Банкеръ Weekly

Свят

Малкият Йемен в голямата игра

Бунтовници хуси демонстрират в Сана срещу саудитската намеса.

Въздушните удари по Йемен, нанасяни от водената от Саудитска Арабия коалиция от предимно сунитски страни, продължиха и тази седмица, а тяхна мишена са хусите - подкрепяно от Иран шиитско движение, което воюва срещу режима на йеменския президент Абд Рабу Мансур Хади.

Подобно на повечето ислямски държави и Йемен не е религиозно хомогенен. Макар между 60 и 70 на сто от 26-милионното му население да са сунити, в северните му райони има и значително шиитско малцинство. Наричат се зейдити, по името на бунтовнически водач от VІІІ век, въстанал срещу сунитския халиф. Към тях принадлежи и борещата се от няколко години за автономия военизирана група от северната провинция Саадех - т.нар. хуси, носещи името на убития през 2004-а техен лидер Хюсеин ал Хуси.

Арабската пролет не подмина и Йемен и след продължителни протести в края на 2011-а бе свален тогавашният президент Али Абдула Салех - смятан за силна фигура и управлявал страната от 1978-а. Салех замина в изгнание, а властта отиде у неговия вицепрезидент - Абд Рабу Мансур Хади. Подкрепяни от сили, верни на режима на бившия държавен глава, но най-вече от могъщата цитадела на шиизма - Иран, хусите се надигнаха и за няколко месеца овладяха северните провинции, включително и столицата Сана. Хади бе принуден да бяга на юг, където за своя временна столица обяви пристанищния град Аден. Настъплението на хусите обаче не спря и те блокираха и Аден, а Хади потърси убежище в съседна Саудитска Арабия. Точно тогава Рияд пое нещата в свои ръце и поведе директна битка с йеменските бунтовници.

Военната акция срещу хусите на практика  е поредният епизод от войната между сунитите и шиитите в региона. В Ирак сунитската "Ислямска държава" и нейните съюзници воюват срещу една сложна комбинация от доминираната от шиити иракска армия, шиитските милиции, но и сунитски сили - арабски племенни групи и кюрди. В Сирия положението не е много по-различно - основният противник на ислямистите е светският режим на президента Башар Асад, доминиран обаче от шиитската секта алауити. Асад е подкрепян също от нерадикализирани сунити, друзи и християни. Показателно е, че шиитски Иран е най-големият покровител на режима в Сирия, като е влязъл в подобна роля и спрямо воюващите срещу "Ислямска държава" в Ирак - негови специалисти там дори непосредствено ръководят бойните действия.

Саудитска Арабия не може да си позволи да загуби Йемен, защото при една победа на хусите, разглеждани от някои наблюдатели като местен вариант на проиранската ливанска групировка "Хизбула", страната може да стане ирански сателит, също като ръководената от Асад Сирия. В същото време Рияд е изправен и пред още една заплаха: радикалните ислямисти. Макар че следите на голяма част от подкрепата, включително и финансова, която "Ислямска държава" получава, сочат към Саудитска Арабия, джихадистите не признават местната династия и са си поставили за цел да я свалят. Самият Осама бин Ладен, който основа "Ал Кайда" в Ирак, превърнала се по-късно в "Ислямска държава", определяше династията на саудитските крале като продажна и нечестива. Така че не е изключено в един момент на Саудитска Арабия да й се наложи да воюва на два фронта: с шиитите, каквито са йеменските хуси, и с "Ал Кайда", която не признава саудитската монархия. Но главната й задача днес безспорно е да отстрани непосредствената заплаха от установяването на проирански режим до границата й.

Съперничеството между Саудитска Арабия и Иран не бива да се ограничава само до това, че са се утвърдили като лидери на сунитския и съответно шиитския клон на исляма. Те са и едни от най-големите световни производители на петрол, а Йемен се намира в центъра на световната търговия с ценната суровина. Със своите скромни 280 хил. барела годишно тази държава заема едва 37-о място в световната класация на нефтопроизводителите, но нейното стратегическо значение е друго. Йемен се намира на главния морски път, по който се осъществява преносът на черното злато от Червено море към Индийския океан през протока Баб ел Мандеб. Едно евентуално овладяване на страната от Иран буквално би имало ефекта на пистолет, опрян в главата на Рияд - във всеки един момент Техеран би могъл да дестабилизира петролната търговия в региона.

И не на последно място, саудитите имат още една причина да бързат. Преговорите за иранската ядрена програма са в своя заключителен етап. Тяхното успешно приключване би довело до постепенното вдигане на санкциите, наложени върху Техеран, и в перспектива би го направило по-силен. Но непосредственият ефект ще е друг - Иран ще излезе от международната изолация и ще почувства ръцете си развързани за по-смели външнополитически действия. Нещо, което Саудитска Арабия не иска да изчаква.

Facebook logo
Бъдете с нас и във