единния пазар, вноски в общоевропейския бюджет и съобразяване с европейските закони.

Главната причина за съществуването на този преходен период е, че преговарящите няма да имат време да изяснят всички аспекти на бъдещите взаимоотношения между Лондон и Брюксел до 29 март. По време на прехода те ще трябва да изгладят всички детайли, включително и евентуално споразумение за свободна търговия.

Всичко това ще се случи, разбира се, само при условие, че Тереза Мей убеди британския парламент да подкрепи споразумението, което съвсем не е сигурно. Но трябва да е ясно, че дори и да успее, това няма да е развръзката на случая с Брексит, а само стъпка към следващия етап на преговори.

Основната причина, поради която голяма част от британските парламентаристи не желаят да подкрепят споразумението, е т. нар. предпазен механизъм за Ирландия. Казано накратко, той представлява мярка, която се задейства в краен случай, ако Лондон и Брюксел не договорят до края на преходния период бъдещите си взаимоотношения. Предназначението му е да осигури границата между Република Ирландия и британската област Северна Ирландия да остане отворена, както е сега, дори и преговорите да завършат без успех. Част от политическите среди на Острова не го одобряват, защото може да доведе до т. нар. мек Брексит, при който Великобритания ще остане в голяма степен обвързана с европейския пазар и европейските правила. Други го отхвърлят, защото Лондон ще може да се откаже от него само ако бъде намерено алтернативно решение на въпроса - Островът не може да отхвърли предпазния механизъм без съгласието на ЕС.

Северноирландската Демократична юнионистка партия, на чиито гласове се крепи кабинетът на Тереза Мей, се противопоставя на предпазния механизъм, защото той би могъл да доведе до някакъв вид проверки на стоките, влизащи от Северна Ирландия в останалата част от кралството. Тоест  Северна Ирландия ще е в по-голяма степен подчинена на европейските митнически правила. Според юнионистите това поставя под заплаха единството на страната.

Ако британският парламент одобри споразумението за Брексит, то ще влезе в сила в края на март, но той има възможността и да поиска промени в него. Само че ако документът бъде приет в изменен вид, това ще означава, че Мей пак ще трябва да обикаля Евросъюза, за да търси одобрение. Предвид твърдите (засега) позиции на Брюксел, че нищо повече няма да се пипа по 585-те страници на текста, такъв развой изглежда малко вероятен, макар и не напълно изключен.

Ако Камарата на общините отхвърли споразумението, на Мей ще и се наложи да направи предложение за следващите ходове на правителството, а депутатите да го одобрят. В този случай възможностите са две: или правителството да се опита да договори нещо друго с ЕС, или да приеме, че няма да има споразумение, тоест предстои твърд Брексит. А твърдият Брексит означава напускане на Евросъюза без инструменти, които да смекчат процеса, и вероятно ще доведе до хаос предвид обстоятелството, че за един ден изцяло ще бъдат променени отношенията между Великобритания и общността по отношение на граничния контрол и търговията. Според много наблюдатели такъв развой ще нанесе катастрофален удар върху британската икономика.

Европейските лидери одобриха проектоспоразумението за Брексит в сегашния му вид, но Тереза Мей се опитва да получи от тях допълнителни уверения по въпроса за предпазния механизъм за ирландската граница заради недоволството на британските парламентаристи. Висшите фигури в Брюксел нееднократно заявиха, че няма възможност за предоговаряне на самото споразумение, но допуснаха внасянето на допълнителни "разяснения и интерпретации" по въпроса за предпазния механизъм. Ако има някакви промени обаче, те ще засягат само правно необвързващата политическа декларация за бъдещите взаимоотношения между Великобритания и ЕС, а не основния документ.

Ако в крайна сметка споразумението бъде прието, Лондон и Брюксел ще прекарат преходния период в преговори за окончателното изясняване на отношенията си. Има и възможност за удължаване на преходния период, ако и двете страни са съгласни.

Според политическата декларация, определяща рамката на бъдещите им отношения, която придружава споразумението, Обединеното кралство и Евросъюзът в бъдеще ще имат отделни пазари и отделен правов ред. В същото време тя предвижда "колкото е възможно по-близки търговски взаимоотношения", включително и общи регулации в някои области и необмитяване на която и да било стока или услуга. Иначе казано, Обединеното кралство практически ще е част от европейското митническо пространство.

Този модел на търговски отношения с ЕС е по-близък до често спрягания норвежки модел. Той се базира на висока степен на достъп до европейските пазари и на съобразяване с европейските правила - макар че в британския вариант дистанцията няма да е чак толкова скъсена. Другият вариант, за който се застъпват мнозина на Острова, е канадският модел на свободна търговия, при който има по-ограничен достъп до пазарите и по-малко съобразяване с европейските регулации.

Какъвто и вариант да бъде избран, едно е ясно: той трябва да бъде съобразен с условието на Евросъюза да не бъде възстановявана ирландската граница. Това означава, че Великобритания трябва да остане тясно свързана икономически с блока - перспектива, която не се нрави на мнозина от другата страна на Ламанша. Другият вариант - с отделянето на Северна Ирландия като отделно икономическо пространство от Обединеното кралство, изглежда още по-малко възможен. При всяко положение обаче ще бъдем зрители на сагата около Брексит и през следващите години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във