Банкеръ Weekly

Свят

Китай протяга ръката си

Всички чакат Китай да им построи нещо.

На 7 юли в София ще се проведе седмата среща на върха на групата 16+1 за сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа. На нея ще присъстват правителствените ръководители на 16 държави от региона и китайския премиер Ли Къцян.

Събитието се провежда буквално дни след като българското европредседателство приключи, но духът, който носи, предизвиква по-скоро тревога у Брюксел, отколкото аплодисментите, на които напоследък са свикнали българските управляващи. Тревога до такава степен, че от външнополитическото ведомство в Пекин се видяха принудени да дадат уверения, че Китай разбира притесненията, които сътрудничеството му с Централна и Източна Европа носи, но не се опитва да подкопае единството на Евросъюза.

"Сигурно напоследък в някои европейски страни има притеснения за сътрудничеството 16+1, но единният, стабилен, проспериращ Европейски съюз е в съзвучие с китайските интереси", увери на пресконференция на 29 юни заместник-министърът на външните работи Уан Чао.

Уверенията на китайските дипломати не са напразни, защото характерът на формата 16+1 сам по себе си е в състояние да предизвика тревога. Инициативата, която съществува от 2012-а, включва 16 бивши комунистически държави от Централна и Източна Европа и е част от лансирания от китайския президент Си Дзинпин грандиозен план "Един пояс, един път", известен и като Новия път на коприната.

Това, което най-много безпокои Брюксел, е преимуществото, което Китай има в отношенията си с източноевропейците. Според схемата 16+1 те не функционират като единен блок, преговарящ с Поднебесната империя, а става дума за 16 двустранни отношения  с всеки отделен партньор. Пекин лесно заобикаля съществуващите политически съюзи, за което допринася и обстоятелството, че групата включва както 11 членки на ЕС, така и пет страни извън общността, тоест не става дума за преговори между Европейския съюз и Китай.

Китайските инвестиции в 16-те показват, че Пекин се фокусира на първо място върху балканските държави, стремящи се към членство в ЕС - същите, върху които бе съсредоточено и българското европредседателство, показва анализ на базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания, цитиран от "Файненшъл таймс". Инвестиции за около 4.9 млрд. долара, или повече от половината от общата сума от 9.4 млрд. за групата на 16-те за периода 2016-2017-а, са насочени към петте страни, които не са членки на блока - Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия. Според авторите на анализа най-малките и слаби държави извън общността са привлекли най-големи инвестиции по инициативата "Един пояс, един път", защото преговарянето с тях дава възможност на китайците да постигнат по-изгодни условия за себе си.

Инициативата има "най-силен ефект върху по-малки и по-рискови икономики, които не разполагат с алтернативи за финансиране на инфраструктурата", коментира Джонатан Хамилтън от аналитичния център. Когато единствената оферта на масата е китайската, е много по-лесно да се сключи сделка, налагаща участие на китайски компании, работници и прочие, изтъква той.

Важното в случая е, че според европейските правила проектите за изграждане на инфраструктура трябва да са открити за всички, но китайските държавни инвестиционни банки - Китайската банка за развитие и Китайската ексим банка - обвързват заемите си с условието китайски фирми да получават договорите. Специално на Балканите китайските инвестиции са насочени основно към инфраструктура, включително и към изграждането на железопътни линии, което според местните правителства западните държави не биха желали да финансират. Възможно е в тази схема да се вписва и меморандумът с четири китайски фирми за изграждането на тунела под Шипка, който се очаква да бъде подписан на срещата в София.

Въпреки че китайските вложения се увеличават, невинаги инвеститорите добре преценяват възможностите за печалба и рисковете от загуби, показва пък анализ на "Форин полиси". При все че китайският инвестиционен портфейл се разширява, общата възвръщаемост се е свила рязко и през 2016-а е била едва 0.4 на сто. Това се обяснява с факта, че инициативата "Един пояс, един път" стимулира китайските компании да влагат пари в страни, които не познават добре. Получава се така, защото планът на президента Си Дзинпин е придружен не само с икономически стимули, но и с политически натиск, чиято крайна цел е китайският икономически възход да бъде съпроводен със съответното разширяване на политическото влияние. Китайските фирми нямат опита на западните си конкуренти по отношение на чуждестранните инвестиции, а и заради късното си навлизане на нови пазари са по-склонни да инвестират в "лимони" - проекти, за които други са преценили, че са твърде неизгодни или рискови. Склонни са и да се заемат с проекти, които са далече от сферата им на компетентност, изтъква "Форин полиси".

Всички тези обстоятелства обаче, изглежда, нямат значение, когато става въпрос за разширяване на политическо влияние. Китайският модел на държавен капитализъм, комбиниращ пазарни механизми и държавен контрол, е различен от западния, а чрез прокарването му в икономиката на източноевропейците Пекин неминуемо ще повлияе и на политиката им. Той е в конфликт с европейския модел, който се основава на правила, целящи осигуряването на честна конкуренция, и ги замества с двустранни преговори по дадени проекти, за предпочитане при закрити врата. И може би именно несъвместимостта с европейските практики прави китайските инициативи толкова привлекателни сред източноевропейските елити, отбелязва изданието "Политико". Финансирането от страна на Евросъюза винаги е придружено с изисквания за прозрачност и отчетност, докато китайските пари идват без обвързващи условия - което не само намалява бюрократичните пречки, но и означава, че част от тези пари могат да бъдат използвани и за други цели.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във