Банкеръ Daily

Свят

По-високи заплати за германците, санкции за Орбан

S 250 8a6960d4 ccfb 4fd5 a6f7 37bd2decbaf2

Разработването на суперкомпютри, повишаването на потреблението в Германия, програмата за цифрови технологии за Западните Балкани, гласуваните санкции срещу Унгария и чистото земеделско производство са сред основните теми в европейския дневен ред.

Съвместно европредприятие ще разработва суперкомпютри

Министрите на образованието от общността постигнаха на 25 юни споразумение за създаване на ново европейско съвместно предприятие за разработване на суперкомпютри. Европредприятието ще контролира обединяването на ресурсите за разработване на супермашини, които да обработват големи информационни масиви.

"Мощните суперкомпютри са необходими, ако искаме да създадем и развием нови пазари със значителна добавена стойност. Високопроизводителните изчислителни технологии са ключът към цифровизацията на промишлеността и към икономиката на данните. Техните многобройни практически приложения ще бъдат от полза за широк кръг от промишлени и търговски сектори, както и за потребители от академичните и научните среди, както и от публичния сектор“,  подчерта министър Красимир Вълчев по време на заседанието.

Участниците в срещата бяха единодушни, че научният капацитет, промишлената конкурентоспособност и суверенитетът на Европа зависят от достъпа до суперкомпютри и инфраструктури за данни на световно ниво.

Брюксел загрижен за заплатите в Германия

Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия препоръчва на Гepмaния  дa пoвиши минимaлнaтa зaплaтa дo 9,19 евро нa чac пpeз cлeдвaщaтa гoдинa и дo 9,35 евро пpeз 2020 г. Целта е да се повиши чacтнoтo пoтpeблeниe в нaй-гoлямaтa eвpoпeйcĸa иĸoнoмиĸa.

Очаква се пpaвитeлcтвoтo нa ĸaнцлepa Aнгeлa Mepĸeл, ĸoeтo въвeдe минимaлнaтa зaплaтa нa нaциoнaлнo нивo oт 8,50евро  зa нaд тpи милиoнa paбoтници пpeз 2015 г., дa пpиeмe пpeдлoжeниeтo. Πpeз 2017 г. минимaлнoтo възнaгpaждeниe бe пoвишeнo дo ceгaшнитe 8,84 евро нa чac.

Преди ЕК, Мeждyнapoдният вaлyтeн фoнд и Opгaнизaциятa зa иĸoнoмичecĸo cътpyдничecтвo и paзвитиe пpизoвaxa Гepмaния дa инвecитpa пoвeчe, зa дa пoвиши вътpeшнoтo тъpceнe, ĸaĸтo и дa нaмaли ceгaшния oгpoмeн излишъĸ. Според международните анализатори yвeличeниeтo нa заплатите ще пoвиши чуствително пoтpeблeниeтo нa дoмaĸинcтвaтa в мoмeнт, в ĸoйтo пpoтeĸциoниcтĸитe пoлитиĸи нa пpeзидeнтa нa CAЩ Дoнaлд Tpъмп зaплaшвaт pъcтa нa изнoca нa Гepмaния.

Цифрови технологии и за Западните Балкани

Европейската комисия стартира програмата в областта на цифровите технологии за Западните Балкани. Това се случи по време на най-голямото събитие от календара на нашето европредседателство, посветено на цифровизацията – Цифрова асамблея 2018  на25 юни.  На тържествена церемония беше подписано и споразумението за създаването на трансграничен 5G коридор между София, Солун и Белград за свързано и автономно шофиране.

Представители на ЕК и министрите от шест държави от Западните Балкани — Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Македония и Сърбия поеха ангажимент да инвестират в широколентовата свързаност, за цифровизирането на промишлеността и да стимулират научноизследователската дейност и иновациите. С новата програма се цели да се подкрепи преходът на региона към цифрова икономика и тя да е достъпна за всички негови граждани .

