Банкеръ Weekly

Съдби

ЗНАТНИТЕ ГОСТИ НА РУСКИТЕ ЗАТВОРИ

В края на всяка година издателство Коммерсантъ публикува алманах с класациите на най-богатите руснаци и най-успелите бизнесмени. Победител и в двете категории за 2002 г. е Михаил Ходорковски. Неговата сегашна съдба обаче стана причина за създаването на още един рейтинг - на най-известните арестанти в най-прочутите руски затвори. И макар че Ходорковски не е първата и едва ли ще е последната руска знаменитост, попаднала зад решетките, той заема първото място и в новото подреждане, наречено Матроска тишина (бел. ред. - на тази улица в Москва се намира един от следствените арести).В Русия границата между бизнеса и криминалния свят, между коженото кресло и затворническия нар, е твърде условна. А пресечните точки между тези два свята са много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Имената на няколко руски следствени изолатора отдавна са се превърнали в известни марки. Продължавайки аналогията със света на бизнеса, няма как да не забележим, че някои от обитателите на тези арести оказват сериозно влияние върху имиджа им. В този смисъл, ако Мила Йовович е рекламно лице на Лореал, то може да се каже, че Михаил Ходорковски е лицето на Матроска тишина, поне за есенния сезон на 2003 година. Поговорката Не мястото краси човека, а човекът мястото е напълно приложима и за затворите. По-старите от тях са делили или продължават да делят славата си заради хора, успели да се прочуят много преди арестуването им.През 2003 г. московският следствен изолатор с може би най-поетичното име в света Матроска тишиназапочна да се свързва трайно с едно от най-сензационните наказателни дела - срещу петролната компания ЮКОС. Най-напред там се озова шефът на банка Менатеп и съдружник в ЮКОС Платон Лебедев. Главната прокуратура го обвини в машинации при приватизирането на акционерното дружество Апатит, в неплащане на данъци, в разхищаване на бюджетни средства и в други по-дребни престъпления. Според следствието загубите, нанесени на руската държава, възлизат на около един милиард долара. След задържането му Лебедев беше настанен в елитното място за лишаване от свобода - Лефортово. Но след като се оплака в прокуратурата, че поради препълнените килии няма възможност да се запознае с материалите по делото, той се озова в Матроска тишина. Адвокатът му Евгени Бар твърди, че неговият клиент е бил разбран неправилно. Ние не искахме преместване, а само посочихме проблема, който можеше да бъде решен. Известно е, че Лефортово е най-комфортният изолатор. Затова смятам, че преместването на Платон Лебедев е опит за психологически натиск върху него. На 25 октомври 2003 г. в Матроска тишина се озова и шефът на ЮКОС Михаил Ходорковски, който беше задържан на новосибирското летище Толмачево. Обвиненията, които му бяха предявени, почти съвпадат с тези срещу Лебедев. В началото Ходорковски е настанен в обикновена килия и чак след няколко дни е преведен в специалния блок на затвора. Местните началници казват, че олигарсите се намират на един и същи етаж, макар че килиите им са разположени в различни краища на коридора.За най-голям провалв дейността на служителите на Матроска тишина се смята историята с килъра Александър Солоник. През 1993-1994 г. той и съучастниците му практически унищожиха върхушката на т.нар. Бауманска престъпна групировка, а след разногласия около заплащането същата участ сполетя и предполагаемия поръчител - лидера на Ореховската групировка Сергей Тимофеев (Силвестър). Солоник беше заловен в Москва през октомври 1994 г. , след като успя да застреля петима милиционери. Тогава той беше отведен в Матроска тишина, но през юни 1995 г. успя да избяга и по-късно се появи с приятелката си в Гърция. Там на 31 януари 1997 г. двамата бяха убити.Бутирският затворНай-известният обитател на Бутирка безусловно е бившият медиен магнат Владимир Гусински. Той се озова там през юни 2002 г. - в самия разгар на противопоставянето между телевизия НТВ, собственост на неговата компания Медиа-Мост и президентската администрация. Формалният повод за арестуването му е приватизационната сделка, при която, според версията на следствието, Медиа-Мост фактически е получила на безценица единадесетия държавен телевизионен канал. В Бутирка Гусински престоява по-малко от две седмици. Освобождаването му бе толкова неочаквано, колкото и арестът му, след което той заминава в чужбина. Делото срещу Гусински още не е приключило. Руската главна прокуратура го издирва чрез ИНТЕРПОЛ по обвинение в машинации с кредити от Газпром. Гусински е задържан периодично в различни държави, но и досега не е върнат в Русия. В Бутирка се намира и задържаният на 31 януари 2003 г. шеф на печалноизвестната финансова пирамида МММ Сергей Мавроди. Той е обвинен за измама в особено големи размери. Нанесените от него щети се оценяват на около 100 млн. щ. долара. Мавроди е отговорен и като съучастник във фалшифицирането на паспорта на петербургския гражданин Юрий Зайцев, с когото мошеникът е живял в Москва.