Банкеръ Weekly

Свят

Най-силната бомба на Ким

Радост в Пхенян

Северна Корея взриви на 3 септември най-силната си бомба досега. Между три и осем пъти по-силна от онази в Хирошима според различни преценки, тя бе обявена от Пхенян като водородна. Извън всяко съмнение е друго - това бе най-силната до момента севернокорейска бомба в международните отношения, застрашаваща да предизвика земетресение, много по-силно от трусовете, усетени оттатък китайската граница след взрива.

Все по-ясно става, че освен чисто военно предназначение ракетните и ядрените изпитания на Северна Корея имат и друга цел - вбиването на клин между Съединените щати, съюзниците им и Китай. Чрез разделението сред съперниците си режимът на Ким Чен Ун се надява да получи отстъпки, да саботира санкциите и да подкопае координирания натиск срещу действията си.

Самият момент на ядрения опит не бе избран случайно. За Съединените щати той съвпадна с почитан празник - Деня на труда, който тази година бе отбелязан на 4 септември. И трябваше да бъде почувстван като поредната плесница в лицето на американския президент Доналд Тръмп, заплашил през август Пхенян с "ярост и огън", ако не се вразуми. Не бива да забравяме, че предишната плесница бе нанесена на 4 юли - Деня на независимостта. Тогава бе извършено изпитание на междуконтинентална балистична ракета, способна според севернокорейците да достигне американска територия.

Взривяването на водородната бомба на 3 септември свари и Китай в деликатен момент. То бе извършено часове преди неговият президент Си Дзинпин да открие срещата на върха на БРИКС - групата от пет държави, в която освен Китай влизат Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка. Събитието, което се проведе в китайския град Сямън и на което присъстваше и руският президент Владимир Путин, бе шансът на Си да демонстрира световните лидерски позиции на страната си.

Докато по отношение на Америка всичко е ясно, по-интересно е защо Ким Чен Ун предизвиква най-големия си покровител - Китай. Според някои експерти предназначението на севернокорейската ядрена и ракетна програма е не само да възпира Съединените щати, но и да изпрати ясни сигнали на Китай. Северна Корея не иска да е сателит на Китай, така както Германската демократична република зависеше от Съветския съюз, смята преподавателят от Пусанския университет в Южна Корея Робърт Кели, цитиран от "Ню Йорк таймс". Той припомня и съдбата на ГДР, която престана да съществува по-малко от година, след като Горбачов вдигна ръце от нея.

Независимо дали това е целта на Ким, той не за първи път тества търпението на Пекин. През януари 2016-а, в навечерието на китайската Нова година, Пхенян извърши подземен ядрен опит, който бе строго осъден от китайското ръководство. След по-малко от месец то подкрепи в Съвета за сигурност на ООН най-тежките санкции, налагани дотогава срещу Северна Корея. В момента пък върви подготовката за конгреса на Китайската комунистическа партия. На форума, който ще се проведе през октомври, председателят на партията Си Дзинпин ще иска да затвърди лидерските си позиции и последното, което той може да си позволи, е да изглежда слаб пред съпартийците си.

Що се отнася до съюзниците на Съединените щати в далекоизточния регион, напрежението сред тях се засилва. И Южна Корея, и Япония се чувстват все по-застрашени от развоя на събитията, но в същото време са раздвоени между втвърдяването на курса и желанието да избягнат военен конфликт, чиято първа жертва ще са те. Двете държави получиха разрешение от Доналд Тръмп да получат достъп до най-съвременните американски оръжия, но ръководствата им не си правят илюзията, че това може да ги предпази, в случай че се стигне до война.

Особена нервност проявява Южна Корея, където в някои медии се появиха призиви за разработване на собствено ядрено оръжие в противовес на севернокорейското. Макар че не става дума за официална позиция, подобни призиви свидетелстват за все по-нарастващото недоверие сред южнокорейците относно способността на Съединените щати да гарантират сигурността им. В рамките на едно денонощие и японският премиер Шиндзо Абе, и корейският президент Мун Дже Ин потърсиха подкрепа от друга посока - от руския президент Владимир Путин. И двамата поискаха от него да подкрепи санкции в Съвета за сигурност на ООН, който ще се събира на 11 септември, включващи забраната за продажба на петрол на Северна Корея. По всичко личи, че въпросното заседание ще има ключова роля за севернокорейската криза. Ако Китай и Русия склонят да бъде спряна продажбата на петрол за Пхенян, това може да се окаже най-сетне лостът, който да пречупи упоритостта на Ким. Ако обаче Пекин и Москва откажат, ще се стигне до международна криза. Тръмп вече призова Съединените щати да спрат търговията с всяка страна, която продължава да търгува със Северна Корея, Путин за пореден път определи санкциите като контрапродуктивни, а междувременно Ким Чен Ун обеща още "подаръци" за Америка.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във