Банкеръ Weekly

Свят

На Брексит му потръгна, на Мей също

Мей изглежда по-ентусиазирана от Юнкер.

Постигнатата на 8 декември договореност с британското правителство, отваряща пътя към търговско споразумение с Евросъюза, не е правно обвързваща, съобщи Европейската комисия. Британският премиер Тереза Мей също изрази предпазливост с думите, че "нищо не е договорено, докато не се договори всичко". Факт е обаче, че в навечерието на срещата на върха на Европейския съюз (14-15 декември) бе направена съществена крачка, придвижваща напред преговорите за Брексит.

След близо седем месеца пазарлъци Мей и председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер най-сетне казаха, че е постигнат "достатъчен прогрес" по първата фаза на преговорите - тази за британското излизане от съюза, така че може да се премине към втората - за бъдещите отношения между Острова и Обединена Европа. На практика бе извършен истински пробив, като бяха преодолени големите препятствия, застрашаващи процеса. Мей се ангажира да бъдат гарантирани правата както на 3.5-те милиона европейци, живеещи във Великобритания, така и на 1.2 милиона британци на континента. Сумата, дължима от Обединеното кралство по задълженията му към съюза, бе уточнена на 39 млрд. паунда, или 44 млрд. евро. Въпросът, който до последния момент застрашаваше да провали преговорите, бе този за ирландската граница, но след обсъждания, продължили цяла нощ, британският премиер  заяви, че няма да има твърда граница между Република Ирландия и Северна Ирландия.

Споразумението, в което Лондон се ангажира да спазва правилата на единния европейски пазар и митническия съюз, бе високо оценено от Дъблин, обаче бе подкрепено с резерви от Северноирландската демократична юнионистка партия, на която се крепи кабинетът на Мей и която бе заплашила да наложи вето върху сделката.

Преговарящите от европейска страна също изразиха резерви към успеха, като предупредиха, че преговорите за Брексит са бягане с препятствия, което далеч не е стигнало финала. Докато обявяваше заедно с Мей постигнатия пробив, Юнкер посочи, че има още много работа за вършене, а председателят на Европейския съвет Доналд Туск обърна внимание, че най-трудното предстои. "Всички знаем, че разделите са трудни, но да се разделиш с някого и да изградите нови отношения е още по-трудно", отбеляза той.

Досега изглежда, че Европейският съюз получава повече при развода. По въпросите за дължимата от Лондон сума, за правата на европейските граждани на Острова и за ирландската граница постигнатите договорености като цяло отговарят на исканията на Брюксел, обявени в началото на преговорите през май тази година. Всъщност този резултат е бил предвидим, смята Ананд Менън, директорът на независимия изследователски институт "Великобритания в променяща се Европа". "2017-а премина точно по начина, по който всеки, който познава Евросъюза, би трябвало да е очаквал", изтъква Менън, допълвайки, че Великобритания е спазила исканата от ЕС последователност на разглежданите въпроси, предложила е повече пари, отколкото е обявила първоначално, и е имало редица законодателни затруднения - но нищо от тези неща не е било изненадващо. Според експерта обаче следващата година ще е по-трудна.

Причините за това са две. Първата е, че следващата фаза на преговорите, която ще бъде посветена на прехода на кралството извън съюза и на бъдещите му отношения с него, се очертава като много по-сложна. Засега се знае, че Лондон е поискал двегодишен преходен период след напускането си на 29 март 2019-а, през който ще остане в единния европейски пазар и митническия съюз. Дали и как ще бъде удовлетворено искането му, тепърва предстои да се договаря, а процесът със сигурност ще бъде затруднен и от редица законови препятствия.

Другият проблем е политическата несигурност. Макар че Тереза Мей сякаш успя да овладее нестабилността, която клатеше нейното правителство на малцинството през последните седмици, нищо не гарантира, че разногласията няма отново да изскочат на повърхността и че тогава министър-председателят ще може да удържи положението. Истината е, че самата Мей си е виновна с предсрочните избори, които предизвика през юни. Целта й беше да затвърди позициите на консерваторите и да получи своего рода вот на доверие за политиката си, но вместо това изгуби парламентарното мнозинство и стана уязвима за атаки от средите на собствената си партия.

Случаят с ирландската граница също крие клопки. Мей обещава, че британските регулации ще бъдат съобразени с европейските, така че границата да остане отворена, но в същото време Великобритания ще излезе от общото икономическо пространство и ще възстанови икономическия си суверенитет. За да се избегнат КПП-тата между двете Ирландии, Лондон ще е принуден да продължи да спазва за неопределено време европейските правила, а не само за преходния период (от две години), и де факто да остане част от европейското икономическо пространство. Въпросът е как един такъв мек Брексит ще бъде възприет на Острова от онези борци за излизане от Евросъюза, които искаха възстановяване на контрола над законодателството, над националните граници и отхвърляне на игото на европейските бюрократи и съдилища. Такива има и в правителството - виден техен представител е външният министър Борис Джонсън, и те няма да се поколебаят да издърпат стола на Мей.

Facebook logo
Бъдете с нас и във