Банкеръ Weekly

Свят

Пожарите за гасене на Педро Санчес

Санчес пред парламента в Мадрид.

Новият испански премиер Педро Санчес уверено пое кормилото на управлението. Стилът му е различен от този на предшественика му Мариано Рахой - значително по-диалогичен, без обаче да заобикаля съществените проблеми, надвиснали над страната му. Дали ще успее да осъществи политическите си планове обаче не е сигурно, защото властта му е стъпила на крехки основи.

Социалистическата партия на Санчес държи едва една четвърт от местата в испанския парламент. Властта дойде в ръцете й, защото правителството на Народната партия на Рахой падна след вот на недоверие. Но за да я опази, Санчес ще е принуден да поддържа трудна коалиция с левите радикали от "Подемос" и националистическите партии от Каталуния и Страната на баските.

Вероятно най-голямото политическо предизвикателство пред него ще е да запази подкрепата на каталунските и баски депутати, които спомогнаха за свалянето на Рахой. Социалистическият лидер пое ангажименти, които ще трябва да изпълни. На баските той обеща, че ще запази финансовите отстъпки, за които преговаряха с правителството на Рахой, срещу което те подкрепиха предложения от неговото правителство бюджет само дни преди историческия вот на недоверие.

В същото време Санчес обеща да започне преговори с каталунските сепаратистки партии и да изгради наново мостовете между Мадрид и Барселона, които бяха изгорени не без заслугата на Рахой. Независимо от добронамереността, която демонстрира, Санчес още не е обяснил как смята да разреши каталунския конфликт. Възможностите му за маневриране по отношение на Каталуния не са големи. Неговата Социалистическа партия подкрепи Рахой през 2017-а, когато централното правителство в Мадрид наложи директно управление над Каталуния, за да не позволи на Карлес Пучдемон и сепаратисткото мнозинство в местния парламент да обявят независимост. Сега обаче Санчес си има работа с новото каталунско ръководство начело с Ким Тора, което би трябвало да преосмисли подхода си към независимостта, имайки предвид твърдия отпор на Мадрид след референдума през октомври 2017-а.

Като начало Санчес би могъл да се опита да изпълни отдавнашни искания на каталунците, които не включват гласуване за независимост - свързани например с финансите и инфраструктурата на региона. Би могъл да започне и реформа на испанската конституция въпреки политическите рискове, които ще поеме. Не бива да се забравя и че последният взрив на каталунския сепаратизъм бе предизвикан именно от ангажимента на кабинета на социалиста Хосе Луис Родригес Сапатеро да реформира статута на Каталуния и на последвалото отстъпление на правителството на Рахой. От друга страна, самият Рахой, успоредно с твърдото потушаване на опита за независимост миналата есен, пое ангажимента да реформира конституцията, защото явно осъзнаваше, че каталунците не могат да бъдат умиротворени само с палки и сълзотворен газ.

Новият премиер направи първата стъпка към потушаването на конфликта, като прие Ким Тора на официална среща в Мадрид. Макар че медиите единодушно я определиха като много сърдечна, тя не даде отговор на най-важния въпрос - какво ще става с независимостта на Каталуния? Конкретен напредък все пак бе отбелязан - испанският вицепремиер Кармен Калво съобщи, че мадридският и каталунският лидери са се договорили отново да задействат двустранната комисия по спорните въпроси, която беше създадена при правителството на Сапатеро, но от седем години бе фактически замразена. Двамата се съгласиха и Мадрид да преустанови съдебните атаки срещу каталунските социални закони, за което Тора изрично настояваше.

След срещата обаче Тора каза, че кабинетът му няма да се откаже от независимостта, както и че Санчес се е съгласил, че трябва да бъде намерено политическо решение. "Санчес призна, че Испания е многонационална държава, а нациите имат право на самоопределение", аргументира се той.

Испанското правителство предприе и други стъпки в посока разведряване с Каталуния, като премести задържаните под стража заради сепаратизъм бивши каталунски министри в затвор в Барселона, където да са по-близо до семействата си. Най-сериозната стъпка към умиротворяване обаче не бе дело на Санчес, а на испанския Върховен съд, който на 19 юли отмени международните заповеди за арест и исканията за екстрадиране на бившия каталунски лидер Карлес Пучдемон и на петима други каталунски представители. Испанската заповед за арест на Пучдемон все пак остава в сила, така че той няма да има възможността да се завърне в Каталуния на бял кон като победител.

Освен че е необходимо да се оправи с каталунския сепаратизъм, Педро Санчес има и други сериозни въпроси за решаване, преди всичко в социалната област. Най-големият, завещан му от Рахой, бе за осигуряването на пари за пенсиите и той реши да го изчисти по радикален начин, като на 17 юли обяви пред парламента създаването на нов данък върху банките. Самият премиер не предостави подробности за плана си, но каза, че проблемът с пенсиите е най-важното предизвикателство за Испания, успоредно със заетостта и Каталуния.

Обяснението за тази ситуация е в демографската криза, която доведе до увеличаване на тежестта на пенсиите в държавния бюджет от 21.6% на 29 процента. "За десет години е имало 25% по-малко раждания в нашата страна", обяви Санчес, допълвайки, че създаването на работни места няма да помогне за уреждане на въпроса с пенсиите. Социалните проблеми обаче вървят успоредно с необходимостта от възстановяване на испанската икономика след голямата криза от 2008-а. При все че страната отбелязва стабилен растеж от близо 3 на сто, икономиката й все още не е достигнала нивото си отпреди кризата, а безработицата е висока - затова Санчес трябва да е особено внимателен, когато посяга на финансовата система.


 

Facebook logo
Бъдете с нас и във