Банкеръ Daily

Свят

Италия избира между Берлускони и популистите

Между "Пет звезди" и "Форца Италия".

След като през миналата година в двете водещи икономики в еврозоната - Германия и Франция, бяха проведени парламентарни избори (във втората и президентски), дойде ред и на третата икономическа сила в Евросъюза - Италия. Първите две бяха сериозно раздрусани от надигащия се популизъм и отлива на гласове от традиционните партии, но някак успяха да запазят равновесие и да не позволят политически катаклизми. Вотът в Италия обаче, който ще се проведе на 4 март, е обвит в тревоги и неясноти, а от изхода му ще зависи бъдещето на най-уязвимата към сътресения голяма европейска страна.

Последните проучвания за нагласите на избирателите, публикувани на 16 февруари - преди двуседмичната забрана, предшестваща вота, очертават пeрспективата нито една партия или блок да не получи самостоятелно парламентарно мнозинство. Ако това се случи, възможните изходи са три - договаряне на коалиция, на някакъв вид правителство на технократи под егидата на президента Серджо Матарела или насрочване на нови избори. Това би дало възможност на сегашния премиер Паоло Джентилони от лявоцентристката Демократическа партия, който е и най-популярният политик в момента, да продължи да управлява до провеждането им.

Според последните сондажи блокът, който вероятно ще се представи най-добре, е на консерваторите, предвождани от бившия премиер Силвио Берлускони. Макар и на 81 години, той е напът да осъществи нечувано завръщане на политическата сцена, при положение че през 2013-а бе осъден за укриване на данъци и изтърпя присъдата си с полагане на общественополезен труд в дом за възрастни хора с деменция. Присъдата не му позволява да заема изборна длъжност, но той отсега заяви, че неговият фаворит за нов премиер в случай на победа на изборите е Антонио Таяни - сегашен председател на Европарламента и един от основателите на партията му "Форца Италия".

"Форца Италия" се явява на изборите с двама крайнодесни съюзници - Северната лига и "Братя италианци", като проучванията им отреждат общо около 35 на сто от гласовете. Важно е да се отбележи, че блокът не е монолитен по такъв водещ въпрос като отношението към Европейския съюз - докато лидерът на Северната лига Матео Салвини се обявява за напускането на общността или поне на еврозоната, Берлускони е значително по-проевропейски настроен. Впрочем номинирането на Антонио Таяни е ясен знак за топлото му отношение към Брюксел.

Отделната партия с шансове за най-добро представяне е популисткото движение "Пет звезди" с прогноза за около 30% от вота. То обаче предварително отхвърли възможността да се съюзява с когото и да било, така че шансовете му да управлява са малки.

След "Пет звезди" с около 25 на сто вероятно ще се нареди Демократическата партия, водена от експремиера Матео Ренци. Демократите са най-изявено проевропейската сила, като лидерът им се сработваше добре с германската канцлерка Ангела Меркел - за разлика например от Берлускони, който не се свенеше да демонстрира открита неприязън към нея. Ренци подаде оставка през 2016-а, след като на референдум бяха отхвърлени предлаганите от него конституционни поправки, и сегашните избори са шанс да се върне в голямата политика, макар че изгледите да оглави следващото правителство не са големи.

Прогнозите за това, което ще се случи на вота, са твърде условни по две причини. Първата е, че повече от една трета от 50-те милиона избиратели не са заявили ясни предпочитания за кого да гласуват. А втората е, че изборите ще се проведат по нова система, неизпробвана досега. Според нея две трети от местата в парламента ще се разпределят пропорционално според броя на гласовете, а останалата една трета ще бъде получена от победителя, ако е получил поне 40 на сто от гласовете. Там е работата, че в момента шансовете някой да го постигне изглеждат малки. При политическата фрагментация в Италия и при положение че отделната партия с най-големи шансове - "Пет звезди", отказва да влиза в съюзи, като че ли единствената възможност да бъде сформирано правителство е на базата на широка коалиция, подобна на тази в Германия.

Точно за такава коалиция натиска Брюксел, стана ясно от информация, публикувана от Франс прес на 26 февруари. Според източници на агенцията в момента тече интензивна работа по насърчаването на бъдещ съюз между Силвио Берлускони и Матео Ренци. Лично френският президент се е заел с убеждаването на Ренци, който миналата година го подкрепи като кандидат за Елисейския дворец. Ако италианският експремиер го послуша, той ще влезе в ролята на лидера на германските социалдемократи Мартин Шулц. По подобен начин той бе убеждаван да се коалира с Меркел за съставянето на проевропейско мнозинство. Шулц обаче не изигра добре картите си и се сбогува с голямата политика, което съвсем не означава, че опитен политик като Ренци ще повтори неговите грешки.

Що се отнася до Берлускони, той е "обработван" от най-влиятелните представители на своето политическо семейство - Европейската народна партия, чийто член е "Форца Италия".

Брюксел има сериозни причини да натиска за стабилна коалиция, защото една евентуална политическа парализа след изборите може сериозно да застраши стабилността на Европа. Италия е втората най-задлъжняла страна в еврозоната с дългове, равняващи се на 130 на сто от брутния й вътрешен продукт. В същото време тя страда от двуцифрена безработица и слаб растеж, като брутният й вътрешен продукт на глава от населението по покупателна способност е по-нисък дори от този през 1997 година.

В тази ситуация страната се нуждае от дълбоки структурни реформи, които да подобрят управлението й. Въпросът е - в случай че се стигне до коалиция, на каквато от Брюксел се надяват, тя ще има силите и куража да ги проведе? С референдума през 2016-а Матео Ренци се опита да обнови политическата система, но тогава избирателите бламираха усилията му, и нищо не гарантира, че следващият, който предприеме такъв опит, няма да бъде сполетян от същата участ.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във