Банкеръ Weekly

Свят

Край с грижите от люлка до гроб

Еврокомисар Мариане Тисен преди откриването на неформалното заседание на министрите на ЕС по заетостта и социалната политика в НДК.
S 250 1504ac4d 2b64 4ff0 8c39 e019ba569eef
S 250 32e4f3ae 7f9a 4313 8ec1 f5e179ee819c

Новите правила за енергийна ефективност, регламентът срещу нелоялната търговска конкуренция, дигитални пръстови отпечатъци в личните карти на гражданите на Европейския съюз, бъдещата социална политика и кръговата икономика бяха сред основните теми в седмичния европейски дневен ред.

 

По-умни и екологични домове от 2021-а

 

От 1 януари 2021 г. всички нови сгради в Европейския съюз ще трябва да използват много малко количество външна енергия за отопление, охлаждане или топла вода. Това ще се постигне, като се произвежда енергия на място и се подобри консумацията. Такова решение одобри Европейският парламент на заседанието си на 17 април.

Евродепутатите гласуваха и за задължително енергийно сертифициране на сградите, за да могат собствениците и наемателите да сравняват лесно ефективността. Тези разпоредби са първа стъпка към почти нулевото използване на външна енергия в сградите в общността до 2050 година. Новите правила изискват страните  членки да подготвят дългосрочни национални стратегии. Ще се насърчават използването на "умни" технологии за намаляване на енергийното потребление и ще се налага въвеждането на точки за презареждане на електрически автомобили в паркингите на новите постройки. Тези дългосрочни цели за обновяването на съществуващия сграден фонд ще допринесат за сигурността на инвестициите и създаването на нови възможности за финансиране за граждани и предприятия.

Сградите консумират най-много енергия в Европа - 40% от крайното количество. Приблизително 1% от тях са новопостроени, а три от четири от тези сгради са енергийно ефективни.Строителната индустрия допринася до 9% от европейския брутен вътрешен продукт в съюза и осигурява 18 млн. работни места.

 

Нов регламент срещу нелоялната конкуренция

 

Министрите на икономиката от Евросъюза съгласуваха на заседание на 16 април позициите  си по регламента за модернизиране на инструментите за търговска защита. Това стана възможно, след като през декември 2017-а бе постигнато политическо споразумение с Европейския парламент.

Регламентът променя  съществуващата правна рамка, което позволява налагането на по-високи мита върху дъмпингов или субсидиран внос. Стремежът е да се осигури по-добра защита на производителите от общността от щети, породени от нелоялна конкуренция. С новите мерки търговската защита става по-предвидима, прозрачна и достъпна, особено за малките и средните предприятия.

“Приемането на тези нови инструменти за търговска защита идва съвсем навреме. В условията на натиск към повече протекционизъм и нарастваща заплаха срещу ценностите и принципите на основаната на правила търговска система е още по-важно ЕС да разполага с подходящите инструменти, като същевременно подкрепя свободната и справедлива търговия", каза българският министър на икономиката Емил Караниколов.

Сред основните цели е предвидимостта на временните антидъмпингови мерки, което включва триседмичен период на предварителното им разгласяване, през който мита няма да се прилагат, както и допълнителни гаранции относно складовите запаси. Също така ще се даде възможност за образуване на разследвания без официално искане от страна на отрасъла, когато съществува заплаха от ответни мерки от трети държави. Друга промяна е улесняване на налагането на по-високи мита в случаите, когато има нарушения при суровините. Налагането на по-високи мита ще включва и целева печалба в размер поне на 6 процента.

 

Пръстовите отпечатъци в личните карти

 

Личните карти на гражданите на Европейския съюз да съдържат задължително дигитални пръстови отпечатъци на притежателите си, предложи Европейската комисия. Мярката е част от борбата срещу фалшификацията на документи, използвани от престъпници и екстремисти.

Основният аргумент на еврокомисарите за премахване на хартиените документи е, че те лесно се фалшифицират и използват за проникване на територията на държавите, които не членуват в блока. Не се предвижда задължително въвеждане на лични карти от страните членки, но тези, в които ги има, ще трябва да включат в тях и два биометрични показателя - два пръстови отпечатъка и снимка на лицето на държателя. Картите, които не отговарят на изискванията, ще бъдат премахнати в срок от пет години, а до десет е необходимо да бъдат отстранени и документите, които не се разчитат от технически устройства.

По данни на Европейската комисия  80 млн. европейци притежават лични карти, които не се разчитат от технически устройства и не съдържат биометрични данни.

 

Ръст в Европа, но и милиони безработни младежи 

 

Икономиката на Стария континент отново е в растеж, а безработицата е на нива 7,1% - най-ниската от 2008 г. насам. Намалява и безработицата сред младежта, но в относително изражение остава висока - 16%, с огромни национални разлики от 6 до 45 на сто. Данните изнесе еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси, професионалната квалификация и трудовата мобилност Мариане Тисен при откриването на неформалното заседание на министрите на ЕС по заетостта и социалната политика в НДК на 17 април.

"В Европа над 3.5 млн. млади хора са безработни и има все още над 8 млн. продължително безработни. Икономиката се развива, сега е моментът никого да не забравяме - не защото така е справедливо, а защото трябва да се ангажират всички. Европа застарява, намалява работната сила и ако искаме икономиката да е конкурентоспособна в цифровата среда, е необходимо системата за социална сигурност да е устойчива“, изтъкна Тисен.

Участниците във форума бяха единодушни, че се налага хората да актуализират своите умения, за да се адаптират към по-голям преход в живота си, да сменят различни работни места. Според еврокомисаря старото определение за благосъстояние "грижи от люлката до гроба" трябва да стане  "развитие от люлката до гроба". Това е и основната социална задача - образование и обучение през целия живот.

За да е успешен всеки бъдещ социален проект е задължително да се започне много рано с инвестиции в образованието. Това е крайно необходимо, защото според последните проучвания на пазара на труда разликите в уменията са основна причина за дългосрочната безработица. Тъжната статистика е, че все още 63 млн. европейци не притежават основни цифрови умения.

 

Кога ще преминем към кръгова икономика?

 

Подобренията при преработката на отпадъци може да донесе ползи за околната среда, климата и човешкото здраве. Това е причината за промяна в политиката на Европейския съюз за преминаване към система, при която стойността на продуктите, материалите и ресурсите остава в икономиката възможно най-дълго.

На 18 април Европарламентът одобри нов законодателен текст, който предвижда до 2025 г. поне 55% от битовите отпадъци (от домакинствата и бизнеса)  да бъдат рециклирани. Този дял ще се покачи до 60% през 2030-а и до 65% през 2035-а.

Що се отнася до опаковките, 65% от тях трябва да бъдат рециклирани до 2025-а, а 70% - до 2030-а. Целите са различни за различните видове опаковъчни материали като хартия и картон, пластмаса, стъкло, метал и дърво.

Според евродепутатите краят на сметищата е дошъл. Новият регламент ограничава дела от битовите отпадъци, който може да бъде депониран в сметища, на 10% до 2035-а. За сравнение, частта от отпадъците в България, която е изхвърлена в сметища през 2016-а, е 64 процента. Платовете и опасните отпадъци от домакинствата ще се събират разделно до 2025-а. А до 2024 г. биоразградимите отпадъци ще трябва или да бъдат събирани разделно или да се рециклират като компост в домашни условия.

В съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие държавите членки на ЕС е необходимо да се стремят към намаляване на хранителните отпадъци с 30% до 2025-а и с 50% до 2030-а.

Facebook logo
Бъдете с нас и във