Банкеръ Weekly

Маневри

"Посестримата" на Меркел се вкара в беда

Зеехофер и Зьодер преди последните им изпитания.

Докато протестите в Кемниц бавно затихват, отражението, което те ще дадат върху вътрешната политика в Германия, тепърва ще набира скорост. Двете сестрински партии - Християндемократическият съюз на канцлерката Ангела Меркел и баварският Християнсоциален съюз на вътрешния министър Хорст Зеехофер са в обтегнати отношения от години, но сблъсъците в източногерманския град, провокирани от убийството на местен мъж от мигранти от Ирак и Сирия, доведоха напрежението между тях до точката на кипене. Зеехофер публично обяви, че миграцията е майката на всички политически проблеми в Германия - директно атакувайки "съюзничката" си Меркел, която носи основната отговорност за наплива на над един милион имигранти в страната. Атаката му има обяснение - на карта е поставена ако не съдбата, то близкото бъдеще на партията му.

Преди повече от два месеца лидерите на Християнсоциалния съюз поставиха под угроза оцеляването на правителството заради сблъсъка с Меркел относно по-строгите мерки за приемане на кандидати за убежище. Тогава коментаторите разтълкуваха позициите на баварците като техен опит да покажат пред избирателите, че са не по-малко твърди към мигрантите от крайнодясната "Алтернатива за Германия". Опитът обаче излезе несполучлив, защото позициите на партията продължават да са разклатени, а перспективите й преди предстоящите през октомври провинциални избори са все по-мрачни. Подкрепата за Християнсоциалния съюз, който от много години е доминираща политическа сила в Бавария - с абсолютно мнозинство в провинциалния департамент, е спаднала до историческо дъно от 36% - с повече от 10 на сто по-ниско от предишните избори преди пет години, което ще означава, че почти неминуемо ще му се наложи да сключи коалиционно споразумение с друга политическа сила след октомврийския вот.

Това, което се случва с баварската формация, е показателно за проблемите, пред които са изправени десноцентристките политически сили в цяла Европа. Всички те търсят стратегия, с която да се преборят с крайната десница и да си върнат обратно избирателите, преориентирали се към радикалните формации. Точно затова изборите на 14 октомври ще бъдат наблюдавани с особено внимание. Въпросът е доколко консерваторите ще възприемат реториката на крайнодесните по поляризиращи теми като тази за имиграцията, както например направи лидерът на Австрийската народна партия Себастиан Курц миналата есен, за да спечели канцлерския пост, или ще игнорират натиска отдясно и ще се опитат да проведат кампанията си, залагайки на традиционните си ценности? До момента стратегията на Християнсоциалния съюз да имитира реториката на "Алтернатива за Германия" по отношение на мигрантите като че ли не дава очакваните плодове, а при оставащи по-малко от пет седмици до изборите вече изглежда все по-малко вероятно формацията да смени курса.

Макар че Християнсоциалният съюз от отдавна критикуваше позициите на Меркел за бежанците, истинската драма между съюзниците настъпи през юни. Тогава Зеехофер като вътрешен министър обяви своя план за справяне с проблема, който включваше връщане на търсещите убежище от границата на Германия. Меркел категорично отхвърли плана с аргумента, че е нужно общоевропейско решение, но Зеехофер обяви, че ще го приложи. Това постави канцлерката пред тежък избор: или да го уволни, което щеше да означава партията му да излезе от управляващата коалиция и падане на правителството, или да капитулира пред него.

В крайна сметка Меркел успя да овладее конфликта, осигурявайки споразумения за мигрантите с други европейски държави, което успокои Зеехофер. Проучванията на обществените настроения обаче показаха, че избирателите са склонни да накажат Зеехофер, провинциалния премиер Маркус Зьодер и Християнсоциалния съюз като цяло заради маневрата им, застрашаваща междупартийния съюз, датиращ от 1949-а. Меркел  от своя страна  излезе от ситуацията почти незасегната, що се отнася до обществената подкрепа.

Проучване на социологическата агенция "Форса" показа, че Зьодер е най-непопулярният провинциален премиер от всичките 16 германски федерални провинции, като 64 на сто от баварците не го одобряват срещу 31 на сто подкрепа. На национално ниво подкрепата за Хорст Зеехофер се е свила наполовина след сблъсъка с Меркел. Докато тя е изгубила само 1% от популярността си според същото проучване - от 50 на 49 на сто. Нещо повече, запитани кой е най-големият проблем в провинцията им - 34 на сто от баварците са посочили на първо място Зьодер и Християнсоциалния съюз срещу 28 на сто - проблема с бежанците. И най-тежкият удар - една трета от избирателите в Бавария биха предпочели да гласуват за християндемократическия съюз на така критикуваната от провинциалните им лидери Меркел вместо за "родния" Християнсоциален съюз, ако имаха такава възможност. Само дето такава няма - от десетилетия двете сестрински партии са си поделили територията - едната оперира в Бавария, другата - в останалата Германия.

Може би именно този факт обяснява издигнатата от Ангела Меркел кандидатура за нов председател на Еврокомисията. Тя предложи за поста Манфред Вебер, представител на баварската "посестрима", ползващ се с доверието на Зеехофер и Зьодер и изповядващ по-строги позиции по отношение на мигрантите. Според обикновената логика би било естествено Меркел - след всички удари, които понесе от "съюзниците" си, да не фаворизира техен представител, а напротив - да издигне някой именит член на собствената си партия, с каквито разполага в изобилие. Тя обаче избра друго - да протегне ръка към тях, демонстрирайки, че двупартийният съюз е здрав и че дори е склонна да приеме по-строгите им позиции за мигрантите. По този начин изпрати сигнал към разочарованите от лидерите си баварски избиратели и даде рамо на "посестримата" преди предстоящите избори - защото въпреки натрупаната горчилка Меркел не разполага с друг съюзник в Бавария освен Християнсоциалния съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във