Банкеръ Weekly

Свят

Кюрдите на крачка от независимостта

Празнуването вече започна.

На 25 септември в населената с кюрди североизточна част на Ирак ще се проведе референдум, който трябва да доведе до независимост на областта. Макар тя да е фактически независима от правителството в Багдад от много години, сега кюрдските лидери искат тя да получи официално признание като отделна държава. Намерението им обаче ще срещне отпор не само от иракското правителство, но и от редица заинтересовани страни от региона и извън него. Нещо повече, вотът може да разгори конфликти и вътре в общността на кюрдите.

Отношенията между кюрдското правителство в Ербил и Багдад далеч не са безметежни. Ключовите разногласия между тях са свързани с това кой каква територия ще контролира и кой ще получава доходите от нефта, добиван в района на Киркук. Иракски Кюрдистан няма ясно очертана граница и тя е предмет на постоянни спорове. От американската операция през 2003-а, когато регионът стана фактически самостоятелен, неговата територия постоянно се увеличава. В периода на хаос, предизвикан от настъплението на "Ислямска държава" през 2014-а, кюрдите действително изгубиха някои територии, но успяха да заемат най-важния в икономическо отношение район - този на Киркук. Наред с Басра, който е разположен в южната част на Ирак, Киркук е другата главна иракска нефтодобивна зона. Черното злато там е близо до земната повърхност, което прави добива му евтин, а качеството му е едно от най-високите в света.

От 2003-а кюрдите имат претенции за града, макар че по онова време те представляват около една трета от населението му - още една трета са тюрки и още една - араби, заселени главно по времето на управлението на Саддам Хюсеин. Когато иракските войски го изоставят панически по време на джихадисткото настъпление през 2014-а, в Киркук влизат кюрдски бойци пешмерга и оттогава той е под техен контрол. Сега вече етническият му баланс е променен, като кюрдите са около 60 на сто от населението.

Спорни са и други райони, които пешмергите заеха през последните месеци. Става дума за християнските райони източно от Мосул, населявани от асирийци, и язидския анклав Синджар. Иракското правителство смята, че след изгонването на джихадистите тези места трябва да му бъдат предадени, но кюрдите нямат такова намерение. При това техният лидер Масуд Барзани получи подкрепа за референдума от местните християни и язиди, които, както изглежда, предпочитат властта на Ербил пред тази на Багдад.

Не е ясно до какво ще доведе спорът за тези територии след референдума. На 12 септември иракските депутати гласуваха против провеждането му. Председателят на парламента Салим ал Джабури заяви, че гласуваното решение задължава премиера да предприеме "всички мерки за запазване на териториалната цялост на страната", каквото и да означава това.

Според повечето наблюдатели до военен конфликт между Багдад и Ербил няма да се стигне най-малко по две причини. Първо, те си сътрудничат в борбата срещу "Ислямска държава". Но дори и след разгромяването на групировката, което ще стане скоро, Съединените щати, ползващи се с голямо влияние и в двете страни, ще го упражнят, за да не допуснат сблъсък. Друг въпрос е, че Багдад едва ли някога ще признае независимостта.

По-големият риск идва от конфликтите между самите кюрди. При все че основни политически сили в Иракски Кюрдистан стоят зад референдума, лидерът на автономната област Масуд Барзани не е координирал допитването с Кюрдската работническа партия (ПКК). Отрядите на ПКК контролират планинските райони в близост до турската граница и са в крехко примирие с подчинените на Барзани пешмерги, нарушавано от спорадични сблъсъци. Докато Масуд Барзани поддържа приятелски отношения с Турция, през която изнася добития в подопечната му територия нефт, ПКК е смъртен враг на турското правителство. Идейният лидер на ПКК - Абдула Йоджалан, който излежава доживотна присъда на турския остров Имралъ, се обявява против независим Кюрдистан и смята, че кюрдите трябва да се борят за по-голяма автономия навсякъде, където има тяхно компактно население - Турция, Сирия, Ирак и Иран.

Не може да се подмине ролята и на сирийските кюрди. Те са тясно свързани с Кюрдската работническа партия и през последните месеци изтласкаха "Ислямска държава" от обширни територии, включително и богати на нефт. Турция гледа с особена неприязън на успехите им, но, от друга страна, те си извоюваха статут на главен американски съюзник в Сирия. Сирийските кюрди не крият намерението си след края на войната да организират собствена автономия под името Роджава. От тази гледна точка референдумът на иракските кюрди може да има и още една роля - да превърне Ербил в законна кюрдска столица, като изпревари създаването на държавно формирование на техните сирийски сънародници.

Вотът изправя и Турция пред сложна ситуация. Анкара по принцип е противник на всякаква кюрдска държавност под каквато и да било форма. Но за нея все пак би било за предпочитане, ако лидер на кюрдската общност бъде приятелски настроеният Барзани, а не някой от водачите на враждебната ПКК.

Facebook logo
Бъдете с нас и във