Банкеръ Daily

Свят

Ода за кафето

Лондонско кафене от ХVІІ век

Добри новини за любителите на кафето бяха огласени преди десетина дни във Великобритания. Проучване, финансирано частично от Британската фондация за сърдечни заболявания и осъществено от изследователи от лондонския университет Queen Mary, установява, че вероятността консумацията  примерно   на 25 чаши от напитката дневно да предизвикат артериален спазъм, е равна на онази при нулев прием на кафе.

Това със сигурност е страхотна новина на фона на огромния брой на проучванията  на страничните ефекти от приема на втората по популярност напитка в света  върху човешкия организъм. Оказва се, че тя  не предизвиква рак, неволно изпускане на урина, чупливи кости, обезводняване, камъни в жлъчката, увреждания на черния дроб, деменция и дори стомашни язви, както се подозираше навремето заради повишената му киселинност.

В действителност, повечето от последните проучвания отбелязват ползата му за човешкото здраве. Вече се смята, че пиенето на кафе предпазва от болестта на Паркинсон, от заболявания на черния дроб и от диабет тип две. Освен това има данни, че то подобрява усвояването на знания, намалява риска от депресия и дори предотвратява или забавя развитието на Алцхеймер.

Кофеинът блокира ефектите от аденозина - химикал, който кара човек да се чувства уморен. И същевременно "натиска спусъка" на адреналина, поддържащ хората в бодро и "борбено" състояние. Тези свойства на напитката могат да затруднят заспиването, да учестят сърдечния ритъм и да засилят безпокойството, но въпросните странични ефекти изчезват след изхвърлянето на кофеина от тялото. Всъщност много по-опасни от кафето са млякото, сметаната и захарта, които хората прибавят в него. Ако се консумира черно, то дори би могло да се определи като своеобразен медикамент. Последното проучване показва, че кофеинът стимулира митохондриите (бел. ред. - източници на химична енергия за клетките), което повишава функционалния капацитет на клетките, обвиващи кръвоносните съдове. А това въздейства  отлично на организма и нищо чудно хората да започнат да го приемат като аспирина - с всичките му положителни и отрицателни ефекти.

Кафенетата и магазинчетата за кафе са навлезли в Европа от мюсюлманския свят през ХVІІ век, пренесени от търговците от  Малта и Венеция. Първото кафене в Лондон е отворено през 1652-а от служител-грък на Levant Company, която търгувала с Отоманската империя. До 1700 година в града вече имало около 550 кафенета - доста по-голям брой на човек от населението в сравнение с днешния. Те били "разсадници" на Просвещението (бел. ред. - философско движение, обхващащо периода от края на ХVІІ до началото на ХІХ век), където общителността и жизнеността, създавани от ароматната напитка, окуражавали навлизането на нови идеи: застраховане, брокерски услуги, вестници, политически партии. Достъп до тях можел да получи всеки, платил едно пени за чаша кафе.

Ароматната напитка е полезна не само за здравето, но и за социалния живот. Нищо чудно, че скандинавците - вечните шампиони на маса индекси за здраве, благосъстояние и демокрация - оглавяват и световната класация за консумация на кафе на човек от населението.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във