Банкеръ Weekly

Рубрика: Акценти

ЕС се прицели в технологичните гиганти

Еврокомисарите одобриха сливането между германската Linde и американската Praxair.
S 250 87d926b9 5863 4f83 92bd 145ae6b4b1b7
S 250 2ca6d27d b02f 4a15 bd98 603fb5c8fea6
S 250 398c4754 9f8c 4408 b1cc 2d9bcbdaac8e

Състоянието на търговията в общността, сливането за 82 млрд. долара между германската група за индустриални газове Linde и американския й конкурент Praxair, санкции за технологичните компании, които допускат терористична пропаганда и екстремистки послания от своите платформи, икономическата полза от общи заряди устройства и евроизборите бяха сред основните теми в европейския дневен ред. 

На ход са 116 търговски споразумения

През 2016-а Европейският съюз е отговарял за 15.6% от световния износ и за 14.8% от световния внос. Днес тези показатели се увеличават, което прави блока един от най-големите играчи в световната търговия наред с Китай и САЩ. Това се посочва в документ на Европейския парламент, публикуван на 21 август.

В момента Евросъюзът  има 116 търговски споразумения, които или са действащи, или са в процес на договаряне или актуализиране. Тези споразумения са не само възможност за намаляване на митата за европейските стоки, но и начин за популяризиране на европейските стандарти за качество и безопасност. Те помагат също така за защитата на определени наименования за произход, като например шампанското или сиренето рокфор. В края на 2017 г. бе подписан търговският договор с Япония, а много други споразумения са в процес на договаряне.

Най-големите чуждестранни пазари за ЕС са САЩ (20%), Китай (10,5%) и Швейцария (8%). Вносът пък идва главно от Китай (20.2%), САЩ (13.8%) и Русия (7.8%). Търговията със страни извън общността е довела до създаването на милиони работни места на Стария континент. По оценки на Европейската комисия през 2015-а около 26 млн. работни места са били свързани с международната търговия. Единният пазар стимулира търговските връзки и в рамките на съюза. Още един благоприятен ефект от търговията е засилването на конкуренцията - вносът на стоки заставя европейските компании да разнообразяват предлагането си и да поддържат привлекателни цени.

През юли Европейският съюз и САЩ обявиха примирие в търговския конфликт, съгласявайки се да работят заедно за елиминиране на трансатлантическите търговски бариери и да реформират Световната търговска организация. Обявявайки "нова фаза" в отношенията, американският президент Доналд Тръмп съобщи след среща с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че започват разговори за намаляване на митата и други търговски пречки, свързани с всички индустриални стоки освен автомобилите. Значителна победа за ЕС изглежда и това, че двете страни се договориха да не въвеждат нови мита, включително и новите тарифи, които Тръмп заплаши да наложи при вноса на европейските коли, докато текат преговорите.

Нов лидер в доставките на газове

Антитръстовият орган на Европейската комисия одобри на 20 август сливане за 82 млрд. долара между германската група за индустриални газове Linde и американската Praxair. Това стана, след като компаниите се съгласиха да продадат активи на Praxair на свой японски конкурент. Тази продажба е успокоила опасенията на комисията, че сделката може да удари конкуренцията и да се стигне до увеличение на цените.

"С това решение гарантираме, че сливането на Praxair и Linde няма да доведе до допълнителна концентрация в Европа и че потребителите ще продължат да печелят от конкуренцията на тези пазари“, коментира европейският комисар по конкуренцията Маргрете Вестагер.

Praxair ще продаде целия си газов бизнес в 28-членния съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, както и ще предаде дела си в италианско съвместно дружество в Централна и Източна Европа на партньора си Flow Fin. Освен това компаниите ще продадат допълнителни договори за добив на хелий на един или повече купувачи.

В допълнение Praxair е обещала да продаде бизнесите си за индустриални газове в Белгия, Дания, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Холандия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция и Великобритания, а също да премести около 2500 служители към конкурента си Taiyo Nippon Sanso Corp. на цената на 5 млрд. евро.

