Банкеръ Weekly

Изпитание

Израел на крачка от "чудо"

Тръмп и Нетаняху греят буквално от всяка стена.
S 250 a0c774dd a781 41a9 b914 29cbf52e6ddb

Израел е на крачка от невиждано чудо - несменяемият премиер Бенямин Нетаняху да се раздели с поста си. Изгледите това да се случи след парламентарните избори на 9 април са реални.

Когато през декември коалицията на Нетаняху реши да разпусне Кнесета и да насрочи избори, новината не предизвика особени вълнения. Въпреки все по-големите проблеми на премиера със закона повечето наблюдатели смятаха, че го очаква поредната лесна победа, благодарение на която да подобри рекорда на основателя на Израел Давид Бен Гурион като най-дълго управлявал министър-председател. Дори и израелците, които не харесваха Нетаняху, се бяха примирили с неизбежното, когато ненадейно изгря звездата на неочакван политически противник: Бени Ганц, генерал от запаса, който в продължение на четири години е бил началник-щаб на израелската армия и най-високопоставения военен в страната.

Ганц навлезе бавно в надпреварата. Най-напред съобщението за създадената от него нова партия "Израелска устойчивост" предизвика повече любопитство, макар че военната му биография вдъхва доверие. Проучванията от януари 2019-а предричаха на десноцентристката партия "Ликуд" на Нетаняху 28 места в Кнесета, а формацията на Ганц беше далеч назад с 13 места. Според израелската конституция най-добре представилата се на изборите партия получава задачата да формира коалиция, която да събере 61 места в 120-членния парламент.

Постепенно ситуацията се промени. Ганц положи усилия не само да свали Нетаняху от пиедестала му на незаменим, но и да убеди израелците, че има квалификацията да го наследи. При откриването на кампанията си - без да назовава лично премиера, той обяви, че политиката е грозна, обществената арена е станала токсична и завърши речта си с "Благодаря на Нетаняху за десетгодишната му служба, а оттук поемаме ние."

На първо място, бившият военен се опита да пробие идеологическите клишета, като обяви, че не е нито ляв, нито десен, а преди всичко патриот ционист, загрижен за своята държава. Нетаняху пък се опита да омаловажи твърденията му, обявявайки го чисто и просто за левичар, което в Израел не звучи добре.

Отправяйки задължителните закани към Иран, "Хизбула" и "Хамас", Ганц се обявява за мир с палестинците, като възхвалява постиженията в тази посока на израелски политици от различни части на политическия спектър като Менахем Бегин и Ицхак Рабин.

Досега Нетаняху се е облагодетелствал от разпространеното мнение, че съперниците му нямат нужния опит, за да се справят със сложните проблеми на страната. Един от лозунгите на неговата кампания  гласи, че той принадлежи към "различна лига" и много израелци му вярват, при положение че един ден се среща с Владимир Путин, на другия ден с Доналд Тръмп, а на следващия с арабски лидери.

Друго обстоятелство, което не е ясно дали работи в полза на Ганц, е, че той не е възприеман като особено амбициозен. За поддръжниците му това е доказателство, че влиза в политиката наистина воден от загриженост за страната си, но за неговите противници е признак, че просто няма да издържи на темпото, необходимо, за да се справи с "най-трудната работа на света" - тази на лидер на Израел. Сред слабостите му бе изтъквано и че партията му черпи сили най-вече от опозиционните избиратели, но не и от базата на "Ликуд". Само че Ганц преодоля това препятствие, като през март сключи съюз с две други опозиционни сили, водени от бившия военен министър Моше Ялон и бившия финансов министър Яир Лапид. Коалицията им, наречена "Бяло и синьо", каквито са цветовете на израелското знаме, според последните проучвания има изравнени шансове с "Ликуд" за най-добро представяне на вота, като и двете формации в момента могат да очакват по около 30 депутати в Кнесета.

Ганц обаче може и да се прости с надеждите за първенство при щурма, който Нетаняху е предприел. Израелският премиер буквално всеки ден се среща с различен световен лидер, подчертавайки тежестта си на световната сцена. Разбира се, най-големият му предизборен капитал е подкрепата от американския президент Доналд Тръмп, който не жали усилия да помогне за неговото преизбиране. Стъпката, която той предприе, признавайки окупираните Голански възвишения за израелска територия, хвърли в смут международната общност, включително и ООН и западните съюзници на Съединените щати, но припомни на израелските гласоподаватели, че никой техен политик няма във Вашингтон такъв авторитет като министър-председателя.

Жестът на Тръмп едва ли можеше да дойде в по-подходящ момент. Не стига че срещу Нетаняху има заведени дела за корупция, името му бива замесвано в какви ли не машинации, синът му Яир непрекъснато руши авторитета му, а Бени Ганц му диша във врата, но и от ивицата Газа отново се разхвърчаха ракети, които дадоха повод на противниците му да го обвиняват в неспособност да укроти "Хамас". Но изявлението на американския президент върна фокуса на предизборната кампания върху международната политика.

"Докато целият свят възприема Тръмп като злощастен исторически инцидент и зловреден вдетинен пакостник, за Нетаняху той е равносилен на Дядо Коледа", написа по този повод левеещият израелски вестник "Аарец". Истината е, че Израел сякаш е единствената държава в света - може би заедно с Филипините, където американският държавен глава е буквално боготворен. Според проучвания от есента на 2018-а одобрението на Тръмп в Израел достига 69%, като 82 на сто от израелските евреи изразяват доверие в политиката му.

Обяснението за това е, че когато гласуват, израелците се интересуват от едно-единствено нещо - страната си, и световните проблеми оставят на заден план. А за своите над две години в Белия дом Тръмп вече призна Йерусалим за столица на Израел, премести там от Тел Авив американското посолство, изтегли Съединените щати от омразното на Нетаняху ядрено споразумение с Иран и спря финансирането на палестинските територии. Независимо дали в дългосрочен план тези негови действия ще са от полза за израелците, общото усещане е, че след нечуваното охлаждане на отношенията със САЩ по време на президента Обама наследникът му е възприеман не просто като безусловен приятел на Израел, но въобще историята едва ли помни по-топли отношения между двете страни. А "брокерът" на това приятелство несъмнено е Бенямин Нетаняху.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във