Банкеръ Weekly

рубрика: акценти

България и Румъния под крилото на ЕП

Лидерът на ПЕС Сергей Станишев
S 250 038e0537 865a 4e6e a4bf ad5e6bda62f4
S 250 5c28e801 01df 41a9 af21 4efcc5381f9b
S 250 2a03d1a4 4585 4ca7 b376 4979529d151f

Сред основните теми на европейските институции през седмицата бяха новият сблъсък между лобито на автомобилостроителите и природозащитниците, по-строгите правила за препаратите за растителна защита, легализирането на пътя на мигрантите и борбата срещу пиратските сайтове. Разбира се,  най-добрата новина за нас бе, че Европейският парламент отново подкрепи България и Румъния за Шенген и може би скоро вече няма да се налага да обясняваме на всеки съвет в Брюксел, че сме изпълнили всички критерии. 

България и Румъния в Шенген?

Министрите на страните от ЕС трябва да допуснат България и Румъния до Шенгенското пространство без граничен контрол възможно най-бързо. Това обяви Европейският парламент на 11 декември.

Докладът му беше приет с 514 гласа "за", 107 "против" и 38 "въздържал се". Евродепутатите, които подкрепиха документа, подчертаха, че няма нужда от подход в две стъпки - първо, премахване на проверките по вътрешните морски и въздушни граници, а после премахването и на проверките на вътрешните сухопътни граници. Според тях това ще окаже отрицателно въздействие върху бъдещото разширяване на Шенгенското пространство. Те настояха също така решението да бъде взето под формата на единен правен акт.

"Това е качествено нов елемент в позицията на Европарламента. Категорично отхвърляме идеята за поетапно приемане. Подобен прецедент би имал дългосрочни негативни политически и икономически последици не само за двете страни, но и за целия ЕС. Рискът е премахването на сухопътните граници да се отложи за неопределеното бъдеще при неопределени критерии, което ще означава утвърждаване на двойния стандарт в Евросъюза, докато хората очакват точно обратното“, коментира докладчикът Сергей Станишев.

Лидерът на ПЕС получи огромна подкрепа от колегите си, които обявиха в залата, че запазването на вътрешния граничен контрол или повторното му въвеждане в Шенгенското пространство подкопава доверието на гражданите в европейските институции и интеграцията. Той има и отрицателно икономическо въздействие върху вътрешния пазар на ЕС и износа и вноса от и за България и Румъния.

Европарламентът даде зелена светлина на двете страни за присъединяването им към Шенгенското пространство през юни 2011 г. и оттогава няколко пъти потвърди позицията си. В момента България и Румъния прилагат шенгенските правила, като проверки се извършват на вътрешните граници. Окончателното решение трябва да бъде взето чрез единодушно гласуване в Съвета на ЕС.

По-силна промишленост или по-чиста среда

Държавите от Европейския съюз отново не постигнаха компромис с колко да намалят емисиите на въглероден диоксид от автомобилите. Представители на Европарламента имаха няколко кръга разговори с представители на Европейската комисия, за да намерят обща позиция. Но те приключиха без резултат.

Евродепутатите гласуваха за намаляване на въглеродните емисии от колите с 40% през октомври, което предизвика острите реакции на автомобилния сектор. Германия, която е най-големият производител, предупреди, че по-строгите ограничения ще навредят на бранша и ще доведат до закриване на работни места. Еврокомисията пък предложи емисиите да бъдат намалени с 30% до 2030-а спрямо равнищата от 2021 година. Германците подкрепиха този план, но заради настояванията на няколко други страни като Нидерланцдия и Франция целта беше повишена до 35 процента. Оттам нататък започнаха разногласията. 

Осем страни членки, включително и Нидерландия и Швеция, са на мнение, че намаляването на въглеродните емисии трябва да е с 40 на сто за автомобилите, а от комисията обявиха, че транспортният сектор е единственият, в който вредните газове все още се увеличават.

Строги правила за растителната защита

Европейският парламент настоява за по-строги проверки на препаратите за растителна защита и повече прозрачност при процеса на издаване на разрешителни за тях. Новите правила трябва да са готови  до 2022 година. Според първоначалния замисъл  в бъдеще изследванията за действието на препаратите ще са достъпни за обществеността. А сегашната процедура за издаване на лицензите е необходимо да се промени така, че не производителите на препаратите да решават коя държава да отговаря за разрешителното, а това да се определя от Европейската комисия.

Евродепутатът Момчил Неков, който е единственият българин в състава на специално създадената за целта извънредна комисия, заяви, че от нелегалния внос на пестициди страдат българското земеделие, пчеларството и здравето на хората. По думите му се водят проговори в бъдеще да не се използват препарати за растителна защита на места, където има много хора - градове, централни градски части, паркове и т.н. А за държавите членки е взето решение по-добре да изпълняват процедурата по лицензиране, за да се искат по-малко дерогации и удължаване на сроковете за използване на пестициди.

Според депутатите най-вредната практика е, че националните органи се осланят прекалено силно на подадените от производителите доклади за свойствата на веществата, които се употребяват като средство за растителна защита. В бъдеще фирмената документация трябва да бъде облекчена и опростена.

Облекчения за легалната миграция

Европейският парламент поиска от Европейската комисия да предложи не по-късно от 31 март 2019 г. законопроект за създаване на хуманитарна система за визи за мигранти. Докладът на тази тема бе подкрепен с 429 гласа "за", срещу 194 гласа "против" и 41 "въздържал се".

Според документа страните от общността трябва да имат възможност да издават хуманитарни визи в посолствата и консулствата си в чужбина, за да могат търсещите закрила да достигат до Европа, без да рискуват живота си. Евродепутатите подчертават, че въпреки многото съобщения и искания за безопасни и законни пътища за хора, търсещи убежище на Стария континент, не съществува хармонизация относно процедурите за закрила при влизане. Поради липсата на правни възможности приблизително 90% от лицата, на които е предоставена международна закрила, достигат до Европейския съюз по незаконен начин.

За да се възползват от хуманитарна виза мигрантите ще трябва да доказват обосновано, че са изложени на опасност или риск от преследване, както и че към момента не са в процес на презаселване. Преди издаването на визата всеки кандидат ще бъде подложен на проверка за сигурност чрез съответните национални и европейски бази данни.

Брюксел срещу пиратските сайтове

Брюксел взема мерки за ограничаване на контрабандата и разпространението на пиратски материали в общността. За целта Европейската комисия публикува списък за наблюдение на сайтове и физически магазини извън ЕС, които се занимават с пиратски практики.

Списъкът се изготвя, за да накара операторите на тези пазари, местните служби за сигурност и правителствата да прекратят тази незаконната дейност и злоупотребата с интелектуална собственост. А също и да информира европейските граждани за рисковете от ползването на тези проблематични услуги.

"Нарушенията срещу интелектуална собственост са бич за европейската икономика, като намаляват инвестиционните и бюджетните приходи  и съкращават работни места в нашите творчески и иновативни индустрии. Те представляват и значителен риск за нашите граждани, които често нямат представа дали това, което купуват, е безопасно, или не. Списъкът за наблюдение на контрабандата и пиратството е част от по-мащабните ни усилия да гарантираме, че европейските компании могат да действат на равнопоставено ниво извън границите на ЕС  и че потребителите от общността са в безопасност", изтъкна комисарят по търговията Сесилия Малмстрьом.

Конкретно, технологичните фирми ще трябва да създават филтри, които да попречат на потребителите да качват чужди материали, защитени с авторски права.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във