Банкеръ Weekly

изпитание

Ердоган на кръстопът

Турският президент отново потърси подкрепата на Кремъл.

След като получи звучна плесница на местните избори, турският президент Реджеп Ердоган е изправен пред труден избор. Вариантите принципно са два. Единият е да прояви уважение към демократичните процедури в страната си, да си извади нужните изводи от тях и да потърси успокояване на тона със западните си съюзници и Съединените щати. Другият е конфронтационният - да потърси авторитарно решение на домашните си проблеми, демонстрирайки външнополитическо вироглавство.

Посещението на турския президент в Москва и упоритите опити на неговата Партия на справедливостта и развитието да оспори загубените от нея кметски избори в Истанбул свидетелстват по-скоро за склонност към второто. Визитата на Ердоган в руската столица му даде възможност до подчертае отличното си сътрудничество с руския си колега Владимир Путин по енергийните въпроси и по отношение на ситуацията в Сирия, но и бе удобен повод за руския президент да изтъкне основния въпрос, който отравя турско-американските отношения в последно време. Става дума за купуването от турска страна на руските зенитноракетни комплекси С-400, което Съединените щати с всички сили се опитват да осуетят.

Още при откриването на заседанието на руско-турския Съвет за сътрудничество на високо равнище Путин заяви, че осъществяването на договора за доставка на С-400 е приоритет за Москва и Анкара. По думите му  в областта на военнотехническото сътрудничество Русия и Турция имат и други перспективни проекти - доставка в Турция на съвременна руска продукция с военно предназначение.

Думите на руския лидер дойдоха, след като на празнуването на 70-ата годишнина на НАТО във Вашингтон се стигна до безпрецедентни разногласия между Съединените щати и Турция. Постоянната американска представителка в алианса дори повдигна въпроса за турското членство в него във връзка с С-400. "Турция е особено важен съюзник. Тя допринася много за НАТО, участва във всички наши мисии. Бихме искали Турция да остане в алианса, но на територията й не може да има руска система", бяха думите на Кей Бейли Хътчисън.

Още през март американската страна заплаши Анкара да я остави без най-модерните бойни самолети Ф-35, в чието разработване участва самата Турция, тъй като съществува опасност информацията за тези машини да попадне у руските специалисти, обслужващи системата С-400. Предупреждението към Анкара, произнесено на срещата в американската столица, обаче маркира преминаването на сблъсъка на още по-високо ниво.

Във Вашингтон турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че доставката на руските системи за страната му е решен въпрос. С-400 няма да бъде интегрирана в системата на НАТО, увери той и направи предложение Съединените щати да сформират техническа работна група, за да потвърди, че тя не представлява заплаха нито за Ф-35, нито за системите на алианса. "Нито Западът, нито Русия не бива да ни карат да избираме между тях. Така направиха с Украйна и вижте какво стана", предупреди турският външен министър.

Сблъсъкът около зенитноракетните комплекси не идва изневиделица, той е поредният етап от тлеещия от години конфликт между Анкара и Вашингтон. Въпреки предупрежденията на Вашингтон вероятността Турция да бъде изключена от НАТО за момента изглежда чисто хипотетична, но досега не са разменяни толкова остри реплики между представителите на двете страни. Реалността обаче е, че Турция и Съединените щати са оплетени в такова кълбо от противоречия, от каквото не се вижда измъкване.

Турция не одобрява американската подкрепа за сирийските кюрди, които смята за свои смъртни врагове, нито американските планове за военна база в Кипър, както и подкрепата на САЩ за газопровода, свързващ Израел, Кипър, Гърция и Италия, по който трябва да потече синьото гориво, добивано в Източносредиземноморския басейн, претенции към което има и самата Турция. Не е забравена и симпатията на Вашингтон към опита за преврат 2016-а, както и нежеланието на американците да предадат обвинения за организатор на пуча Фетхуллах Гюлен. Но сега на дневен ред стои въпросът дали конфронтацията със Запада е по силите на Реджеп Ердоган. За никого не е тайна, че турският лидер има големи планове за бъдещето, включително и за 2023-а, когато ще се отбелязва стогодишнината на Турската република. Всъщност  той възнамерява да остане начело на нея и далеч отвъд тази дата. Само че след удара, понесен на местните избори, при които партията му изгуби властта в Анкара и Измир, а вероятно и в Истанбул, положението му далече не изглежда толкова непоклатимо.

Анализите след изборите показаха, че основната причина за отдръпването на електората от Ердоган са икономическите проблеми, и по-точно поскъпването на живота и безработицата вследствие на рецесията. А независимо от конфронтацията на Ердоган със западните държави именно те са най-големият пазар за турските стоки. Така че има пряка връзка между влошените отношения на Турция със Запада и икономическите й проблеми, единодушни са специалистите.

Особено ясно пролича слабостта на Турция в това отношение по време на миналогодишната криза със САЩ заради арестувания по обвинения в тероризъм американски пастор Андрю Брънсън. Тогава Анкара се предаде пред американския натиск и освободи Брънсън, след като Съединените щати й наложиха наказателни мита. Вследствие на тях и без това отслабената турска лира буквално се срина за един ден.

Турция има проблеми и с Европа - най-вече заради нарушенията на човешките права и авторитарното управление, което зачеркна надеждите на страната за членство в ЕС. В този контекст подходът на турския лидер към ситуацията с кметските избори в Истанбул можа да има особено значение, защото именно този случай е наблюдаван от Европа с особено внимание. Ердоган би могъл лесно да си реши проблема, налагайки някакъв тип силово решение, но това ще е поредният удар за доверието към него в западните страни.

Единственият начин Турция да стъпи отново на краката си в икономически план е да започне да възстановява доверието към себе си, смятат редица анализатори. В речта си след местните избори и самият Ердоган направи връзката между неуспехите и икономическата ситуация и обеща правителството да се съсредоточи върху прилагането на силни икономически планове. Но остава въпросът дали той прави връзката със затоплянето със Запада и ако да, дали е по силите му да направи такъв завой, след като е поел в друга посока?

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във