Банкеръ Weekly

Свят

Географско отблокиране

Лиляна Павлова и Мария Габриел на подписването на регламента срещу географското блокиране.
S 250 79e0c539 4506 4ac2 81cc f68b06fb21d8
S 250 28d8c3b9 10c3 4909 8c85 54eced6c6e53

Разработване на механизъм за координация на преките чуждестранни инвестиции; краят на блокирането на географски принцип; евентуален нов данък за технологичните гиганти и нова финансова инжекция за миграцията бяха сред основните теми на европейските институции през изминалата седмица. 

Еврокомисията подготвя обмен на информация за инвестициите

Европейската комисия обсъжда възможността за разработване на механизъм за координация, за споделяне на информация и добри практики по отношение на преките чуждестранни инвестиции в Европейския съюз.

"Всички ние сме толкова интегрирани в общността, че определени критични инвестиции могат да се отразят върху други страни членки и трябва да направим така, че тази информация да се споделя по целесъобразен начин. Приветстваме преките чуждестранни инвестиции, това ни прави проспериращи, но е необходимо да проявяваме бдителност в някои изключителни случаи, защото тези инвестиции се стремят към придобиването на активи, които са от изключително значение за сигурността и обществения ред", съобщи Сесилия Малмстрьом, комисар по въпросите на търговията, на пресконференция в НДК на 27 февруари в рамките на неформалното заседание на министрите, отговарящи за търговията в ЕС.

Малмстрьом смята, че благодарение на новия механизъм контролът на идващите в общността чуждестранни инвестиции ще се подобри значително. "Еврокомисията няма да изземе изцяло проверките на инвестициите и няма да се принуждават държавите да приемат  ресорно законодателство, защото вече половината от страните от ЕС имат такова. В крайна сметка държавите членки ще вземат решение дали преките чуждестранни инвестиции са целесъобразни", допълни еврокомисарят. 

Другата теза, около която се обединиха търговските министри, е, че съюзът трябва да играе водеща роля в Световната търговска организация, като отстоява една отворена, основана на правила многостранна търговска система и се противопоставя на всички опити тя да бъде отслабена. 

Икономическият министър Емил Караниколов, под чието председателство се проведе заседанието, посочи, че търговската политика е основно свързана с повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика, а тя от своя страна допринася за икономическия растеж и създаването на нови работни места.

Министрите направиха преглед и на актуалното състояние на водените от ЕС преговори по споразуменията за свободна търговия с Мексико и страните от Меркосур. Внимание също така бе обърнато на създаването на многостранен инвестиционен съд и на предложението за регламент за наблюдение на преките чуждестранни инвестиции в общността. Отчетена беше и важността на предложението за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции и неговия ефект върху сигурността и опазването на обществения ред в съюза.

 

Край на блокирането на географски принцип

От декември 2018 г. потребителите в Европа ще могат да пазаруват онлайн от всяка страна на Европейския съюз, независимо от това къде се намират в момента. Търговците пък ще са длъжни да предлагат своите продукти и услуги на всеки от 500-те милиона граждани на съюза. Всичко това ще стане възможно благодарение на подписаните на 28 февруари правила, които слагат край на блокирането на географски принцип - практика, при която на потребителите се отказва достъп до продукти и услуги заради това откъде произхождат или къде се намират в момента. Новият регламент беше подписан от министъра за българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова и Антонио Таяни, председател на Европейския парламент.

"Една дискриминация отпада благодарение на тази важна инициатива, за която работиха четири председателства преди нас“,каза министър Павлова. Тя благодари на Европейския парламент за подкрепата на българската инициатива регламентът да влезе по-рано от предвиденото и на комисаря по цифровата икономика и цифрово общество Мария Габриел.

