Банкеръ Weekly

Свят

Дуелът Тръмп - Ким продължава

Севернокорейският лидер обмисля следващите си ходове.

Северна Корея няма да удря Гуам, поне засега. Това стана ясно от изявлението на Ким Чен Ун от 15 август, след като светът с нарастващо вълнение чакаше поредната му стъпка в набиращия скорост конфликт между страната му и Съединените щати. "Компромисът" на Ким, разбира се, не е безусловен - той само отлага удара на ракетните си сили по американската тихоокеанска база, като в това време щял да наблюдава дали Съединените щати ще вземат "правилното решение" за намаляването на напрежението на Корейския полуостров.

Редица медии разтълкуваха хода на севернокорейския лидер като "заден ход" и "деескалация", а също и като знак за пауза във все по-ожесточената словесна престрелка с Тръмп. "Файненшъл таймс" например обърна внимание върху не толкова острия тон на изявлението му в сравнение с предишните и изрази надежда за намаляване на напрежението.

Други издания, като последователно критикуващия Тръмп "Ню Йорк таймс", отбелязаха, че американският президент с войнствените си изказвания носи основната отговорност за сегашната ескалация, която сравниха ни повече ни по-малко с Карибската ракетна криза от 1962-ра. Вестникът стигна дотам, че откри големи прилики между Ким и Тръмп, прокарвайки паралели между деспотичните им маниери и "фантазирания от тях свят", в който живеят. Някои наблюдатели пък сведоха междудържавната криза до сблъсък на егото на двамата лидери, намеквайки за техни физически комплекси и придружавайки внушенията си с недвусмислени илюстрации.

А истината е, че е рано да се гърми шампанското. Едва ли някой трезвомислещ наблюдател е очаквал на 15 август севернокорейските ракети да полетят към Съединените щати. Дистанцирайки се от изказванията на Тръмп, редица висши американски служители през последните дни също дадоха да се разбере, че опцията за военен сблъсък с Пхенян за момента не стои на масата. Най-пресният пример е от посещението на председателя на съвета на началник-щабовете генерал Джоузеф Дънфорд в Сеул ден преди изявлението на Ким, при което той се постара да успокои южнокорейския президент Мун Дже Ин. Що се отнася до внушенията, че всичко се свежда до междуличностен сблъсък, те са прекалено несериозни, за да им се обръща внимание.

Гръмките изявления на Ким и Тръмп са само отделни ходове от една дълга партия с голям залог и неясен край. Ким Чен Ун си е поставил ясна цел: да превърна страната си в ядрена сила. Това едва ли ще може да я направи истински независима предвид  ограничените й икономически възможности, но ще й даде възпираща сила, която да откаже всеки, осмелил се да й посегне. И по всичко личи, че режимът в Пхенян е готов да понесе много, но да се вмъкне в клуба на ядрените държави - както са го направили Пакистан, Индия, Израел.

Съединените щати не желаят това да се случи и поведението, което демонстрира техният президент през последните седмици, е напълно логично - след като възможностите за усмиряване на Северна Корея са почти изчерпани. Още преди влизането на Тръмп в Белия дом администрацията на Барак Обама призова Пхенян да се откаже от ядрените си амбиции, като насреща обещаваше мащабна икономическа помощ, но резултат нямаше. Междувременно в Съединените щати се обсъждаше идеята за ограничени удари по севернокорейските ядрени мощности, но тя бе отхвърлена поради ненадеждността си. В крайна сметка ООН предупреди, че ракетните и ядрените опити ще доведат до санкции, но и тогава Пхенян не се трогна.

За Тръмп не остана друг избор, освен да разчита на Китай да обуздае ядрените амбиции на Пхенян. При това, както "БАНКЕРЪ" вече е писал, развитието на събитията го накара бързо да изостави любезностите към китайския си колега Си Дзинпин и да заплаши Пхенян с военната си мощ, а Пекин - с икономически удари. Така се стигна до първия сериозен дипломатически успех на Съединените щати - гласуването в Съвета за сигурност на ООН на 5 август. Тогава Китай склони да подкрепи резолюция, предвиждаща забрана за износа от КНДР на въглища, желязо, желязна руда, олово, оловна руда и морски продукти, която може да доведе до съкращаване с една трета на годишния експорт на Пхенян, който сега възлиза на 3 млрд. долара. Ограничен бе и броят на работещите в чужбина севернокорейски работници, което също е сериозен удар, тъй като държавата прибира 80% от заплатите им. Но тъй като от приемането на санкции до изпълнението им има разлика, Вашингтон не отслаби натиска върху Пекин. Привидно без връзка със севернокорейските заплахи Белият дом съобщи на 12 август, че президентът ще възложи на постоянния търговски представител Робърт Лайтхайзър да проучи дали трябва да започне разследване за кражба на американски технологии и интелектуална собственост от китайците. Китай реагира двупосочно: предупреди, че "няма да седи безучастно", ако Съединените щати предприемат действия, които биха навредили на търговските връзки, но в същото време от полунощ на 15 август спря вноса на суровини и стоки от Северна Корея в изпълнение на санкциите, наложени от ООН.

Така сблъсъкът между Тръмп и Ким протича на две нива - веднъж като словесен дуел, в който никой от двамата противници досега не е трепнал, и веднъж посредством ролята на Китай, където изходът е неясен. Самите интереси на Пекин в създалата се обстановка са сложни. Макар че е главният съюзник на Северна Корея, той няма полза съседът му да се превърне в ядрена сила. От тази гледна точка световното възмущение от поведението на Ким Чен Ун му развърза ръцете да одобри санкциите в ООН, което едва ли би било възможно в по-спокойни времена. От друга страна, ако Пекин изостави своя съюзник, това ще даде лош сигнал и ще е в разрез с амбициите му да заеме роля на нов световен лидер. Ким Чен Ун е напълно наясно с тази ситуация и ще се опита да извлече максимума от нея.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във