Банкеръ Weekly

Свят

Русия и Турция се разбраха за Идлиб

Турското знаме е популярно в бунтовната провинция.

Очакваното настъпление на сирийската армия в Идлиб, последната по-голяма контролирана от бунтовниците зона на сирийска територия, бе отменено буквално в последната минута след споразумение между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеп Ердоган. Това стана, след като разговаряха на четири очи в Сочи -  четвъртата среща между двамата за тази година.

Според постигнатата договореност ще се създаде демилитаризирана зона между правителствените и бунтовническите сили. Тя ще е с широчина между 15 и 20 км и ще бъде охранявана от съвместни турско-руски военни патрули. Намеренията са зоната да стане факт до 15 октомври, като всички тежки оръжия ще бъдат изтеглени от нея, а радикалните бунтовници, включително и "Джебхат ан Нусра", която е свързана с "Ал Кайда", ще трябва да я напуснат. Предвижда се и възстановяване на транзитното движение по трасетата Алепо - Латакия и Алепо - Хама не по-късно от края на годината.

Макар че споразумението не отговаря на дългосрочните интереси на правителството в Дамаск, което иска да си възстанови контрола над възможно най-голяма част от територията на Сирия, може да се смята, че то е удобно за главния му съюзник и покровител - Русия. На първо място тя е заинтересована от осигуряване на безопасността на военновъздушната й база в Хмеймим, която периодично е обект на атаки от бунтовнически формирования. Нападенията бяха организирани от територии, които според новото споразумение ще преминат под контрола на турската армия - което означава, че Турция ще носи отговорност за всякакви по-нататъшни действия срещу руската база.

Организираната посредством създаването на демилитаризираната зона блокада на провинция Идлиб в сегашния момент е в интерес и на сирийския режим. Турция, макар и косвено, се превръща в гарант на сигурността му в случай на действия на радикалните бунтовнически групировки срещу райони, контролирани от силите на Асад. Нещо повече, в резултат на руско-турската договореност бойците на "Джебхат ан Нусра" е необходимо да се изтеглят на север - в райони, попадащи в турската сфера на влияние.

Трябва да се отбележи, че наземна операция в Идлиб би могла да предизвика сериозна съпротива от въоръжената опозиция. Особена трудност за сирийските сили ще представлява сблъсъкът с уйгурските джихадисти от т. нар. Ислямска партия на Туркестан - групировка, която по принцип се дистанцира от останалите бунтовнически въоръжени формирования поради етническите си различия с тях, но е смятана за не по-малко боеспособна от "Джебхат ан Нусра". Овладяването на заеманите от нея планински райони ще струва значителни загуби за правителствените войски и не би им позволил да извършат бързо настъпление, каквото успяха да организират на юг срещу групировките около израелската граница.

Има и още една подробност, която не бива да бъде пренебрегвана. През последните месеци сирийската армия извърши успешни действия срещу бунтовнически анклави из цялата територия на страната и всички завършваха по сходен начин: на най-непримиримите бунтовници се предоставяше възможност да се качат със или без семействата си на автобуси, които ги откарваха именно в Идлиб. Тоест северната провинция, която и без това е бунтовническата зона с най-голямо население, стана конгломерат на яростни противници на режима, събрани от цяла Сирия. Но за разлика от досегашните сблъсъци, джихадистите от Идлиб не биха могли да бъдат откарани никъде - изборът пред тях ще е или да се покорят на режима на Асад, или да се опитат да избягат в Турция, но това е последното, което Анкара би желала.

Всъщност Турция има интерес от ликвидирането на най-радикалните групировки, които биха заели антитурски позиции на предстоящите преговори между Турция и сирийската опозиция. В рамките на проекта за демилитаризация на Идлиб, който Анкара се опитва да реализира от 2017-а, усилията на Реджеп Ердоган са насочени към формирането на протурско лоби. Централна роля в него се отрежда на т.нар. Народен фронт за освобождението на Идлиб, но за радикални групировки от типа на "Джебхат ан Нусра" не се предвижда място.

Може би най-важната последица от споразумението в Сочи обаче е, че Русия и Турция се опитаха да ограничат възможността за влияние върху Идлиб на други държави, които не са част от сделката. Създаването на съвместната демилитаризирана зона е явен сигнал за сближаването на Москва и Анкара като основни гаранти на мира в региона - за сметка не само на западните страни начело със Съединените щати, но и на Иран.

Facebook logo
Бъдете с нас и във