Солена глоба за терористични послания

Еврокомисията ще глобява големите интернет компании, като Facebook, Twitter и YouTube, ако не идентифицират навреме и не премахват терористичната пропаганда и екстремистките послания от своите платформи.

Досега Брюксел разчиташе на добрата воля на социалните мрежи и им отправи десетки предупреждения, но те не направиха почти нищо за премахване на постовете и видеоматериалите, призоваващи към насилие.

"Технологичните компании не правят достатъчно за премахването на терористичното съдържание, Не можем да си позволим отпускане или примирение с този мрачен и деструктивен феномен", заяви еврокомисарят по сигурността Джулиан Кинг пред "Файненшъл таймс“.

Според новите правила интернет платформите ще трябва да изтриват съдържание, маркирано като терористично от службите за сигурност в дадена държава, за максимум един час. Джулиан Кинг уточни, че новото законодателство ще влезе в сила  едва след като бъде одобрено от Европейския парламент и държавите членки на ЕС. Ако поправките бъдат приети, те ще станат задължителни за всички сайтове и социални мрежи, които оперират в границите на общността, независимо от техния размер.

Неотдавна Google обяви, че над 90 на сто от терористичните материали, премахнати от YouTube, са били маркирани автоматично, а Facebook твърди, че е премахнала почти 1.9 млн. случая на терористична пропаганда, които са открили в социалната мрежа само от началото на тази година.

Необходими ли са единни зарядни устройства?

Комисарят по конкуренцията Маргрете Вестегер съобщи, че Европейската комисия планира да проучи икономическите ползи от въвеждането на единни зарядни устройства за мобилни устройства. Инициативата идва на фона на липсата  на напредък по постигането на тази цел, която бе заложена преди много години.

На практика комисията настоява за въвеждането на общо зарядно устройство от цяло десетилетие насам. Причината не се крие само в посоченото от потребителите неудобство, но и в регистрираните данни за електронни отпадъци, които годишно възлизат на около 51 000 тона. Буксите за зарядните устройства се смениха многократно, само че и днес клиентите на iOS и Android  продължават да използват различни устройства.

Под натиска на Европейския съюз 14 компании, сред които Apple, Samsung, Huawei и Nokia  подписаха през 2009-а доброволен меморандум за разбирателство, съгласявайки се да хармонизират зарядните устройства за бъдещите си устройства. Той обаче изтече през 2012-а. 

Всъщност идеята за единно зарядно устройство дойде от България. През 2008 г. Соломон Паси, който тогава беше председател на парламентарната Комисия по външна политика и министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова, понастоящем Паси, внесоха предложението в Европейската комисия и то бе прието.

Идват избори

Основният сблъсък на евроизборите през май 2019-а ще е между проевропейците и популистите. Германските социалдемократи обявиха, че ще предприемат офанзива срещу антиевропейските и десните популистки формации.

"Трябва ясно да заявим какви ценности отстояваме. Има много правителствени ръководители в Европа, които искат да я разбият", изтъкна лидерът на партията Андреа Налес в интервю за германска телевизия. Тя обвини италианския вътрешен министър Матео Салвини и унгарския премиер Виктор Орбан в разпространяване на антиевропейска пропаганда.

Налес отправи призив за по-ясна и реалистична политика за миграцията и отхвърли обвиненията от представители на собствената й партия, че помага на десните популисти с изявленията, че страната не може да приеме всички бежанци.

"Имаме нужда от закон за имиграцията в Германия. Онези, които искат закрила, ще я получат, а онези, които нямат нужда от нея, трябва да бъдат връщани по-бързо, отколкото досега", обясни тя.

Изборите за Европарламент ще се състоят от 23 до 26 май. Гражданите на всичките 27 страни  членки ще гласуват пряко за 705 депутати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във