Банкеръ Daily

След изтеглянето на САЩ от Афганистан

Иде ли натовизация на конфликтите в Централна Азия?

S 250 74f8f01d 94fe 4c1a 98c5 9184612f5750
S 250 485ccb9a 3348 460a 8db4 686a386ee0c1

Две съществени новини отбелязаха края на 2018-а от военна гледна точка. Първата ще има важни и дългосрочни военни и геополитически последствия. Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа указ за изтегляне на близо половината американски войски от Афганистан. Според вестниците "Уолстрийт джърнъл" и "Ню Йорк таймс" страната ще напуснат около 7000 от общо 14 000 американски войници, дислоцирани там. Втората новина е, че НАТО - като военен съюз, ще продължи да изпълнява мисията си в Афганистан дори след изтегляне на близо половината американци. Така съвсем скоро тази държава може да се превърне за алианса в перманентно бойно поле от типа на конфликт с ниска интензивност.

Военен конфликт с ниска интензивност означава военни акции за постигане на малки или специфични цели като въоръжени инциденти и провокации, действия за ликвидиране на терористични и диверсионни групи, демонстриране на сила и решимост, прикриване на застрашени направления и други. В него могат да участват сили и средства от един или повече видове въоръжени сили. Този тип конфликти имат по-слабо въздействие върху политиката, те не са така опасни и по-лесно могат да се разрешат, докато военният конфликт със средна интензивност се определя като въоръжен сблъсък между две страни за постигане на ограничени политически и военни цели. А военният конфликт с висока интензивност е всъщност пълномащабна война.

Естествено, за САЩ и за НАТО като цяло военните действия в Афганистан си остават периферна операция. В тях не участват пълномащабни въоръжени сили, а най-вече специални части и частни военни компании. С една дума, войната там е повече въпрос на престиж. Ако Съединените щати не победят, това ще е втората война в тяхната история - след Виетнамската, в който те са претърпели поражение. Във Вашингтон не могат да допуснат това дори в най-кошмарните си сънища и в случая на помощ идва известната доктрина на експрезидента Ричард Никсън за виетнамизация на войната срещу Виетконг. Тоест  виетнамци да воюват с виетнамци, а американците само да помагат по въздух и море, както и с доставки и с обучение. Днес, близо 45 г. по-късно, най-вероятно наблюдаваме връщането на САЩ към тази идея чрез една натовизация на афганистанската война.

Досегашните американски загуби в Афганистан - военни жертви и материални разходи, макар да са значителни като обем, съвсем не са непоносими за държава като Съединените щати и за НАТО. За последните 17 години, според сътрудници на университета "Браун", американската армия е загубила в Ирак 4550 души, а в Афганистан - 2401. Загубите на частните военни компании в двете държави са съответно 3793 и 3937 души. Западните съюзници на САЩ са дали общо 1464 жертви, докато техните местни съюзници са загубили повече от 109 000 полицаи и военнослужещи.

Другата страна в афганистанския конфликт - талибаните, които управляваха Афганистан преди нахлуването на американските сили през октомври 2001-а, извършват почти всекидневни нападения срещу афганистанската армия и полиция, а през август 2018-а бунтовниците завзеха дори големи части от провинция Газни, което доведе до ожесточени сражения в продължение на много седмици преди силите на НАТО да ги изтласкат обратно в източната част на страната.

Има обаче и друг играч, който набира постоянно сили и чиито действия допълнително усложняват плановете на Вашингтон за някакво политическо уреждане на ситуацията в Кабул. Става дума за присъствието на клон на "Ислямска държава" в Източен Афганистан. Ясно е, че и той и талибаните имат една цел - да свалят афганистанското правителство и да наложат своята форма на радикален ислям. Но между тях има и остри разногласия за ръководството, идеологията и тактиката.

Според бившия вече председател на Съвета на началник-щабовете на американската армия генерал Джоузеф Дънфорд водещи американски служители са определили войната като безизходица, и "това не се е променило особено" през последните години. В същото време върху плещите на НАТО като военен съюз ще продължава да се стоварва нарастващо военно бреме, което ще наложи не само увеличаване на броя на натовските сили в района, но и засилени финансови инжекции. Според експертни оценки става дума за около 4 млрд. долара на година, от които 3 млрд. засега дават САЩ, а 1 милиард - останалите страни в алианса. Естествено, една бъдеща натовизация на конфликта ще доведе до преразпределение на това финансиране и делът на съюзниците може да достигне 2-2.5 млрд. долара. В този контекст ще става все по-разбираема и нуждата от засилено българско участие в операциите в Афганистан. В това число и за пряко участие на наши военнослужещи в бойните действия с всички произтичащи от това загуби. Все неща, за които досега у нас не се мисли и за които не сме готови.

Неясен остава и въпросът за евентуално разширено връщане на САЩ във войната при възникване на критична ситуация в бъдеще. Както и какво мислят във Вашингтон и в Брюксел по повод на едно разрастване на конфликта в цяла Централна Азия? Какво ще прави алиансът, ако талибаните или да кажем "Ислямска държава" победят в  Афганистан? И тръгнат на джихад из Средна Азия - в държави като Таджикистан, Узбекистан, Киргизстан, Туркменистан..., с което пряко ще застрашат западните граници на Китай, ще парализират изграждания вече "Път на коприната", както и южните райони на Русия? Няма ли това да доведе до апокалиптични геополитически трусове? Защото в Русия и в Китай има големи мюсюлмански общности, които също могат да бъдат въвлечени в битката между религиите - вероятно една от най-отличителните черти на сегашния XXI век.

Днес Русия поддържа две военни бази в Средна Азия - Кант в Киргизстан и 201-ва военна база в Таджикистан. САЩ използват в Киргизстан военовъздушната база Манас, която им бе предоставена за целите на операцията "Трайна свобода" - свалянето на талибаните от власт през 2001-в. Това дава основания за размисъл как би реагирала държавата на Путин при нахлуване на ислямисти в тези две страни? И как би реагирал Китай, ако джихадистите блокират най-прекия път на китайските стоки до Европа?

Няма съмнение, че все по-важен фактор в региона ще е Китай, който вече е ангажиран неофициално със сигурността там, след като влага десетки милиарди долари в изграждането на "Пътя на коприната". Затова участието на специални китайски части може да се очаква при всяко по-драстично влошаване на обстановката и да доведе до пряко военно ангажиране на Пекин в тази част на света. Всъщност е напълно възможно той вече да е там и да не афишира своето участие.

В последна сметка, изявлението на президента Тръмп, че САЩ няма да са повече световен жандарм, може да означава само едно - излизане от Афганистан и нарастваща натовизация на конфликта там.

Facebook logo
Бъдете с нас и във