Според нашия еврокомисар  следващата стъпка ще бъде направена на 1 април, когато ще започнем истински да се възползваме от преносимостта на съдържание и когато всички наши абонаменти, видео, книги и игри ще можем да носим със себе си. Габриел подчерта, че общите действия на институциите за пореден път доказват, че могат да носят конкретна полза за гражданите и перспектива за бизнеса, особено за малките и средните предприятия.

"Само 9% от тях извършват онлайн търговия и сега с географското отблокиране се отваря една нова възможност за тях“, обясни Мария Габриел. 

 

Идва ли нов данък за технологичните гиганти?

Европейската комисия иска да обложи приходите на големите дигитални компании въз основа на това къде се намират потребителите им, а не според тяхното седалище. Планираният нов данък ще бъде до 5% от брутните приходи. Предложението подлежи на промени преди публикуването му, което се очаква през втората половина на март.

Целта на новата мярка е да увеличи данъчното бреме за компании като Amazon, Google и Facebook, които са обвинявани от големите държави в ЕС, че плащат твърде малко, насочвайки печалбите си към държави с ниски данъци като Люксембург и Ирландия.

Дали ще се стигне до налагането дори на временна такава мярка е доста съмнително, тъй като при гласуването ще е нужно одобрението на всяка страна от Евросъюза. Включително и на тези, които печелят най-много от ситуацията. Много е вероятно планът да се изправи срещу опозицията на малките държави, които се опасяват, че ще станат по-малко привлекателни за мултинационалните фирми. В документа на Европейската комисия  се посочва, че данъкът трябва да се прилага за компании с приходи над 750 млн. евро (922 млн. долара) в световен мащаб и с приходи в ЕС от поне 10 млн. евро годишно.

На 9 ноември 2017-а, по време на кръгла маса в София на тема хармонизиране на данъчното законодателство в общността, френският евродепутат Ален Ламасур и холандският му колега Паул Танг обясниха, че най-доброто решение е да бъде въведена единна система, която да обвърже данъците на големите международни компании с ролята, която те играят на различните пазари на страните членки на Европейския съюз..

 

Брюксел отпуска още 3.7 млрд. евро за кризата с миграцията?

Съветът по общи въпроси на ЕС даде зелена светлина за отпускането на допълнителни заеми от Европейската инвестиционна банка за проекти, насочени към решаването на проблеми, свързани с миграцията.  Съветът прие решението и регламента на 27 февруари  след постигнатото споразумение с Европейския парламент за средносрочен преглед на мандата на ЕИБ да отпуска "външни" заеми.

Финансовият таван в рамките на гаранцията на ЕС ще се увеличи с 5,3 млрд. евро. От тях 3.7 млрд. са предназначени за  стратегически мерки срещу първопричините за миграцията, като 1.4 млрд. евро се заделят за проекти в публичния сектор, а 2.3 млрд. евро за кредитиране на частния сектор

С решението се отпускат и 3 млрд. евро, държани в резерв като част от бюджета на ЕИБ в размер на 30 млрд. евро, за "външни" операции за периода 2014 - 2020 година.

 

Европейският мед не стига

Страните в ЕС са на второ място в света по производство на пчелен мед след Китай. Всяка година около 600 000 пчелари и 17 милиона кошера в Европа произвеждат 250 000 т мед.

Местното производство обаче не успява да покрие цялото търсене. През 2016-а в съюза са внесени около 200 000 т пчелен мед, като близо 40% от този внос е от Поднебесната империя. Цените на европейския мед са по-високи от тези на конкурентите по света. Средната цена на внесения в Евросъюза мед е 2.23 евро на килограм, а средната експортна цена на меда, който ЕС изнася за трети страни, е 5.69 евро на килограм.

Поради важността на отрасъла Европейският парламент призовава за мерки за защита на пчелите и пчеларите на Стария континент. Депутатите препоръчват по-добра защита на пчелното разнообразие, засилване на финансовата подкрепа за пчеларите, забрана на вредните пестициди и борба с вноса на фалшив мед

Facebook logo
Бъдете с нас и във