Банкеръ Daily

Свят

Петропавловският събор е най-високата сграда в Санкт Петербург

Петропавловският събор е в центъра на Петропавловската крепост

На днешния ден през 1733 г. е осветена катедралата в Санкт Петербург, известна като Петропавловски събор - най-високата сграда в града (122.5 м).

Петропавловският събор (на руски: Петропавловский собор, официално название Собор во имя первоверховных апостолов Петра и Павла) е катедрална църква в стил холандски барок. Тя се намира в Петропавловската крепост в Санкт Петербург.

Църквата е строена през периода 1712-1733 г. на мястото на едноименна дървена църква от 1704-а. Тя е проектирана от швейцарецът Домèнико Андрèа Трезѝни (на италиански: Domenico Trezzini; на рески: Андрèй Якѝмович Трезѝн) – архитект и строителен инженер - първи проектант и архитект на Санкт Петербург, оформил европейския му облик и издигнал някои от най-емблематичните негови сгради.

Той е препоръчан на цар Петър І тъкмо, когато е замислил невиждан по мащабите си проект – да премести руската столица на Балтийско море като гаранция, че Русия никога повече няма да изгуби излаза си към северните морета. Освен това Петър иска град по западноевропейски образец и със западна планировка и архитектура и отчаяно се нуждае от архитект с по-авантюристичен дух, който да се заеме да претвори на дело неговите мечти. Такава личност се оказва новодошлият швейцарец Трезини, комуто още същата 1703 г. се възлага проектирането и първоначалното изграждане на новата руска столица Санкт Петербург. За нейно местоположение е определен силно блатистия терен при делтата на река Нева, при Финския залив на Балтийско море. Младият строител се оказва много сполучлива находка за руския цар, тъй като има познания и опит в строителството, както на цивилни, така и на военни обекти.

В качеството си на главен архитект на града Трезини по нареждане на Петър I съставя типов проект за разположението на жилищните квартали на различните слоеве на населението (дворянство, заможна класа и простолюдие), а също и на вилните зони край града.

Постройките на Трезини са в стил петробарок - характерния по времето на Петър I стил в Русия. Отличават се с добра планировка, сравнително скромна декорация и барокови детайли. Самият архитект е един от основоположниците на този стил в Русия.

Швейцарецът Трезини обучава, подготвя и оставя след себе си редица известни руски строители и архитекти, които осъвременяват облика на по-големите руски градове в продължение на целия ХVІІІ век.

Петър I високо цени работата на своя архитект, дори става кръстник на един от синовете му Пиетро Трезини, който впоследствие също става архитект. Но въпреки това царят не откликва на молбите на талантливия строител да му увеличи заплатата, нито да предприеме каквито и да било мерки за безопасността на строителите.

Петропавловският събор тържествено е осветен на 11 юни 1733 година. Камбанарията на събора достига височина 122.5 м, като завършва с позлатен връх и фигура на летящ ангел. Построена е като базилика в стил барок. Базиликата е вид обществена сграда с правоъгълна форма в стил барок. След приемането на християнството като официална религия в Римската империя, базиликата става основен тип християнски храм с правоъгълна форма и множество колони. Разположението на църквата я прави най-високата сграда в Санкт Петербург, виждаща се от почти всяка точка, както и негов символ.

Позлатеният иконостас на църквата е изпълнен през периода 1722-1726 г. в Москва. Иконописите и стенописите са дело на руски и италиански художници.

Величайши погребения в църквата започват още по време на нейния строеж. На 29 май 1731 г. в цъквата са поставени тленните останки на цар Петър І. Общо в църквата са извършени 41 височайши погребения. През 1865 г. всички саркофази са заменени с еднотипни, от бял мрамор, украсени с позлатени бронзови кръстове, като имепраторските саркофази са украсени с двуглави орли. Изключение правят зеленият саркофаг на император Александър ІІ и розовият саркофаг на съпругата му, направени през 1887 и 1906 година.

В почти 3-вековното си съществуване Петропавловският събор претърпява възход и катаклизми – пожари, ремонти. А през 1919 г. църквата е затворена от комунистическата власт. През 1924-а църквата е преобразувана в музей, а голяма част от ценните предмети са предадени на други музеи. През Втората световна война църквата е силно повредена. През 1952 г. е възстановена фасадата на Петропавловския събор и сградата е предадена към Историческия музей на Ленинград (както се е наричал тогава града). От 2000 г. отново се провеждат и богослужения.

Петропавловската крепост (на руски: Петропавловская крепость) е изградена след 1703 година на остров Заячий по идея на цар Петър І и военния инженер Жозеф Гаспар Ламбер дьо Герен. Петропавловската крепост се превръща в ядрото на новостроящата се столица на Русия. Основна реконструкция на крепостта извъшва швейцарският архитект Доменико Трезини, който започва да я преустроява от дървена в каменна. Активното строителство и преоформяне на части от крепостта продължават до началото на 19 век, като първоначалната ѝ земно-дървена стена окончателно е покрита с гранит.

Макар че там са разположени руският Монетен двор и църквата Петропавлоски събор, до 1924 година, когато е превърната в музей, крепостта се използва най-вече като затвор, главно за политически затворници. Осем месеца прекарва тук писателя Фьодор Миха̀йлович Достоѐвски, известен със своите романи "Престъпление и наказание", "Братя Карамазови", "Идиот" и "Бесове".

Facebook logo
Бъдете с нас и във