Банкеръ Weekly

Свят

Евросъюзът подгони измислените партии

Мариана Коцева
S 250 cb573642 8916 4be6 9db4 b4673ff7e5c4
S 250 158fc976 dd33 41b5 90a7 3285ced20515
S 250 ef2dce9f 7d0c 4bb7 95cd 0f7c37fea3d9

Генерален директор в Европейската комисия от България; комисарят Мария Габриел предлага нов бюджет за цифровизацията; потребителите с нов статут на пазара на ток; Брюксел се заема с партиите, които точат пари, са сред основните теми в седмичния европейски дневен ред. 

 

Българка оглави Евростат

 

За първи път българин ще заеме поста генерален директор в Европейската комисия. Това е Мариана Коцева, която ще оглави Евростат. Тя е и първата жена начело на европейската статистическа служба. Назначението й стана известно на 21 февруари, когато председателят Европейската комисия Жан-Клод Юнкер огласи решението на институцията за промени на най-висше управленско равнище.

Мариана Коцева е заместник-генерален директор на Евростат в Люксембург от юли 2012-а. Един от аргументите за нейния избор е сериозният й опит - почти шест години трудов стаж в европейската статистика и десет години като генерален секретар, а след това и председател на Националния статистически институт у нас.

Другата българка, която ще заеме висок пост, е Андрияна Сукова. Тя ще е новият заместник генерален директор на генерална дирекция "Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване". Сукова работи в генерална дирекция "Заетост" повече от седем години, по-специално в областта на мониторинга и изпълнението на програми в рамките на Европейския социален фонд. Като бивш заместник-министър на земеделието в нашата страна и член на кабинета на бившия комисар по защита на потребителите Меглена Кунева Адрияна Сукова може да използва и политическия си опит за новата позиция.

Назначенията, съобщени от  Юнкер, включват още четирима нови генерални директори и четирима заместник генерални директори. Те ще увеличат значително броя на жените на тези ръководни места от едва 11% през 2014-а до 36% сега. Юнкер обеща резултат от 40% до 31 октомври 2019-а.

"Тъй като остават още 20 месеца до края на мандата на тази комисия, сега е най-подходящият момент да подсилим нашето висше ръководство, за да можем да изпълним решително стратегическия дневен ред на Европейския съюз. С попътния вятър в платната ни сега се нуждаем от опитни, енергични и силно мотивирани моряци, които да ни помогнат да насочим кораба си в правилната посока", отбеляза председателят на Еврокомисията. 

 

Брюксел се зае с партийните фантоми

 

На 21 февруари посланиците към Европейския съюз постигнаха съгласие за нови правила за финансирането на европейските политически партии и фондации. Промените са насочени към някои практики, свързани със злоупотреби - като създаването на изкуствени формации с цел получаване на средства от бюджета на общността. Изменените правила ще гарантират по-справедливо разпределение на ресурсите и ще позволят по-ефикасно правоприлагане в случай на измами.

"Това е навременно предложение, което ще спомогне парите на данъкоплатците в Евросъюза да се използват по предназначение. Целта е новите правила да бъдат въведени преди изборите за Европейския парламент през 2019-а“, заяви Моника Панайотова, заместник-министър за българското председателство на Съвета на ЕС.

По-конкретно намеренията са поделяне на 10% от общия бюджет поравно между всички европейски политически партии вместо сегашните 15  на сто. Ще намалеят и стимулите за създаване на "частни клубове", като същевременно малките партии ще останат защитени.

Друга промяна е изискването причините за заличаване на регистрацията да се излагат по-подробно, а замесените в измами физически лица да бъдат задължени да изплатят изразходваните неправомерно средства.

През 2018 г. финансиране от бюджета на ЕС получават 12 европейски политически партии и 10 европейски политически фондации.

 

Габриел иска 70 млрд. евро за цифровизация

 

Българският еврокомисар Мария Габриел настоява Брюксел да удвои парите за цифровизация. Сегашният бюджет е 35 млрд. евро, а предложението е парите да станат 70 милиарда. Въпросът ще бъде поставен на предстоящите дискусии за бъдещия бюджет на съюза (2021-2027 г.).

"Европа трябва да демонстрира силни амбиции, за да навакса изоставането си в развитието на суперкомпютрите“, изтъква Габриел. Тя се надява също така, че до лятото ще се постигне споразумение между правителствата по предложената от Европейската комисия  реформа, свързана с авторското право. "Ако искаме качествена журналистика и справедливо заплащане за творците ни и хората на изкуството, трябва да им дадем необходимите инструменти за справедливо разпределение на добавената стойност в цифровата икономика“, коментира българката.

Еврокомисията обмисля вариант, при който във финансовата рамка на ЕС след 2020 г. да има отделена част, специално предназначена за цифровата трансформация. Според Мария Габриел по този начин Европа ще отправи ясно послание към гражданите. Неотдавна тя се оплака, че днес само 37% от работната сила на общността притежава основни компютърни умения, а след 2020 г. 90 на сто от работните места ще изискват такива. 

 

Повече права за потребителите на ток

 

Един от акцентите в законодателния пакет на Европейския парламент, гласуван на 21 февруари, е даването на по-големи права на потребителите на електроенергия да сравняват цени, да следят текущата си консумация и да продават генериран ток. Според документа те ще имат възможности да участват активно на пазара на електричество - да произвеждат сами ток и да го предлагат на преносната мрежа.

Сред по-важните промени е, че смяната на доставчици на ток не трябва да става срещу такса, освен когато се прекъсва контракт с фиксиран срок преди неговото изтичане. В този случай таксите ще са с ограничен размер. Съгласно съществуващите правила потребителите вече имат право да се откажат в рамките на 14 дни от нов договор, сключен по интернет или по телефона.

Сред другите "екстри" е възможността всеки клиент да поиска "умен" измервателен уред, който показва енергийната консумация и цената в реално време и може да бъде засечен дистанционно. Инсталацията трябва да бъде направена при справедливи условия и в рамките на три месеца от заявката. Съответно държавите ще бъдат задължени да улеснят разпространението на "умните" електромери, но не и да финансират съоръженията, ако разходите превишават очакваните ползи. Сред другите мерки, които ще е необходимо да предприемат отделните страни, е за намаляване на уязвимите домакинства и на хората, не можещи да си позволят ползването на електричество.

 

Ние сме сред топ оптимистите

 

Средно 57% от българите споделят цялостна положителна представа за Европейския съюз и близо половината (47%) оценяват посоката на неговото развитие като правилна. Това показват резултатите от последното допитване на "Евробарометър", проведено по поръчка на Европейската комисия.

България е на водещите места по еврооптимизъм, заедно с Ирландия, Люксембург и Португалия. Едва 14% от нашите съграждани имат отрицателна представа за съюза, а една четвърт са с неутрална нагласа. За 80% от българите той е модерен, демократичен (75%) и прогресивен (67%). Оценките за различните приоритети на общността до 2020 г. съвпадат със средноевропейските, тоест посочени са като подходящи, точно такива, каквито следва да бъдат - нито твърде скромни, нито твърде амбициозни.

Няма полярност в мненията на българското общество и за състоянието на европейската икономика. Мнозинството (61%) го определя като добро. Подобна висока оценка силно контрастира с мнението за състоянието на националната ни икономика, за която положителна оценка споделят едва 18% от българите. Над две трети смятат, че Европейският съюз разполага с достатъчно власт и средства, за да защитава икономическите интереси на Европа в световната икономика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във