Банкеръ Weekly

Свят

Китай хвърли око на Източна Европа

Ли Къцян и Виктор Орбан

В Будапеща се проведе конференция във формат "16 + 1" с участието на източноевропейски страни и Китай. Тя бе определена от Унгария като "откриване към Изтока". Китай пое ангажимента да инвестира 3 милиарда долара в Централна и Източна Европа, които ще бъдат използвани главно за инфраструктура.

В конференцията участваха Унгария, България, Румъния, Полша, Босна и Херцеговина, Сърбия, Хърватска, Словения, Словакия, Албания, Чехия, Македония, Черна гора, Литва, Латвия и Естония. Китай бе представен от премиера Ли Къцян. Той заяви, че по-тясното сътрудничество на страните от източната част на Стария континент с Китайската народна република може да вдигне жизнения им стандарт. Особено важна роля за това ще изиграе стратегическият проект за Нов път на коприната. Според прогнозите на китайския премиер благодарение на този проект след пет години източноевропейските държави ще внасят китайски стоки на стойност 8 трилиона долара.

Домакинът - унгарския министър председател Виктор Орбан, каза, че Европа се нуждае от силни съюзници, за да се справи с "историческите предизвикателства", с които се сблъсква. Ако Европа се затвори в себе си, тя губи възможността за растеж, допълни Орбан, който през последните години е критикуван от Брюксел заради негативното му отношение към приема на бежанци и авторитарния му стил на управление. Той отбеляза също така, че за страните в Източна Европа икономическото сътрудничество с Китай не е спъвано от никакви политически пречки, като припомни, че реконструкцията на железопътната линия между Будапеща и Белград се извършва главно с китайски средства.

Но докато източноевропейските лидери изразяваха възторга си от развитието на отношенията с Поднебесната империя, срещата предизвика тревога в Брюксел. Според анализ на "Файненшъл таймс" активността на Пекин в този регион и симпатията, с която китайските проекти са посрещани в столиците на източноевропейските държави, пораждат подозрителност в старите западноевропейски столици. Всекидневникът цитира неназовани дипломати, според които Пекин може да се възползва от ентусиазма на по-бедните източноевропейци да реализират мащабни инфраструктурни проекти с безграничните китайски финансови ресурси с цел да подкопае правилата на общността и да задълбочи още повече и без това нарастващите напрежения Изток - Запад в самия съюз.

"Този субрегионален подход среща много подозрения не само в Брюксел, но и в столиците на много държави членки", споделил пред изданието европейски дипломат, пожелал анонимност. Друг негов колега посочил, че форматът "16 + 1" се занимава с много неща, някои от които засягали компетенциите на Евросъюза, или пък навлизал в нови сфери, където вече има общи инициативи между ЕС и Китай, и това било само "върхът на айсберга".

Зигмар Габриел, германският вицеканцлер и министър на външните работи, отиде още по-далече, като призова Пекин да възприеме концепция за "една Европа". Той предупреди страните от ЕС, че ако не успеят да създадат обща политика по отношение на Китай, то Китай ще успее да разцепи Европа. Още през лятото Габриел обяви, че инициативата "Нов път на коприната" всъщност е не само икономическа, но и културна, геополитическа и не на последно място военна стратегия на Китай, срещу която Европейският съюз няма с какво да противостои.

И наистина, както посочва "Файненшъл таймс", примамката за източноевропейците е ясна: само от 2012-а насам китайски компании, подкрепени от държавни банки, са обявили приблизително 15 млрд. долара инвестиции в инфраструктура. Центърът на тежестта на световната икономика се измества от запад на изток и въпреки че все още има някакво отричане на това в западния свят, то изглежда не е разумно, резюмира ситуацията Виктор Орбан.

Facebook logo
Бъдете с нас и във