Банкеръ Weekly

Свят

Русия и Китай пред военен съюз

Дружбата се задълбочава.

Военните сили на Китай ще се включат в руските стратегически маневри "Восток-2018", които вече започнаха и ще продължат до септември, съобщиха руският военен министър Сергей Шойгу и представители на китайското военно министерство. Тези учения ще бъдат най-мащабните от времето на легендарните маневри "Запад-81", които се провеждаха в Съветския съюз. Това накара редица експерти да смятат, че сближаването между Москва и Пекин е свидетелство за създаването на фактически военен съюз.

"Става дума за еволюция на нашите отношения, които първоначално бяха описвани с термина "партньорство", после със "стратегическо партньорство", а сега вече с "всеобхватно партньорство", коментира по този повод президентът на Руско-китайския аналитичен център Сергей Санакоев пред руския държавен телевизионен канал RT. В отношенията си с Китай не просто се доближихме до етапа на съюза, но даже навлязохме в него, уверен е Санакоев.

Действително, на фона на напрегнатите отношения между Русия и САЩ, от една страна, и Китай и Съединените щати, от друга, е логично Москва и Пекин да задълбочат сближаването си, за да се противопоставят на общия съперник. Въпросът е дали Китай е готов на такава стъпка - да се откаже от политиката си на спазване на дистанция от водещите военни сили, основите на която положи още Мао Дзъдун.

Ако някой съдейства за развитие в тази посока, това са американците. През последните години и месеци техният президент Доналд Тръмп и Конгресът предприеха редица стъпки, които не могат да бъдат възприети като приятелски. Срещу Русия бяха въведени санкции от различен вид и по различни поводи - както заради анексирането на Крим и помощта за сепаратистите в Донбас, така и за намесата й в президентските избори през 2016-а. Последният удар дойде през август, когато бяха приети нови мерки, този път заради предполагаемото участие на Москва в опита за убийство на руския ексшпионин Сергей Скрипал и дъщеря му във Великобритания. Очаква се те да засегнат търговия за стотици милиони долари, като тепърва ще се засилват и могат да доведат дори до сваляне на дипломатическите отношения на по-ниско ниво.

Що се отнася до Китай, той е в безпрецедентна търговска война със Съединените щати, които вече наложиха наказателни мита върху стоки за десетки милиарди долари и са в готовност да ударят практически целия китайски внос с тарифи от 10 и 25 на сто.

За да бъде пълна картината, не бива да се пропуска и напрежението между Вашингтон и Москва заради Украйна и Сирия и между Съединените щати и Китай заради Южнокитайско море и Тайван.

Поредната стъпка в руско-китайското сближаване идва на фона на едни постоянно подобряващи се отношения. След като сегашният китайски лидер Си Дзинпин пое властта през 2013-а, те получиха нова динамика, за което помогнаха и добрите му лични отношения с Владимир Путин. Двамата са се срещали до момента 26 пъти и скоро пак ще се видят - на Източния икономически форум във Владивосток, който ще се проведе от 11 до 13 септември.

На фона на лидерските срещи контактите между държавни представители на по-ниско ниво са почти всекидневни. За отбелязване е посещението на китайския военен министър Уей Фънхъ в Москва през април, по време на което той заяви, че една от целите на визитата му е "американците да разберат за близките връзки на въоръжените сили на Китай и Русия".

Успоредно с политическите отношения икономическите връзки също благоприятстват по-тясно сътрудничество. За Русия Китай е важен пазар и източник на капитали, особено на фона на американските и европейските санкции. За Китай вносът на руски енергоизточници е необходимо условие за икономическия му растеж. От осем години Китай е най-големият икономически партньор на Русия, като през 2017-а търговията им е достигнала 84 млрд. долара - с цели 20 на сто повече от 2016-а.

Дали обаче всички тези обстоятелства са достатъчни, за да премине Пекин от стратегическо партньорство към съюз с Москва? Не бива да се забравя, че избягването на влизане във военни съюзи е крайъгълен камък на китайската външна политика от десетилетия и този принцип нееднократно е бил потвърждаван и от Си Дзинпин. От началото на 90-те години официално това се нарича "многопосочна дипломация", като целта е развиване на партньорства, без това да бъде възприемано негативно от трети държави, и в тази посока Пекин постига забележителни резултати.

Не по-малко важно е, че военни съюзи обикновено се сключват тогава, когато влизащите в тях  се смятат за сериозно застрашени от общ външен противник. Нищо в момента обаче не подсказва, че Съединените щати представляват непосредствена военна заплаха за Китай. Нещо повече, въпреки търговските сблъсъци двете страни имат тесни икономически връзки, от които не биха могли да се лишат. През 2017-а американски фирми са инвестирали в Китай 14 млрд. долара, като в края на годината общата сума на преките американски инвестиции е надвишавала 250 милиарда.

Но дори и Китай да не влезе официално в съюз с Русия, това не значи, че няма да задълбочи стратегическите си отношения с нея. Това е изгодно и за двете държави, защото по този начин балансират американския натиск и опазват интересите си. А докъде ще стигне тяхното сътрудничество  зависи до голяма степен от това доколко Съединените щати ще ги принуждават към това.

В този контекст според редица американски наблюдатели линията на поведение на Тръмп е погрешна. Те дават за пример Студената война, в която победиха благодарение и на факта, че президентът Никсън спечели приятелството на Китай и го отдалечи от Съветския съюз. Днешната ситуация, разбира се, е по-сложна. Докато преди три десетилетия СССР бе еднозначният световен противник на Америка, а на Пекин бе отредена поддържаща роля, днес  Русия продължава да е главният военнополитически съперник, но с икономическия си възход Китай не оставя съмнение, че ако има държава, способна в перспектива да застраши световните позиции на Съединените щати, това е именно той. Така че ако смята да влиза в ролята на Никсън, Тръмп трябва внимателно да прецени кого да привлече на своя страна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във