"По-рано този месец Европейският съюз представи своето предложение за следващия бюджет. И що се отнася до цифровия аспект, се гордея, че аз и екипът ми имаме 9 млрд. евро през следващия програмен период. Цифровата трансформация ни дава шанс да покажем колко сме креативни и иновативни – или още веднъж да заявим, че ние, хората, сме това, което машините никога не биха могли да заместят“, коментира по време на официалното откриване на асамблеята европейският комисар по цифрова икономика и общество Мария Габриел.

Премиерът Бойко Борисов коментира, че въпреки че технологиите се развиват и че вече има професии, които могат да бъдат изцяло заменени от роботи, контролът и управлението им все пак трябва да останат у човека.

"Искаме от трети клас децата да започнат да програмират, да има wifi във всяко училище и да направим така, че не първо вкъщи да се научат да работят с телефоните и компютрите, а в училище“, обясни Борисов.

Премиерът посочи, че в тази сфера Балканите могат да "блеснат“.  "Нито можем да ги надминем във въоръжаването, нито можем да ги надминем в производството на автомобили, но това е нашата сфера. Мисленето на нашите хора е такова, че в тази сфера са много добри“, обясни Борисов.

Европарламентът срещу Орбан

На 26 юни Европейският парламент започна процедура срещу Унгания, която може да доведе до отнемането на правото ѝ на глас в ЕС. Като причина бе посочена "репресивната политика на премиера Виктор Орбан“, която принуди фондация "Отворено общество" на милиардера от еврейско-унгарски произход Джордж Сорос да обяви, че напуска страната.

Будапеща наложи 25% данък върху чуждите дарения на неправителствени организации и даде правото на вътрешния министър да затваря НПО-та, ако реши, че дадена организация застрашава националната сигурност. Лично Орбан критикува остро "Отворено общество", като обвини фондацията, че се меси в политиката на страната и води либералната опозиция. През януари партията на Орбан - "Фидес" внесе законопроекти под името "Спрете Сорос!", които сериозно затрудняват дейността на неправителствения сектор. Властите вече ще могат да вкарват в затвора служители на хуманитарни организации, в случай че помагат на мигранти да искат убежище, ако нямат право да го получат.

В доклада на ЕП се посочва, че откакто "Фидес" управлява страната  се наблюдава отстъпление от демокрацията, независимостта на съдебната система е под въпрос, както и свободата на словото. Тези мерки явно не стряскат Орбан, който обяви, че няма да прекрати борбата си срещу "вредната практика на НПО-та", създаването на нов съд по публична администрация и спазването на предизборното му обещание държавата да брани християнската култура в Унгария. 

Брюксел насърчава производство без ГМО

Европейската комисия обяви, че през есента ще представи своя проект "Протеинов план на ЕС“ - дългосрочна стратегия за производството на този вид култури в общността.  Целта е чисто производство и независимост от вносните генномодифицирани продукти. В момента е в ход проучване на пазара, което цели да определи потенциалното търсене на растителни протеини в различни пазарни сегменти, което да отчита конкурентоспособността на ЕС спрямо вноса.

Растителните протеини са основен компонент на фуражите за животни, но намират широка употреба и за храни за човешка консумация.Европейското производство на протеинови култури обаче не е достатъчно, за да задоволи търсенето. Затова ЕК цели да създаде стратегия за развитие на протеиновите култури в Европа. Наред с това, Комисията се стреми и да оцени ефективността на политическите инструменти, като например подкрепата по линия на директните плащания.

 Климатичните условия за отглеждане на соя в Европа не са сред най-подходящите, а вносът на културата в ЕС не се облага с мита. Значителна част от отглежданите извън ЕС соеви култури  са генетично модифицирани. Търсенето на соя, която не е ГМО, обаче е високо, поради което има необходимост да се стимулира местното производство.Очаква се да се определят районите за отглеждане на протеинови култури. Евродепутатите подкрепят инвестирането на повече средства в научни изследвания, които да допринесат за увеличаване на икономическия интерес към тези култури.

Facebook logo
Бъдете с нас и във