Банкеръ Weekly

Свят

Германия се разклати, Европа изтръпна

Дали Меркел ще намери решение на проблема?

След като изглеждаше, че е близо до поредното си коалиционно правителство, Германия изпадна в безпрецедентна политическа криза. Ако не се намери изход, главният губещ от нея ще е дългогодишният федерален канцлер Ангела Меркел.

В продължение на месец и половина четири партии - християндемократите на Меркел, техният постоянен съюзник - баварският Християнсоциален съюз, Зелените и Свободната демократическа партия - водеха сложен пазарлък, за да формират управляваща коалиция. В цялата нова история на Германия толкова разнородни политически сили не са били принудени да търсят обща база за разбирателство, но към това ги тласнаха резултатите от последните парламентарни избори. На вота на 24 септември Германската социалдемократическа партия, която досега управляваше в коалиция с християндемократите, получи рекордно нисък резултат и това я накара категорично да откаже продължаване на коалиционното управление, тъй като лидерите отдадоха провала си на задушаващата прегръдка на Ангела Меркел.

Истината е, че никога досега съставянето на германско правителство не е представлявало такова предизвикателство. През десетилетията след Втората световна война политиката в страната бе много стабилна, защото бе доминирана от три политически сили: християндемократите, социалдемократите и свободните демократи, като последните играеха ролята на балансьор и се коалираха ту с едните, ту с другите. Сега партийната система се раздроби и това усложни нещата. Свободните демократи си взеха своите 10 процента, които в други времена щяха да са достатъчни, за да решат въпроса за коалицията. Двете водещи партии обаче изгубиха гласове, които отидоха у нови играчи.

В крайно лявата част на спектъра е заела място партия "Левицата" с около 10 на сто от гласовете на последния вот. Близо до тях са "Зелените", също с около 10 процента. В срещуположния край вдясно е националистическата "Алтернатива за Германия", която със своите 12.6% е трета политическа сила. Получи се така, че крайнолевите и крайнодесните не стават за партньори, социалдемократите не искат да участват в преговори, а две основни партии вече не стигат за управляващо мнозинство. По този начин за Меркел не остана друг избор, освен да преговаря с левите "Зелени" и либералните свободни демократи - две формации, които се разминават практически във всичко.

Провалът на преговорите направи възможно нещо, което не се е случвало в следвоенната германска история: да бъдат проведени предсрочни избори поради невъзможност да се състави кабинет. Ситуацията напомня тази във Ваймарската република, когато силните комунистическа и нацистка партии принуждават останалите да сключват безпринципни и кратковременни съюзи, довеждащи скоро до нови избори - на тях крайните партии подобряват резултатите си и политическата криза се задълбочава. Впрочем и сега, ако се стигне до предсрочен вот в първата половина на 2018-а, няма никакви гаранции, че "Алтернатива за Германия" и "Левицата" ще се представят по-зле. Тъкмо напротив, твърде вероятно е те да капитализират неблагополучията на политическата система, а избирателите да накажат на първо място Меркел заради неуспеха й да състави кабинет. Но дори и да се повторят последните изборни резултати, страната ще се озове в същата ситуация като сегашната и трудностите пред съставянето на правителство ще останат.

Кризата обаче има не само вътрешни измерения - неин заложник е цяла Европа. След изпитанията, през които премина Европейският съюз през последните години, се очерта необходимостта от дълбоки реформи, които да го направят по-единен и устойчив. Ролята на лидери на този процес логично се пада на Франция и Германия - двете водещи европейски икономики и главни поддръжници на задълбочаването на интеграция в съюза. В личен план трябваше да я изпълнят Ангела Меркел - с нов четиригодишен мандат като канцлер, и Еманюел Макрон, който тази година бе избран за френски президент. Но сега нищо не е ясно - нито европейските перспективи, нито политическото бъдеще на самата Меркел, която до неотдавна изпълняваше ролята на стълб на стабилността в разтърсваната от всякакви кризи Европа.

Перспективата за коалиция със "Зелените" и свободните демократи не беше блестяща поради многото противоречия между тях - за данъците, имиграцията, климата, руските санкции и какво ли още не. Ако имаше политик, който да може да сближи позициите им, това беше прагматичната Меркел. За целта щеше да й се наложи да направи много компромиси, включително и по реформирането на Евросъюза, за което Макрон разчиташе на нейната подкрепа. Но днес ситуацията още повече се усложни и следващите стъпки, които се очаква да бъдат предприети от европейските държави, буквално са поставени под въпрос.

Неслучайно на 20 ноември, когато стана известно за провала на преговорите, Еманюел Макрон коментира, че "не е в интереса на Франция нещата да останат блокирани". Опасение от развоя на ситуацията изказаха и други европейски лидери, а още по-показателен бе спадът в стойността на еврото, което в същия ден рязко се обезцени спрямо другите основни валути. Наистина, в следващите дни то възвърна част от стойността си - на фона на уверенията на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че "Европа няма да спре заради Германия". Проблемът е, че само през тази година е необходимо общността да вземе важни решения за бежанската политика, бъдещето на еврото, финансите... И липсата на стабилно германско лидерство неминуемо ще си каже думата.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във