Най-неприятната история за Бутирския затвор е бягството на трима арестанти с доживотни присъди - Борис Безотечество, Анатолий Куликов и Владимир Жезогло през 2001 година. Тримата издълбават проход с помощта на лъжици и заострени метални предмети. Куликов и Жезогло бяха заловени две седмици след бягството, а Безотечество - едва през май 2003 година.ЛефортовоВ третия по големина московски затвор е пребивавал писателят Едуард Лимонов. Лидерът на руската Национална болшевишка партия (НБП) е арестуван на 7 април 2001 г. и обвинен като съучастник в незаконно придобиване, транспортиране и съхраняване на оръжие, за тероризъм и подготовка за сваляне на държавния строй. Той е осъден в град Енгелс, Саратовска област, където са били извършени сделките с оръжие. На 15 април 2003 г. писателят е осъден на четири години затвор с общ режим на излежаване, но малко след това освободен предсрочно. Зад решетките продължава да пише, като в книгите му намерили място не само самият затвор, но и неговите обитатели.Името на чеченския командир Салман Радуев нашумя през януари 1996 г., след като неговият отряд нахлу в селището Кизляр в Дагестан и взе около три хиляди заложници. Радуев е арестуван през март 2000 г. в Чечения и е изпратен в Москва. На 25 декември 2001 г. Върховният съд на Дагестан му издава доживотна присъда, признавайки го за виновен в тероризъм, взимане на заложници, кражба на оръжие, организиране на убийства на военнослужещи и на милиционери, както и заради взривяването на железопътната гара в Пятигорск на 28 април 1997 г., когато загиват двама човека, а над 40 са ранени. През декември 2002 г. Радуев почина в Лефортово.Най-известният чуждестранен затворник в Лефортово през последните години е офицерът от морското разузнаване на САЩ в оставка Едмънд Поуп, задържан на 4 април 2000 г. в Москва заедно с професора от техническия университет Анатолий Бабкин. Тогава американецът беше обвинен в шпионаж и получаването на секретни сведения от професора за високоскоростното торпедо Шквал. На 6 декември 2000 г. московските градски магистрати го осъдиха на 20 години затвор при строг режим. Неотдавна обаче Владимир Путин подписа указ за освобождаването му.Петербургските КръстовеТози затвор е най-големият в Европа. До неотдавна в него пребиваваше собственикът на концерна Петромир и корпорацията Конти вицепрезидентът на руския филиал на Еврейския конгрес Михаил Мирилашвили, арестуван през февруари 2001 година. През август същата година той беше признат за виновен, че е организирал отвличането на Ростом Двали и Коба Какушадзе, заподзрени от Мирилашвили, че са отвлекли баща му през 2000 година. Мирилашвили получи десет години лишаване от свобода, които по-късно бяха намалени на осем. Докато беше в затвора, предприемачът се прочу с организирания там естраден концерт. Депутатът от законодателното събрание на Санкт Петербург Юрий Шутов се озова в Кръстовете през януари 1999 г., месец след като беше избран за депутат. Той и още осемнадесетте души бяха обвинени в създаването на банда и извършването на седем поръчкови убийства, редица отвличания и подготовка за убийства. Делото срещу Шутов започна на 1 октомври 2001 г., но още не е приключило.Затвор номер едно в Ростов-на-Дон е по-известен като (Богатяновската централа). Това място за излежаване на присъди започва да се появява често в руските медии след началото на войната в Чечения. В него излежават наказанията си както федерални престъпници, така и чеченци. Впрочем най-известният затворник, лежал тук, е маниакалният убиец Андрей Чикатило. В началото на 90-те години той прекарал няколко години в Ростов-на-Дон, докато се разглеждало делото за 53-те убийства, извършени от него. След произнасяне на смъртната му присъда Чикатило бил преместен в Новочеркаск и разстрелян.Над две години в Богатяновската централа е прекарал и бившият премиер на Чечения Хамзат Идрисов - който навремето изпълняваше и длъжността президент на Ичкерия. Идрисов бе обвинен още през 1996 г. в отвличане на хора и изнудване за пари срещу освобождаването им, но накрая бе признат за виновен единствено заради незаконно съхранение на оръжие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във