Банкеръ Weekly

Свят

Победата на Камерън му върза ръцете

Персоналът на Даунинг стрийт 10 аплодира победителя и съпругата му.

Изненадващо категоричната победа на Консервативната партия на парламентарните избори във Великобритания изправи премиера Дейвид Камерън пред неочакван проблем. Според прогнозите преди вота на 7 май се очакваше водещите политически сили - консерваторите и лейбъристите - да получат приблизително равен брой гласове, съответно и мандати в Камарата на общините. При едно такова развитие щеше да е невъзможно да се състави самостоятелен кабинет. Така че, ако на лидера на консерваторите му се наложеше да преговаря за сключване на управленска коалиция, това щеше да му даде възможност да се избави от задължението да изпълни някои от най-смелите си предизборни обещания. При абсолютното мнозинство на торите в парламента обаче подобно маневриране е невъзможно - победителите няма да имат друг избор, освен да направят всичко, което са обещали на електората. А един от най-важните им ангажименти беше провеждането на референдум за оставането на Обединеното кралство в Европейския съюз.

По време на предизборната кампания въпросът за британското излизане от ЕС, или Brexit, както вече го наричат местните медии, разтревожи мнозина - ако това се случи, редица компании ще претърпят съществени загуби, тъй като търговията с общността ще бъде възпрепятствана и Великобритания ще остане в изолация. Нещо повече, самият Камерън твърди, че не иска страната му да излиза от Евросъюза, а само да предоговори условията за членството си в европейското семейство.

За да успее, британският премиер трябва да се прояви като истински виртуоз в балансирането. На него ще му се наложи да убеди всичките 27 останали европейски държави, че предоговарянето е необходимо, като същевременно обедини за каузата си и все по-антиевропейски настроената Консервативна партия. При това няма да разполага с много време - две или три години, което е изключително кратък срок за такива мащабни преговори с толкова много участници, всеки със своите интереси.

Основният проблем, който трови политическата атмосфера на Острова и дава храна на популисти като Найджъл Фарадж и неговата антиевропейска Британска партия на независимостта, е за имигрантите и социалните помощи, които британската държава им дава. Още през ноември Дейвид Камерън се зарече, че ще предоговори правото на Великобритания да ограничи помощите за имигранти от Европейския съюз, които са пребивавали на територията й по-малко от четири години. В отговор източноевропейците реагираха остро. "Помощите не може да бъдат пипани", обяви пред "Файненшъл таймс" словашкият министър на европейските въпроси Петер Яворчик. Главният въпрос сега е дали несъгласните ще удържат позициите си и дали перспективата британците да излязат от общността няма да е достатъчно плашеща за тях, че да се съгласят на компромис.

Следващият препъникамък пред британския министър-председател е как договорените промени да бъдат инкорпорирани в споразуменията за ЕС. Това е изключително трудно за постигане, тъй като в много европейски страни всяка такава промяна трябва да бъде приета с референдум.

Дори и Камерън да успее да постигне предоговаряне, ще е принуден да се справи с още един проблем - как да убеди собствената си партия, че отстъпките са достатъчни и че на референдума трябва да бъде подкрепено оставането в ЕС. Или както коментира Робърт Хътън от "Блумбърг", победата на Дейвид Камерън на изборите го изправи пред парадокс: без парламентарно мнозинство той можеше да игнорира партията си, а сега не може. В момента дори представители на кабинета, като външния министър Филип Хамънд, при определени обстоятелства биха приели излизането на Лондон от съюза, докато за партийните хардлайнери няма такова споразумение, което би си струвало оставането в Обединена Европа.

В полза на Камерън работи това, че според допитванията в момента повечето жители на Великобритания предпочитат страната им да остане в ЕС. Премиерът би могъл да разчита и на подобряващата се икономическа ситуация на Острова, която вероятно ще намали остротата на въпроса за имигрантите.

Бившият председател на ЕК Жозе Барозу също се изказа оптимистично за шансовете на британския премиер - според него изборната победа на Камерън му е дала "нов авторитет", с който да преговаря с Европейския съюз. "Сега има по-добри условия за успех на референдума", заяви Барозу в интервю за Би Би Си, като същевременно посъветва критичните теми да бъдат най-напред обсъждани неофициално с партньорите от общността. "Мисля, че тонът е много важен", уточни Барозу.

Отвъд Океана не споделят оптимизма на Барозу. "Вашингтон гледа скептично на Камерън", изрази общото настроение Томас Райт от института "Брукингс": "Той сякаш не се интересува от външната политика." При все че Камерън и неговата формация, както и повечето други британски политически сили ще подкрепят оставането в ЕС, мнозина в Америка са притеснени от самия факт, че британският премиер е готов на такъв рискован ход като референдума. Иначе казано, САЩ не биха искали дългогодишният им привилегирован съюзник да излезе от най-големия икономически блок в света и да се превърне в изолиран остров в Атлантическия океан.

Засега има твърде много неизвестни, но едно нещо е извън съмнение: въпросът за Европейския съюз ще доминира в политическия дебат във Великобритания през следващите години и ще определи по какъв начин Дейвид Камерън ще запише управлението си в историята.

Facebook logo
Бъдете с нас и във