Банкеръ Daily

Свят

Колко силни са американските санкции срещу Иран

Днес приключи периодът от шест месеца за осем държави, които можеха да купуват петрол от Иран, без да бъдат санкционирани от САЩ. Президентът Доналд Тръмп върна ограниченията спрямо нефтения износ на средноазиатската страна, след като се отказа от ядреното споразумение, което той иска да предоговори. Американският президент обаче позволи на Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Тайван, Турция, Италия и Гърция да продължат да внасят ирански петрол, след като на 22 април Тръмп не поднови облекченията, съобщава Би Би Си.

Иранските лидери останаха непокорни пред санкциите и се зарекоха да ги преодолеят, но значителното им въздействие върху страната е ясно. Иранската икономика е силно засегната от няколко години от санкции, наложени от международната общност заради ядрената програма на страната.

През 2015 г. президентът Хасан Рохани постигна споразумение със САЩ и пет други световни сили за ограничаване на разработката на ядрени оръжия в замяна на вдигане на санкциите. Следващата година, след сключването на сделката, икономиката на Иран отскочи и БВП нарасна с 12,3%, според Централната банка на Иран. Но голяма част от този растеж се дължи на петролната и газовата промишленост, а възстановяванията на други сектори не бяха толкова значителни, колкото се надяваха много иранци.

Растежът се понижи до 3,7% през 2017 г., което допринесе за икономическото недоволство, което доведе до най-големите антиправителствени протести в Иран за почти десетилетие през декември. Възстаановявнето на американските санкции миналата година, особено наложените на енергийния, морския и финансовия сектор през ноември, предизвика пресъхване на чуждестранните инвестиции и удари износа на петрол.

Санкциите възпрепятстват търговията с Иран на американските компании, но също и на чуждестранни фирми или държави. В резултат на това БВП на Иран се сви с 3,9% през 2018 г., според оценки на Международния валутен фонд (МВФ).

МВФ заяви в края на април, че очаква иранската икономика да се свие с 6% през 2019 г. Въпреки това тази прогноза предшества изтичането на отлагането санкциите.

В началото на 2018 г. производството на суров петрол в Иран достигна 3,8 милиона барела на ден според данни, събрани от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). Страната изнася около 2,3 милиона барела на ден.

По-голямата част от петрола е купен от осемте страни или територии, на които е предоставено шестмесечно изключение от САЩ при налагането на санкциите срещу иранския енергиен сектор. Докато тези държави намалиха покупките си на ирански петрол през този период, на техните банки им бе позволено да продължат да извършват сделки за всякакви цели с Централната банка на Иран или други ирански банка, без да рискуват американските наказания.

До март 2019 г. износът на петрол в Иран е спаднал средно до 1,1 милиона барела на ден, според консултантската фирма SVB Energy International. Тайван, Гърция и Италия са спрели вноса като цяло, докато двамата най-големи купувачи - Китай и Индия - са го намалили съответно 39% и 47%. Анализатори изчисляват, че иранското правителство е загубило над 10 млрд. долара приходи в резултат на това.

Президентът Тръмп заяви, че "възнамерява да сведе иранския износ на петрол до нула". Засега обаче не е ясно колко още ще се понижат доставките на суровината от азиатската държава. Китай настоява, че търговията му с Иран е напълно законна и че САЩ не са компетентни да се намесват. Турция заяви, че не може да накърни връзките си със съсед.

Facebook logo
Бъдете с нас и във